Димитър Димитров: 300 000 българи може да се върнат пред урните, ако има и хартиена бюлетина
Устройствата за вот ни струват 80 млн. лв., “албумче” с копие на всяка от подадените около 3 милиона хартиени бюлетини ще струва по-малко, казва зам.-председателят на ЦИК
Още акценти:
Проблемът с недействителните бюлетини, който машините за вот уж ликвидират, е измислен
Принудителното машинно гласуване дойде с продължителна хибридна атака
Българските либерали се оказаха най-ревностни последователи на Тръмп
Гледам с умиление на призивите да се гласува за внуците и децата от последните дни. Но точно такива са били призивите и преди 20-30 години
Трябва да управляват онези, които могат, а не кой както може
- Ще има ли ренесанс за хартиената бюлетина, г-н Димитров? И ГЕРБ, и БСП искат промени в Изборния кодекс за връщането ѝ.
- Дали и в каква форма ще бъде възстановено правото на всеки избирател да използва хартиена бюлетина при гласуване, е въпрос, на който ще отговорят народните представители, ако отново пристъпят към изменения в Изборния кодекс по традиция в навечерието на предстоящи парламентарни избори. Нека само да припомня, че принудителното използване на машинно гласуване бе въведено преди година от 45-ия състав на Народното събрание, който предпочитам да наричам “десетдневка на истерията”.
Водеща цел в дебатите бе омаскаряването на Бойко Борисов, завършило в среднощна парламентарна пресконференция на малко известен електричар по образование и агромилионер по битност, който смая публиката с твърдението, че Борисов е содомизирал знакови подсъдими. Заподозрените “жертви” един по един отрекоха, че твърдението може да бъде свързвано с имената им, а източникът на сензационната новина се оправда по-късно с това, че е чул за “случилото се” от една жена на пазара.
Принудителното машинно гласуване е резултат от продължителна хибридна атака, в основата на която е твърдението, че в българските избори броят на недействителните бюлетини е особено голям, с подтекст, че ГЕРБ манипулира броенето в своя полза, “произвеждайки” недействителни бюлетини. Тази глупост бе повторена хиляди пъти в студиа и най-вече при отразяване на протестите от лятото на 2020 година. Очевидното решение на измисления проблем бе въвеждане на принудително машинно гласуване, което по принцип, в използвания вариант на електронна бюлетина у нас не позволява да се регистрират недействителни бюлетини, съответно гласове. С преминаването към машинно гласуване се изпрати сигнал към избирателите, че идва важна промяна и в по-общ смисъл този път няма да е както преди.
- Твърди се, че около 600 хил. българи не са упражнили правото си на вот след въвеждането на машините. Дали опция за хартиен вот ще върне избиратели пред урните?
- С числа може лесно да се злоупотреби, особено когато се отнасят до неслучили се събития.
Машините безспорно намаляват активността, особено в определени социални групи. И аз бих се изкушил да предложа няколко числа.
През април активността за съвкупност от 5785 избиратели, упражнили правото си на глас в секция, в която е имало работеща и използвана машина за гласуване, в машинния протокол е била 28%. Когато през юли машинното гласуване е въведено като принудителна норма, за същите секции със същия брой избиратели активността е нараснала до 38%. През ноември тя се е свила до 36%. За да няма съмнения в изчисленията, нека уточня, че в оценката се изключват всички подвижни секции, секциите в здравни и други заведения със статут на специални секции, както и гласуването извън страната.
Ако трябва да обобщим, гласуването с машини е най-вероятната причина около 300 хил. гласоподаватели да се въздържат от участие в изборите. Част от тези избиратели със сигурност ще се върнат обратно към участие, ако им бъде позволено да направят избор между хартиено и машинно гласуване.
- Кой е големият плюс на машините? И защо след като Европа се отказа от тях, у нас проработиха перфектно по мнение на политици?
- Освен у нас с машини се гласува само в две от провинциите в Белгия - Фландрия и Брюксел. Преди три месеца Съветът на Европа организира пореден семинар, посветен на новите изборни технологии. Белгийският участник се оплака от прекомерни разходи за поддържането на машините за гласуване във функционално състояние. В публикувания наскоро анализ на ЦИК за изборите през 2021 г. е посочена цената за придобиване и опериране на машините за гласуване през миналата година и тя е 80 милиона лева.
