Три двойки Ромео и Жулиета - всичките на 19 години, играят за болно дете
Нито един народ не заслужава война, казват абитуриентите Рената Коева и Антон Цончев
Двамата са сред учениците артисти, които играят в благотворителното представление "Ромео и Жулиета" в Малък градски театър “Зад канала”
Осъвременена версия на пиесата “Ромео и Жулиета” с благотворителна цел беше представена от ученици на 119-о СУ “Акад. Михаил Арнаудов” на 1 юли в Малък градски театър “Зад канала”. Залата беше пълна, а билетите - разпродадени. Събраните пари възпитаниците на училището ще дарят за лечението на 11-годишния Денислав, болен от левкемия.
- Дни след последния училищен звънец бяхте главните герои в ученическия спектакъл “Ромео и Жулиета”, като го поставихте на истинска сцена в Малък градски театър “Зад канала”. Как ви хрумна идеята да създадете благотворителното представление?
Антон Цончев (играе Ромео): Две години бяхме в ковид пандемия и заради всичките мерки нямаше възможност за училищни изяви. Ние и преди сме правили коледни и пролетни концерти, с които събирахме пари и ги дарявахме за благотворителност. Но след тези две години решихме да направим нещо по-мащабно - да излезем в театър, да съберем хора, а парите от билетите да ги дадем за болно дете.
Рената Коева (в ролята на Жулиета): Искахме да покажем доброто от изкуството и най-вече от младите хора, защото е изключително рядко в днешно време младежите да се грижат по този начин за нуждаещи се хора. Основната ни цел беше да помогнем на болно дете, което да получи надежда и тласък в живота и да изживее детството, което заслужава.
- Как избрахте 11-годишния Денислав, болен от левкемия?
Антон: Разгледахме няколко случая, гласувахме и преценихме всички заедно към кое дете да се обърнем.
Рената: Имахме анкета, в която гласувахме за коя точно инициатива да отидат парите, които съберем. Преценихме, че ще са за Дени.
- Защо избрахте да представите “Ромео и Жулиета”?
Антон: Това е много сериозна постановка, но искахме да я представим по различен начин, а не както хората са свикнали да я виждат. Хем да има драма, хем да има и комични моменти, които присъстват неведнъж в представлението.
Рената: Целта ни беше постановката да е авангардна, да бъде нещо разчупено, съвременно, да съпоставим онова време с нашето. Текоха бурни репетиции с присъстващи и отсъстващи. Всеки един - дали от ръководителите, дали от участниците, беше ангажиран с нещо извън постановката и се стиковахме, така че да се съберем в удобно за всички време по градинките в София и да репетираме на открито.
- Как съчетавахте репетициите с изпитите?
Рената: Бурните репетиции са от два месеца. Първоначално бяха в училище с разглеждане на текста, четене на място. След това започнахме да се разгръщаме. Със стоплянето на времето започнахме да излизаме навън, да играем сцените, да видим как ще ни възприемат хора, които нямат нищо общо с постановката, да пречупим страха и сценичната треска. Мисля, че успяхме, още повече че много от участниците за първи път излизат на сцена.
- На вас това първо излизане на сцена ли ви беше?
Антон: Не.
Рената: Не, ние сме хора на изкуството.
- Кога сте се изявявали на сцена?
Антон: Правили сме го по съвсем различни поводи. Събираме се приятели да свирим в някое заведение например или излизаме на празника на някой район - прави се сцена, има тържество и ние свирим. Където можем, свирим, защото това обичаме и искаме да се занимаваме и занапред с него.
Рената: Преди 119-о СУ съм учила в Националното музикално училище “Любомир Пипков” в София и професионално се занимавах с народно пеене. Имали сме изключително много концерти, конкурси и фестивали, подобни благотворителни инициативи. Отделно се занимавам с подобни мероприятия, гледам винаги да помагам и да участвам в благотворителности, за да даряваме надежда на хората в нужда.
- Смятате ли, че младите хора са готови да се включват в такива инициативи?
Антон: Разбира се. Затова ги правим тези неща, за да може да дадем пример на други младежи, които се притесняват по някаква причина, страх ги е. Да видят, че няма нищо страшно и че дори и да се изложиш, не е фатално.
