След един век - пак арменска църква в София
Първа литургия в самостоятелен и обособен храм на Арменската апостолическа православна света църква от 100 години ще бъде отслужена в неделя.
Църквата, която се казва “Света Богородица”, е на улица “Лайош Кошут” в центъра на столицата. Очаква се официалното откриване да е през есента - септември или октомври.
Всъщност, арменска църква в София е имало от над 400 години, твърдят от местното настоятелство.
“Само че този храм
първо се е
помещавал на
територия на
Светия синод,
където сега е Духовната академия. И през 20-те години на миналия век Синодът това място го взема за негови си нужди. Доказателство за това е една възпоменателна плоча, че там е имало арменска църква. В замяна на това се предоставя място в центъра на София на сегашния булевард “Тодор Александров”, където е арменският културен дом. Тогава възможностите са били такива, че там се е помещавало абсолютно всичко. Там е била и арменската църква, над нея имаше училище, клуб, кафене, редакцията на в. “Ереван”. Но заради това конкретно църквата не е била в характерния за нашата вяра архитектурен стил. По-скоро би трябвало да я наричаме не църква, а молитвен дом”, разказва протойерей Кусан, който ще извърши първата света литургия в новата арменска църква в София.
За нова църква идеята е от живеещи в България и чужбина арменци ентусиасти, някои от които, за жалост, вече са покойници. Те се питат защо и в София, столицата на България, където диаспората е толкова силна, арменците да нямат своя храм в характерния църковноархитектурен стил.
“На територията на България
има 13 арменски църкви
Във всички градове (с малки изключения) църквите са самостоятелни сгради с характерния възвисен купол. Например църквата в Хасково, тази в Пловдив и други. Най-старата е в Русе, където честта да служи има синът ми - отец Дирайр Давян. Там е обозначена датата 1610 г. Силистренската арменска църква, която също носи името на Богородица, е от 1625 г. Особено внимание заслужава и шуменската църква. И когато идваха поклонници в софийския молитвен дом, то независимо от изключително красивия ни олтар ставаше ясно, че това не е точно църква”, обяснява Дер Кусан.
Арменската църква в България и конкретно в София имат както връзка, така и контакти с ръководителите на централата на арменската църква в Ереван. По-точно българските арменци, или поне повечето от тях, смятат, че принадлежат към Ечмиадзин. Това е
духовното средище
на всички арменци
по света
То се намира на около 20 километра от Ереван и е седалище на арменския духовен водач - католикос, Карекин II. Има още един католикос - Антилиас, който се намира в Ливан, но за разлика от Карекин II той не е всеарменски, с по-ограничени права е. Ечмиадзин е построен през 303 г. В превод на български името означава “Там, където е слязъл еднородният син”. Именно той е посочил мястото на св. Григорий Просветител, където трябва да бъде построен Ечмиадзин.
Факт е, че между Българската православна църква, католическата църква и Арменската апостолическа православна света църква, както е точното име, съществуват известни различия.
Християнството
прониква в Армения
още през I век
от непосредствените Христови ученици св. Тадей и св. Вартоломей, който посяват семената на тази религия в арменските земи.
Всъщност те са първопросветителите на арменците, а св. Григорий е вторият просветител. Затова не е съвсем правилно арменската църква да се нарича григорианска. Но именно по негово време - през 301 г., става официалното приемане на християнството за държавна религия.
Полагането на първия камък, по-точно на 16-те първи камъка на храма, е през 2006 г., разказаха от настоятелството. Но вече в църквата има така наречения Вемкор. Това е специална мраморна плоча с издълбан арменски кръст, чието полагане позволява да бъде отслужена света литургия.
Всъщност официалното освещаване на софийската арменска църква “Света Богородица” ще е през есента - през септември или октомври.