Морската птица, която даде име на плажните свалячи
Христо Ковачев засне със скрита камера филм за “гларусите”
Гледай ти?!
В птичия свят няма вид, който на български език да се нарича гларус. Докато в човешкия род съществува екземпляр с такова име.
Гларус всъщност е побългарен вариант на гръцката дума “гларос”, която означава морска птица, чайка. Думата има и друго значение - простак, човек, който вика и крещи.
“Гларусът” се роди с появата и развитието на морския туризъм и летуването и с годините се превърна в легендарен персонаж от Българското Черноморие.
Той е свалячът, любовникът, сезонният кавалер, алфа-мъжкарят, който раздава ласки, целувки и милувки на момичета и жени от държавите на социалистическия лагер, които трупаха тен, загар, спомени и приключения по българските плажове.
Не се знае, кой първи нарече свалячите “гларуси”. Има версия, че това е някогашният варненски вестник “Народно дело”. Една вечер народната милиция прави морална акция и заварва няколко души от обслужващия персонал “на калъп” с чужденки в хотел “Гларус”. Във вестника излиза информация със заглавие “В хотел “Гларус” изловиха “гларуси”.
“Гларусите” са най-различни на ръст, килограми и хубост. И със силно впити вносни бански
Обединява ги меракът към женската красота и укрепването на сексуалната братска дружба. Свалячите задължително трябва да имат набор от стотина думи на руски език, който беше общ за хората от соцлагера, както рублата за СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ). С годините ситуацията се разви в посока към английския език и доларите.
Най-елитните “гларуси” са спасителите. Те са с красиви и стройни тела, придобити главно от плуването - тогава нямаше фитнес зали. С мустаци - да, но брадата беше забранена като буржоазна глезотия. Те седяха гордо на своите вишки и поделяха вниманието и взора си между къпещите се хора, потенциални удавници, и женските екземпляри, които демонстративно щъкаха насам-натам.
Според тогавашната класация най-атрактивни и лесни за “сваляне” са полякините, гедерманките и чехкините, стига да си обръснат (с извинение) краката.
А къде в този рейтинг са рускините, ще попитате. Те са добре охранявани от спецотговорници и бронирани зад изречението: “Мы с групой и от групы не делимся!” Но пък вирееше и следният виц. “За колко минути се сваля една рускиня? За 10, като 9 отиват да я отделиш от групата...”
Когато бях втори или трети курс във Факултета по журналистика, ни заведоха в Киноцентъра, за да видим най-новия документален филм на Христо Ковачев “Гларуси”. Беше заснет със скрити камера и микрофон и показваше сексгостоприемството на родните “гларуси”. Атакуваха и чужденки, и българки. Тогава казаха, че предстои само да сложат маски на лицата на свалячите и го пускат на екран.
Филмът така и не беше прожектиран. Голямата власт не можеше да допусне такъв позорящ България филм на екраните. И без маски, и с маски на лицата на героите.
Какво ще си кажат другарите от братските страни за морала по черноморските ни курорти?!
От този филм съм запомнил няколко епизода.
Един “гларус” изглежда знаеше само две думи на руски и след сърцераздирателното “Наташа, я тебя...” започваше да свири с уста.
Рускиня попита ухажора си, седнали на плажа, чел ли е Шели. “Да, да шели, шели, ... шеллак, шеллак...” каза “гларусът” и показа с ръка как го е размазвал с четка.
Двама юначаги убедиха две момичета да вечерят заедно. И когато те тръгнаха към душовете, единият каза: “Видя ли колко е лесно, бе? Сега ще ги чукаме и ще си ги сменим!”.
При сегашните модерни начини на комуникация и разкрепостеност онзи първобитен “гларус” отдавна е записан в книгата на изчезващите видове.