Рената: Напълно, защото точно в младите хора е бъдещето и ако ние не действаме и не сме движещата сила, кой тогава? Ще добавя, че изкуството започва там, където свършват думите. То трябва да докосне душата, не е просто сух текст, рецитиране или стихотворна форма. Изкуството е да имаш отношение, да говориш с душата си и затова младите хора определено са тези, които трябва да го движат напред.
- В постановката имаше 3 двойки Ромео и Жулиета, защо?
Рената: Идеята беше да не натоварваме един Ромео и една Жулиета с текст, а да го разпръснем и да стане авангардно.
- Вие двамата давахте ли наставления на другите, след като имате вече опит на сцената?
Антон: Не, защото нямам опит конкретно като актьор.
Рената: Виктор (който в постановката играе дойката на Жулиета - бел. авт.) най-малко присъства на репетициите, но опитът, който има, и изкуството, което носи в себе си, му помогна много. Той изнесе цялата постановка.
Виктор (също се включва в разговора): Преди няколко дни имах 7 представления едно след друго в Дом на културата “Средец” в студиото на Петър Върбанов, затова не се появявах много на репетициите.
- Кой ви помагаше с организацията на постановката?
Рената: Учителите Севдалина Колева и Габриела Давидкова и им благодарим за неуморния труд, подкрепа, мотивация и за всичко.
Борис (играе друг Ромео): Те осигуриха реквизити, погрижиха се за провеждането на репетициите.
Антон: Благодарим и на директора на училището ни Диян Стаматов, който разреши и одобри постановката да я има.
Виктор: Да не забравяме и публиката, която дойде да ни гледа.
Рената: Надяваме се малкият Дени да има надежда и да му помогнем.
- Имаше ли кастинг за ролите?
Рената: Да, започнахме с кастинг в училище, организиран в началото на пролетта. Направиха го двете ни учителки, за да се разпредели кой за каква роля е и след това започнахме с репетициите.
- Кой режисираше постановката?
Борис: Събрахме се с учителите, те организираха репетициите, измислиха как да бъде построено всичко и когато дойдохме на сцената на Малък градски театър, вече ни помогна Боряна Петрова (режисьор в театъра - б.а.). Тя професионално подходи с нас.
Виктор: Тя ни даваше и съвети как да се позиционираме на сцената, как да изговаряме думите.
- Кога завършихте 119-о СУ “Акад. Михаил Арнаудов”?
Антон: Вчера (смее се).
Рената: Малко по-рано.
- Как минаха изпитите, доволни ли сте?
Антон: Доволни сме.
- Къде ще кандидатствате?
Антон: В Музикалната академия със специалност “Поп и джаз - китара”.
Рената: Аз също се занимавам с изкуство и музика, но засега непрофесионално и съм се насочила към друга сфера.
Виктор: В НАТФИЗ с игра на сцена.
Борис: И аз в НАТФИЗ, но с екранни изкуства. Ще кандидатствам “Режисура в киното и телевизията”.
- С какво се занимавате сега, след като завършихте?
Рената: Подготвям се и за други инициативи, колегата също. Участваме в различни проекти и лятото ни е пълно със задачки, така че се надяваме всичко да мине по план и да нямаме много-много свободно време.
- Вашите съученици къде смятат да учат - у нас или в чужбина?
Антон: Има и хора, които искат да си останат тук.
- Вие искате ли да заминете за чужбина в някакъв момент?
Антон: В някакъв момент може би да, но като за начало тук.
Рената: Аз по-скоро не засега.
- Защо много младежи избират чужбина?
Антон: За да видят какво е.
Рената: България е много малка и тук много трудно се разгръща потенциалът на младите хора особено в сферата на изкуството и спорта. Силно се надявам с годините това да се промени, за да може страната ни да е привлекателна за всички млади таланти, които тя ражда, а те не са малко. Но най-вероятно причината е, че няма потенциал да ни развие.
- Значи ли това, че нямате надежда за културния ни живот?
Рената: Силно се надяваме да има надежда и именно чрез такива инициативи, чрез младите хора и изкуството това да се предава от поколение на поколение и да става все по-силно.
- Какво мислите за политическата обстановка в България?
Антон: Не я следя, честно казано.
Рената: Аз съм от Молдова, но от 15 години живея в България и съм пряко засегната от всички тези неща. Нямам позиция, защото не съм политик, но много се надявам това да приключи за нашата държава, тъй като все още не е засегната от войната. Нито един народ не заслужава война.