Байдън ще говори за миграцията с лидерите на Западното полукълбо
От 2017 г. насам САЩ са най-предпочитаната от търсещите убежище държава
Миграцията заема централно място на срещата на лидерите от Западното полукълбо, което отразява превръщането ѝ в основен въпрос на външната политика на фона на драмата за това кой идва и кой си остава у дома, пише БТА.
Декларацията от Лос Анджелис, която предстои да бъде огласена, докато президентът на САЩ Джо Байдън се среща с колегите си от Северна, Централна и Южна Америка от днес до петък, се очаква да бъде кратък призив за действие, който (както се надяват поддръжниците му) ще направлява страните при приемането на хора, бягащи от насилие и гонения, и търсещи по-голяма икономическа стабилност.
От 2017 г. насам САЩ са най-предпочитаната от търсещите убежище държава, а това е предизвикателство, затруднило както Байдън, така и предшествениците му Доналд Тръмп и Барак Обама.
САЩ обаче далеч не са сами. Колумбия и съседните южноамерикански държави приемат милиони хора, бягащи от Венецуела. Миналата година в Мексико са подадени над 130 000 молби за убежище, много от които от хаитяни, което е три пъти повече отколкото през 2020 г. Много никарагуанци бягат в Коста Рика, а разселените венецуелци представляват около една шеста от населението на мъничката Аруба.
"Страните вече трябва да правят така, че вместо всяка да се опитва да се справи с проблема сама, да си кажем: "Да се обединим по съгласуван начин и да изградим рамка, за да можем всички заедно да работим, за да направим тази ситуация по-хуманна и по-управляема", каза Брайън Никълс, помощник държавен секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо.
Байдън трябваше да пристигне на срещата на върха днес, съпътстван от въпроси за това какъв напредък може да постигне по миграцията и други въпроси, след като някои от колегите му от региона - най-вече мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор - бойкотират събитието.
Противоречията подкопаха началото на срещата на върха, чийто домакин за първи път след първото провеждане на форума през 1994 г. са САЩ, и то в момент, когато Китай се опитва да направят пробив в региона.
Въпреки че Байдън беше силно ангажиран с Латинска Америка, докато беше вицепрезидент, фокусът му до голяма степен е насочен другаде, откакто встъпи в длъжност като президент миналата година. Той се опитва да преориентира външната политика на САЩ към Азия, като същевременно мобилизира съюзниците си да накажат Русия за нахлуването ѝ в Украйна.
Възможно е да бъдат обявени някои конкретни мерки, може би финансиране за банките за развитие. В интервю в понеделник Никълс заяви, че обсъждането на конкретни инициативи би било преждевременно, но официалните лица дадоха да се разбере, че споразумението ще бъде до голяма степен израз на амбиция.
Съществува широко съгласие, че помощта трябва да бъде насочена към растеж и стабилност за всички общности, в които живеят мигранти, а не само за самите мигранти.
"Ако помагате само на мигрантите, а не на общностите около тях, това е контрапродуктивно", казва Никълс.
Според експертите, които са се запознали с първоначалните варианти на споразумението, то може да предвижда повече възможности за получаване на легален статут, механизми за събиране на семействата, по-ефективен и хуманен граничен контрол и по-добър обмен на информация.
Лидерите на страните Мексико, Гватемала, Хондурас и Салвадор, всяка от които е от решаващо значение за всяка регионална стратегия за миграция, пропускат срещата на върха на Северна и Южна Америка, което лишава Байдън от символична тежест и единство сред възможностите за снимки и тържествата, започващи с церемонията по откриването на форума днес.
Президентът на Мексико Лопес Обрадор заяви, че изпраща министъра на външните работи Марсело Ебрард, тъй като САЩ са изключили Куба, Венецуела и Никарагуа - страни, които изпращат голям брой мигранти в САЩ и съседните държави.
При отпътуването си за Лос Анджелис вчера Ебрард заяви, че близките отношения на Мексико със САЩ не са се променили и отбеляза, че Лопес Обрадор ще посети Вашингтон през юли.
Президентът на Еквадор Гилермо Ласо заяви, че едно споразумение за миграцията би било важно признание за това, пред което са изправени правителствата.
"Когато се говори за проблеми и това стане част от декларация от среща на върха, толкова важна като тази, очевидно проблемът съществува, проблемът влиза в съзнанието на тези, които трябва да бъдат част от решението", каза той пред група граждански активисти в Лос Анджелис.
Споразумението за миграцията се оформи по време на дискусиите на висши дипломати в Колумбия през октомври и в Панама през април. Експертите, с които правителствата са се консултирали, твърдят, че то в голяма степен е дело на САЩ и други държави, които приемат много мигранти, като Колумбия, Мексико, Коста Рика, Перу и Панама.
Стратегията напомня на плана, предназначен само за САЩ, който вицепрезидентката Камала Харис обяви през юли миналата година, призовавайки за "сигурно и хуманно управление на границите" и повече пътища за получаване на легален статут.
Досега администрацията на Байдън не може да покаже особени постижения в тази посока.
Срещата на регионалните лидери съвпада с преминаването на няколко хиляди мигранти през южната част на Мексико вчера. Това е най-големият мигрантски керван от началото на годината, като местните власти все още не показват признаци, че ще се опитат да го спрат.
Мексико се стреми да задържи мигрантите на юг, далеч от границата със САЩ. Много от тях обаче са разочаровани от бавния бюрократичен процес за уреждане на статута им и липсата на възможности за работа, за да осигурят прехраната на семействата си.
Американските власти спират мигранти, пресичащи границата с Мексико, по-често, отколкото когато и да било от около две десетилетия насам. Съгласно правило от времето на пандемията, целящо да предотврати разпространението на КОВИД-19, много от тях биват експулсирани бързо, без да имат възможност да подадат молба за убежище. Но правомощията, по силата на които правителството на САЩ използва пандемията от КОВИД-19 като извинение да затвори южната си граница за търсещите убежище, които федерален съдия в Луизиана остави в сила, се прилагат неравномерно, в зависимост от националността на мигрантите.
В Игъл Пас, Тексас, едно от най-натоварените места за нелегално преминаване, кубинците свободно преминават през Рио Гранде и биват допускани в САЩ по хуманитарни причини, тъй като Куба отказва да ги приеме обратно. От друга страна, Мексико се съгласи да приема обратно експулсирани мигранти от Хондурас, Салвадор и Гватемала, както и от Мексико.
Кристиан Салгадо от Хондурас се надявал, че ще бъде третиран като кубинците, които е видял, когато е преминал нелегално със съпругата и 5-годишния си син преди около месец, но американските власти го върнали обратно в мексиканския граничен град Пиедрас Неграс, без да му позволят да защити своя статут. Той си спомня как служител от граничните служби му казал: "Няма убежище за идващи от Хондурас".