Нощният живот на Слави Ангелов
Нова страст – дърводелството, накара главния редактор на “168 часа” и сп. “Космос” да създаде спалня в средиземноморски стил
Много уморен, но страшно доволен от себе си. Така Слави Ангелов посрещна 50-ия си рожден ден, защото сам си подари... спалня.
Стая, която си е представял през последните две години, докато чертае проектите за нея. И за която собственоръчно създаде мебелите - нещо, което му отне само месец, но изпълнен с тежък мисловен и физически труд.
Защото шлайфаше дъски, състаряваше ги, боядисваше и шкуреше по 6 часа на ден, после по още 8 в събота и неделя в дърводелския цех. И всичко това между издаването на поредния брой на седмичника “168 часа” и сп. “Космос” - двете качествени издания, които той ръководи като техен главен редактор.
Откъде тази страст към дървото у Слави Ангелов? Ето неговия разказ:
Цялата идея за тази спалня идва от любовта ми към Средиземно море. И от желанието ми дори в моментите, когато не съм някъде там, да чувствам, чувам и преживявам и от дома си в София любимата атмосфера, цветове и форми.
Интериорът е в средиземноморски стил и съчетава характерните за него
гръцки, испански, италиански, мавърски,
марокански мотиви
Включително има и влияние от Близкия изток, тъй като лампите са от Иран - ръчна изработка от духано стъкло. Съвсем естествено този дизайн е много разпространен в Южна Европа. Включва естествени материали като керамика, много елементи от дърво, греди по таваните, и декорация в лампи и дърворезби, останали ни от маврите. Те са владели голяма част от Испания в продължение на 5 века и са я култивирали в голяма степен, включително и архитектурно.
Такъв тип мебели не се продават никъде в България, така че идеята ми беше да направим индивидуален проект и да си ги произведем в огромна степен ръчно. Тази спалня е в главата ми от около 2 години, но започна да се осъществява активно в последния месец с огромната помощ на моя близък приятел Лъчезар Тодоров, който е мебелист и има дърводелски цех. Той притежава освен всевъзможни машини, много опит и умения, най-вече огромното търпение да осъществява мечтите на човек като мен, защото във всяко увлечение се вманиачавам до най-малък детайл. Лъчезар проектира и изработи елементите на нощните шкафчета и тоалетката за гримиране, крачетата им, рамката за таблата.
Освен тях и всички вратички са направени от масив и с техники за състаряване, които отнемат доста време, но съм
много щастлив, защото всяка
дъска в тази спалня мина през ръцете ми
Дървото първо се шлайфа старателно с машина с четки, които изкарват всичките му жили. После се боядисва в първия цвят. След като изсъхне, се минава леко с шкурка, за да се извади тук-там естественото дърво.
После се минава отгоре с втория цвят. Изсъхва и се претърква отново вече със съвсем фина шкурка, за да се изкарат във високите места долният цвят и естественото дърво.
Накрая, ако си се постарал както трябва, трябва да имаш пред себе си дърво, което изглежда ползвано от мнооого дълги години. И вече можеш финално да го запечаташ с матиран лак. Дълъг процес, в който най-добре е да оставиш дървото само да те води с неговата естествена структура, чепове и деформации.
Най-голямото предизвикателство се оказа таблата на леглото - висока 180 сантиметра и широка повече от 2 метра. Върху нея с компютърно управляема фреза издълбахме мароканска дърворезба, която бяхме избрали и адаптирали компютърно с художник много отдавна. Първоначално смятах тя да бъде върху вратичките на гардероба, но рискувахме да прекалим с декорацията и за там избрах по-семплите и типичните за Средиземно море капаци за прозорци с хоризонтални отворени ламели.
Мазилката върху стените положих сам, като идеята бе да изглежда груба като захабена фасада на къща в много топъл цвят - тя си стана съвсем истинска, защото е италианска мазилка за външни стени. Първоначално смятах да лепя мароканските плочки по нея, но в процеса на работа дойде идеята да вградим керамиката в мебелите. Плочките са циментови, също ръчно изработени от млад и много талантлив българин от едно село в района на Пазарджик. Избрах в неговия цех три различни вида - за леглото, за нощните шкафчета и за тоалетката.
За да се обединят всички мебели, потърсихме черен метален обков - дръжки, декоративни панти, които финално “надрасках” с бяла боя, за да изглеждат също като ползвани десетилетия и да паснат на състарените плоскости.
Финално за тавана закачихме две масивни греди от същия дъбов материал като паркета, в който пукнатините и чворовете са обработени с черен кит, за да подчертаят
рустикалния ефект, който търсихме във всичко
От гредите пуснахме други две лампи, които са от духано иранско стъкло, и две метални декоративни от Мароко.
Цялата работа продължи около месец в работилницата с Лъчезар Тодоров и неговия колега Радослав Радков, който като старшина в казармата ме контролираше изкъсо: “Върни се, тук не си минал добре, тук си пропуснал!”.
Най-страхотното е, че проектът беше импровизация и се променяше през цялото време много леко, така че всичко да се напасне към идеята ни. И в момента си лежа на леглото, гледам капаците на средиземноморските прозорци и чувам прибоя на морето.