Как “Промяната” стана токсична
- С лицемерни усмивки, партньорите на Кирил Петков се дистанцират от него, за да спасят намачкания си авторитет
Посттравматичният синдром пречи на управляващите в оставка да се концентрират над съществените си проблеми, тласка ги към хаотично дребнотемие.
Още преди първия в съвременната ни история успешен вот на недоверие, на прогресивните им е страшно важно да докажат, че Слави Трифонов лъже. Неуморно повтарят, че не е напуснал четворната коалиция заради казуса със Северна Македония, а понеже тайният му кукловод е засегнат от “нулевата корупция” на Капитан Андреево. Или понеже пристигнал прочутият танкер с газ от Щатите. Или че бил внесен законопроектът за КПКОНПИ. Явно целта е да изглеждат
добродетелно невинни на фона на подлия “бивш певец”,
но излезе, сякаш майка гълчи едно от трите си деца.
Миналия декември Кирил Петков се споразумя със Слави за властта на четири очи, а днес очаква обществото да му бъде арбитър на заверата. Че откъде накъде?
Напускането на “Има такъв народ” бе неизбежно заради отдавна влошените им отношения с премиера, това и в двата лагера отлично го знаеха. Кабинетът падаше, независимо дали резилът с арестуването на Борисов е дал искрата, или да кажем - опитът на вицепремиера да прокара свой вариант на закона “Магнитски”, за да прави списъци с неудобни хора, без съдебни дела. Затова със забележката, че в коалицията само ИТН се оплаква, а останалите партньори са доволни, премиерският кумец Даниел Лорер прозвуча абсурдно, като мащехата на Пепеляшка.
Още по-безсмислен е стремежът на “Промяната” да вербува депутати от групата на Трифонов и да представи тази непочтена акция за демократичен лобизъм. На всичкото отгоре, ако тайният сговор бе минал успешно, Петков щеше да постави мандата си в зависимост от променливите настроения на 12 предатели.
Не просто грешен - паникьорски глупав ход
Днес, заради цялостното си творчество, “Промяната” губи партньори с шеметна скорост. Разривът с Румен Радев настъпи много преди нежното прогонване на Стефан Янев от кабинета. С вземането на властта първата работа на Петков и Василев бе да изчегъртат назначенията на последното служебно правителство.
Държавната администрация зажужа сърдито
и оттогава насам все по-лошо се жилят.
По-забавно от “България търси талант” е сега да наблюдаваш как “прогресивният елит” се сърди и напада президента, защото вече не играе по неговата свирка. Все едно, че им е длъжен с нещо. Страшно неловко им стана на избирателите на “Демократична България”, които гласуваха за кандидата на социалистите Радев, вместо за своя Лозан Панов. Горчилка остана.
100-процентовите партньори, както Петков нарича ДБ, също започват да преосмислят безрезервната си лоялност. Агресивната пропаганда за спасяването на давещата се власт вдигна рейтинга на двамата от Харвард и “градската десница” вече се кълне в тях, а не в доскорошните си водачи Христо Иванов и Атанас Атанасов. Подобно на благородна плесен, “Промяната” превзе бляскавия умно-красив електорат, поставяйки демократите пред нерешима дилема.
Кой ще застане начело, ако се явят в коалиция с ПП на предсрочни избори? “Тука сме
много вожд и малко индианец”,
шегуват се по-будните им последователи.
На ДБ не им се нрави перспективата да бъдат употребени за втори път структурите и активите им в полза на братския проект. Другият вариант е да участват поотделно във вота, но тогава шансовете им намаляват още повече. Положението за тях е: Работи за Киро или умри!
Корнелия Нинова, която самоотвержено крепи до последно кабинета “Петков”, изведнъж заигра друга игра. “БСП продължава да смята скъсването на отношенията с “Газпром” за грешка, но подновяването им няма да бъде поставяно като условие в предстоящите коалиционни преговори”, каза тя след неделния пленум. Все едно да приемеш покана за вечеря, въпреки че домакините готвят лошо. А Вигенин витиевато обяснява, че лично той се колебае за връщането на хартиената бюлетина, но нямало как - хората се оплаквали, че не са успели да гласуват.
Естествено, Петков и Василев не могат да очакват подкрепа по оста ГЕРБ-ДПС, особено след безумната ситуация, в която сами се поставиха с гласуването за РСМ. След вота на недоверие, за да не признае, че е надхитрен от опозицията, премиерът заяви, че е бил свален от “Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова”. Два дни по-късно обираше овациите в Брюксел за вдигането на ветото с гласовете на ПП, ГЕРБ, ДПС и ДБ. Каква невероятна футболна драма!
А сега накъде? Партньорите на “Промяната” с лицемерни усмивки се разбягват, спасявайки намачкания си авторитет, станала им е вече токсична. В тишината зазвучава само ехото от хит на Хазарта:
“Имаш нов проект?
Демек си архитект?
Респект!”