Учениците си знаели що е пожарникар, но некоректно ги питали дали това е професия, убедена е г-жа Петрова
- Начални педагози и учителки по литература на страната на децата - нескопосан изпит, подготвен от хора, които не знаят как да задават въпроси
- И горделивият паун, появил се в седмата задача на теста, провокира спорове дали е високомерен, или фукльо
Иначе трагичната новина, че 88% от четвъртокласниците в България не могат да обяснят значението на думата “пожарникар”, запали огън първо по медиите, а от часове прерасна в публични спорове в социалните мрежи.
Срещу изводите в анализа на просветното министерство се изправиха не само родители, но и педагози.
В една от задачите от теста учениците трябваше да прочетат кратък текст със заглавие “Огънят - приятел и враг на човека” и да отговорят на няколко въпроса.
Последното изречение в текста гласи: “При пожар бързо трябва да се позвъни на телефонния номер за спешни повиквания 112, за да дойдат пожарникарите”. Единият от въпросите е да обяснят значението на думата “пожарникар”.
Според тълковния речник:
Пожарникар - човек, чиято професия е да гаси пожари.
Пожарникар - лице с професия да гаси пожари.
“Тук
има нюанси в това какво
се очаква от децата
Те отговарят, че пожарникарят гаси пожар. Пълният отговор обаче е, че е човек, чиято професия е да гаси пожари. Не всеки, който го прави, е пожарникар, а този, на когото това му е работата. От децата се изисква да разбират в дълбочина това, което прочитат. Тестът е добре балансиран. Това е целта и според мен експертите добре са си свършили работата”, убеден е министърът на образованието акад. Николай Денков.
Не така мисли обаче учителката по български език и литература в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” Цеца Петрова. “Въпросите, които са повод на публични анализи, изводи и заключения, са некоректни и изпитът е направен нескопосано. Не децата не знаят да отговарят, а тези, които питат, не умеят да го правят. Не познават детайлно учебните програми, а правят изпита. Изпитът не проверява това, което залагат като фундаментални знания и умения учебните програми по български език и литература от 1-и до 4-и клас. Самият изпит прилича на игра на сляпа баба - пипнато тук и там, а накрая - нищо”, убедена е госпожа Петрова.
Според нея въпросът за пожарникаря е некоректен. “В 5-и клас ги учим, че думата има граматично и лексикално значение. Пожарникар е съществително, а може би трябва да се обясни
значението според тълковния речник -
нещо, което се учи едва в 5-и клас”,
категорична е литераторката.
Според началната учителка Росица Христова от Ямбол учениците са отговорили правилно на зададения въпрос. Един зрял човек би казал същото, смята тя.
“До 4-и клас децата мислят нагледно-образно. Те първо си представят образа и тогава отговарят на въпроса”, казва Христова. “От образователното министерство явно не знаят каква е мисловната дейност на учениците”, категорична е учителката.
Коментари провокира и седма задача от теста, заради която от министерството казаха, че немалко ученици не разпознават значението на думи като “високомерен”, “надменен”, “стеснителен”, “срамежлив”, “горделив”. Въпросът е следният:
На кой ред всички думи са антоними на подчертаната дума в изречението?
Горделивият паун носи ветрило.
А) стеснителен, срамежлив
Б) високомерен, надменен
В) наперен, неуверен
“Защо не попитаха: посочете думи, които са противоположни по значение на думата “горделив”. Понятието “антоним” съществува в учебните програми, но лексикалното значение на думите е обект на съсредоточаване едва в 5-и клас и след него”, прави разбор на изпита още Цеца Петрова.
Прилагателните “високомерен” и “надменен” са близки по значение . Особеното при тях е, че не се употребяват често днес и заради това вероятно не са познати на съвременното дете. Това важи особено за “високомерен”, твърдят езиковеди. Много често се употребявало простичкото “фукльо”.
Цеца Петрова смята, че
тестът трябвало да включва онова, което
учениците трябва да умеят на тази възраст
Според учебни програми те трябва да разпознават изменяемите части на речта без местоимението и да умеят да пишат правилно. В изпита никъде не се виждат основните правила, които са фундаментални и се проверяват от начална степен до матурата в 12-и клас - двойното “т” при съществителните имена от женски род, когато са членувани; “щ” и “т” в съседство при съществителните имена в женски род, които завършват на “щ”; двойното “н” при прилагателните имена от мъжки род, което се удвоява във формите за женски, среден и множествено число и членуването на съществителните имена от мъжки род, когато са подлог и когато не са подлог. (24часа)
Отличничката Деница от Смолян:
Сетих се за думата от приказката за високомерната принцеса
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
“Обяснението на думата “пожарникар” въобще не ме затрудни. Освен че това е професия на човек, който гаси пожари, знам, че помага и при наводнения и дори, че отваря хидрантни кранове. Баща ми е пожарникар и мога да изброя всичките им дейности”, казва четвъртокласничката Деница Моллова от СУ “Св. св. Кирил и Методий” в Смолян. Деница има отличен 6 на националното външно оценяване и по български език и литература, и по математика. В класа ѝ преобладават оценките отличен и много добър.
Мечтае да учи за икономист. Набляга повече на математиката в училище.
От всички думи най-много я затруднила “високомерен”. Дала правилно обяснение, защото си спомнила, че е срещала, когато чела приказка за високомерна принцеса. “Надменен”, “горделив”, “срамежлив” и “стеснителен” ги знаела от разговори с по-възрастни и от книги. След изпита при разговори със съученици ѝ споделили, че “високомерен” ги е затруднила най-много. Според Деница правилно са отговорили тези, които четат повече книжки, тъй като тези думи не се употребяват често в интернет и в ежедневните разговори.