Неочакван ефект: войната в Украйна изравни скъпата манатарка с пачия крак
Украинците, които са били голям износител, са с оръжие в ръка и други ги изместват на пазарите в Европа
Този бизнес, макар и свит, у нас достига приходи от милиони
Луната върви към пълнолуние и гъбата се увеличава, когато има намалена, и гъбите намаляват, обяснява Рахим Ферев, едър изкупвач и износител на диворастящи плодове
Опитните гъбари вече си заминават един по един, а младите стоят по пейките. Не им е до гъби, въпреки че тия дни може да си изкарат по стотина лева на ден. Гъбите ще останат необрани, казва Асен Пашалийски, изкупвач на гъби в Смолян. Един опитен и дългогодишен гъбар дневно събира по 30 кг манатарки. След дъждовете и затоплянето на времето гъбите в Родопите са в изобилие. Тази година обаче много малко хора ги събират. Тия дни излизат предимно за манатарка, жълт и златист пачи крак.
Манатарката първо качество се търгува за 8 лева на килограм, а второто е 3 лева. Пачият крак е на7 и 8 лв. килото.
Заради войната в Украйна цената на пачия крак е висока. Никога не е била равна на цената на манатарката. Украйна е много голям износител на пачи крак. Сега там има война и не се берат гъби. Именно заради отсъствието изкупната цена е висока, обяснява Пашалийски.
Той изкупува гъби на пункт на изхода на Смолян и всяка вечер ги вози до склад в Пазарджик. Преди пандемията е имало база в Чепеларе, но затворила, защото не могат да си намерят работници да ги обработват.
Изкупвачите на гъби обаче смятат, че с времето има едно по-цивилизовано отношение към диворастящите гъби. Преди години пишман гъбари са носили мухоморки, мислейки, че предават ядливи гъби, и се обиждали, че ги дискриминират.
Измамници носели манатарки, инжектирани с вода,
за да тежат повече. Други пък ги пръскали със спрей, за да постигнат по-високо качество. Ако не се внимава при изкупуването, щетите остават за сметка на изкупвачите.
Манатарката си остава царицата не само за обикновените берачи, но и за прекупвачи и търговци, които вече са изградили стабилна мрежа за пласмент. Първокласните пънчета се продават веднага, а ниското качество се суши, после се продава по-скъпо или влиза в употреба за лична консумация.
Родопчани я ценят, а за качествата ѝ се носят легенди -
тя е пречистващо кръвта средство и се ползва като естествена виагра
От години цели села се препитават основно благодарение на манатарката, както и пачия крак и другите диворастящи из района гъби.
“Когато вали и има мъгла, а през деня температурите са високи, гъби има навсякъде. Дори обаче атмосферните условия да са налице, ако гъбарите са кът, стоката, която храни много хора, ще си изгние в гората”, коментира опитният гъбар Рамадан Дунков. Той е вече на 78 години и не може да обикаля по баирите както преди.
Средно с по 15-20% е спадът на количествата гъби от всяко населено място, от което изкупувам гъби. Гъбарите са в чужбина. Ненапразно миналата година в разгара на COVID пандемията от Англия изпратиха два самолета за работници от нашия край, за да им прибират реколтата. Тук хората са трудолюбиви, но им е по-изгодно да са в чужбина. Манатарки има много сега. За тях е нужна много вода и топлина и в момента има всички условия. Но тази ситуация активира и насекомите, които я повреждат. Вълната скоро ще спре.
Луната върви към пълнолуние, гъбата се увеличава, когато има намалена Луна, и гъбите намаляват.
При новолуние Луната дърпа влага към земната кора и провокира гъбообразуването, казва Рахим Ферев от фирма в Доспат, която е един от големите износители.
Фамилията му има предприятие за преработка на пресни, замразени и сушени гъби и плодове. Според Ферев, който изнася директно гъби в западноевропейските държави, търсенето в кризата е намаляло.
Контрагентите настояват да купуват гъбите на цени отпреди кризата, но няма как да стане - транспортните разходи, токът и заплатите са други, но върви търговията.
Ресторантите и там сега не са пълни, следователно и консумацията е по-ниска. В България се пласира много малка част от количествата. Пазар има в Европа, но е по-слаб. През последните години Турция се намесва мощно в търговията с гъби. На ден там се берат по 300-400 тона.
Основно се занимават строителни фирми, които имат свободен финансов ресурс в момента. Имат големи бази покрай строителния бизнес и просто купуват хладилници за съхранение, обяснява Ферев.
Около язовир “Доспат” всяка година идват много хора, които, освен че си почиват, тръгват из планината за гъби и боровинки. Те не са основни доставчици на продукта като местните берачи, а просто опитват за няколко дни да спечелят покрай отпуска нещо.
Само преди 10-15 години основни източници на диворастящи гъби на пазара били България и Сърбия и печалбите са били големи. Тогава цели къщи са били строени с приходите от гъби.
Сега в Румъния, Сърбия, Полша, Франция се берат гъби, в Русия - също. По неофициална информация бизнесът с гъби в България, макар и свит, е надминал 6-цифрена сума в евро.
“В сравнение с миналата година гъбите са и повече, и са по-качествени”, казва Захаринка Билянова, собственик на пункт за изкупуване.
Заради климатичните промени, изсичането на горите и след вандалско бране гъбите прогресивно намаляват според Билянова.
Преобладаваща част от диворастящите от Родопите се отправят към европейски страни.
Много обикалях. От сутринта съм в гората. За да си спестя разходи за гориво и да не ни е страх от мечки, в гората се събираме няколко души. Всеки бере сам за себе си, просто сме в една компания. Много е изморително, надничаме под всяка елха, не се разхождаме като туристи. Гъбата е много лъжовна, намериш 2-3 в даден район, продължиш напред с надежда за още, но се окаже, че вървиш с часове, а нищо не си набрал, обяснява младеж от ромската махала в града, който взема на пункта 50 лв. за набраното количество.
Те са свестни момчета. Вместо да се занимават с глупости, се трудят и изкарват честно прехраната си, хвали ги Билянова. Всяка сутрин берачите стават в 5 ч и плъзват по баирите. Групата се оплаква, че често опитните гъбари ги плашат с мечки.
Няма такова нещо, само ги хокаме за грубото им отношение към гъбите, някои от тях скубят мицелите и догодина няма да има и за нас, казват ветерани.