Създаването и съхраняването на “албумче” с копие на всяка от подадените примерно 3 милиона хартиени бюлетини със сигурност биха стрували по-малко.
- Ваш колега, изборен експерт с огромен опит, заяви пред медии, че машините ликвидирали проблема с невалидните бюлетини, които стигали до 15% единствено при избора на общински съветници, докато за президентски и парламентарни избори делът им бил между 1 и 4%. По-честни ли се оказаха изборите с машини?
- Във всички частични местни избори се използват машини в секции с брой избиратели по-голям от 300, както предписва Изборният кодекс.
Следващите частични избори са насрочени за 3 юли и за тях се подготвят 79 машини, с които ще се гласува за кмет на община в Нова Загора и Ракитово, както и за няколко кметове на населени места. Многото недействителни бюлетини в гласуването за общински съветници най-вероятно се дължат на големия брой участници, всеки от които води собствена кампания заради преференцията. Това предизвиква объркване на избирателите. Те най-често пропускат да маркират полето с избор на партия, което прави бюлетината недействителна.
Бих се въздържал да степенувам с по- и най- честността на изборния процес у нас, особено когато се налагат правила, които отчуждават част от избирателите преднамерено.
- Колко време отнема сравняването на вота, регистриран с машината с контролните разписки - проблем, който много се коментираше?
- Преброяването на разписките не отнема много време. На страницата на ЦИК с дата 11 януари е публикувано съобщение за извършеното повторно преброяване на разписките от три секции, за които в пресата са се появили сигнали за възможни “злоупотреби”. Най-продължителното броене отне 30 минути. И дори да се отчете, че в реалния процес това трябва да се извърши в края на един дълъг изборен ден, едва ли е сизифовско усилие. Тъй като машини се използват в секции с 300 избиратели, се преброяват в общия случай между 150 и 200 разписки в зависимост от участието.
- Очаквате ли при нов следващ вот с машини активността да е по-ниска?
- Много вероятно е да продължи да се понижава. Когато става въпрос за технологии, трябва да бъде отчитано и генерализираното недоверие към технологичната зависимост. Ще дам пример с ваксинирането. Дори и когато се прибегна към крайна мярка - заплащане за пълен ваксинационен цикъл, реакията бе незабележима. Делът на ваксинираните замръзна на една трета.
В анализите на изборите съществува и понятието digital disenfranchisement, в свободен превод - лишаване от права поради липса на дигитални умения, но този разговор е по-скоро американски или по съседство канадски. Накратко българските либерали се оказаха най-ревностни последователи на Тръмп, чиято базова максима е, който не гласува за мен, е най-добре да не гласува.
- Все повече се говори за нарастваща вероятност от предсрочен вот, има прогнози за края на септември, началото на октомври. Има ли ЦИК капацитета да се справи с евентуално връщане на смесения вот с машини и хартиени бюлетини?
- ЦИК е орган, прилагащ Изборния кодекс. Изборният процес ще се случи такъв, какъвто е предписан в кодекса. Техническата и логистична подготовка е огромно предизвикателство, но трикратното провеждане има един значим плюс. Всички въвлечени в подготовката се научават кое как се прави и в този смисъл капацитетът към днешна дата е нараснал значително, ако го сравняваме с този отпреди година и половина.
- Вие освен изборен експерт сте и политолог - какъв ще е според вас изходът от нови избори за всички нови и стари играчи?
- Запазвам си правото на мнение за времето след насрочване на дата за избори, които изглеждат незаобиколими. Гледам с умиление на призивите да се гласува за внуците и децата от последните дни. На 30- и 40-годишните управляващи само ще припомня, че точно такива са били призивите и преди 20 или 30 години. Трябва да управляват онези, които могат, а не кой както може.
CV
Димитър Димитров е роден през 1952 г.
Завършил е социология във Варшавския университет
Преподавател e в катедра “Политология” в СУ
Член на ЦИК (1994-2005) и на обществения съвет към временната комисия за изработване на нов изборен закон в 42-ия парламент
Научна област и интереси: демократични институции и избори
Член е на ЦИК от 2019 г., по предложение на Асоциацията на политолозите от квотата на ГЕРБ, беше неин говорител, а сега е един от четиримата ѝ зам.- председатели