Парадоксът на розите: най-скъпата продукция, а работниците днес идват, утре пропускат
Чуват се гласове - берачите да бъдат лишени от социални помощи, докато се прибира произведеното, за да работят на полето
Слаба реколта и ниски изкупни цени тази година
Може ли общината да пише еднодневните трудови договори, питат собственици на масивите
Промени в закона обеща земеделският министър и покани производителите на среща
“Нашата продукция - розите и произвежданото от тях розово масло, уж е най-скъпата и представлява лицето на България, а в същото време работниците ни в бранша са на най-ниското стъпало по образование и манталитет. А и все по-трудно се намират - днес ще дойдат на работа, утре може и да ги няма. Не можем дори да ги задължим да носят личните си карти, за да им правим сутрин задължителните еднодневни трудови договори. Това не е ли парадокс?”
Този въпрос зададе на земеделския министър Иван Иванов в Казанлък собственикът на розови насаждения в павелбанското село Търничане Венелин Великов, докато обсъждаха проблемите на розопроизводството. Той е председател на сдружение на собственици на градини, които обработват около 6000 дка.
Според официалната информация, изнесена от министъра, в момента у нас по Закона за маслодайната роза са регистрирани 2800 производители. Те обработват около 45 000 дка и добиват на година между 14-15 хил. т розов цвят. Производители обаче твърдят, че поне 28 000 дка от тях, т.е.
повече от половината, са в лошо състояние,
тъй като нямат средства, за да ги обработват и да поддържат насажденията според агротехническите изисквания.
Било е време, когато например в Казанлък половината град се юрвал да помага в беритбата. Имало и младежки или работнически бригади. Сега за това се разчита основно на безработни роми, които всеки момент може да тръгнат на гурбет в чужбина или просто да им скимне, че днес не им се ходи на работа. А собственикът на градината не само трябва да им плати, но и да им осигури транспорт до нивата, да им даде безплатни закуски и кафе преди работа... Но и това не ги задължава с нищо.
От друга страна, законът задължава собствениците на градини всяка сутрин преди работа да изготвят еднодневни тудови договори на берачите, което е бреме за тях. Пише се на ръка, отделна бланка за всеки. Хората от години питат не може ли този срок да бъде по-дълъг, например за седмица или дори за цялата беритбена кампания. И дават пример в Нидерландия, където наистина имало еднодневни договори за работници, но те били изготвяни от общините, и този, който ги наема, само трябвало да нанесе в интернет някакви данни за работника си. Бързо и лесно.
Чуват се и гласове берачите да бъдат лишавани от социални помощи, докато трае кампанията по прибиране на реколтата - не само на рози, но и на плодове и зелунчуци, за да бъдат принудени те да работят на полето. Но социалният министър Георги Гьоков охлажда много бързо този ентусиазъм.
“Реколтата от рози тази година ще бъде наполовина в сравнение с миналогодишната, когато беше около 310-312 кг от декар, а и беритбата закъсня с десетина дни”, казва Петър Симеонов от Гурково. Той е зам.-председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.
Симеонов обяснява по-слабата реколта най-вече с климатичните условия - суша и късна слана. Освен това беритбената кампания е и тежка, каквато всъщност е от години. Не само заради липсата на достатъчно работна ръка, а и заради рязко поскъпналите горива, торове и препарати собствениците не могат да се грижат за градините си според изискванията.
“Сега изкупната цена на килограм розов цвят от дестилериите, с които регистрираните по закона производители имат договори, е 2,50 лв. Според нас трябва да е поне с лев по-висока, за да покрием разходите си и да формираме някаква печалба”, казва още Симеонов. По думите му тази година себестойността на килограм рози е 1,20-1,30 лв., които те вече са вложили в добива, а само на берачите се плаща приблизително толкова. На нула сме”, обобщава Симеонов.
Земеделският министър Иван Иванов уверява стопаните, че след като на 7 април т.г. Европейската комисия одобри помощ за земеделските производители, включително и на рози, това ще осигури ликвидност на стопаните, като компенсира част от повишените им разходи за производство заради пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. Общият бюджет за това у нас е 143,5 млн. лв., като
помощта за маслодайната роза е около 5 млн. лв.
Предвидено е изплащането на средствата да започне от 15 юни 2022 г. “Ще подкрепим хората, които отглеждат рози, за да могат да запазят и развият икономическата си устойчивост”, казва министърът.
Но и така сметките на производителите не излизат. Те знаят, че ще получат по 125 лв. на декар, но тези пари трябва да покрият миналогодишните им разходи. Според Симеонов парите ще отидат най-вече за плащане на данъци и осигуровки на работниците. Но няма да стигнат реално до насажденията с рози, където веднага след беритбата следват нови грижи - до септември градините трябва да се почистят, а растенията да се напръскат срещу вредители поне два пъти.
“Помощ от държавата е необходима, но тя води до друго - преработвателите казват, че на нас държавата ни помагала, и затова държат изкупната цена ниска. Все намират причини цената да е ниска - например
редовно изкарват рандемана на розите ни нисък. Било заради суша, било заради много вода”,
казва Венелин Великов.
“Ние няма как да знаем колко реално е рандеманът - например в Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък могат да правят по 100 проби на ден, но ние нямаме достъп дотам. Има и друго - собствениците на дестилерии все по-често ни казват, че имали залежало розово масло и нямали нужда да произвеждат ново и цвят не им трябвал, но и това ние няма как да проверим дали е истина”, допълва той.
Великов, чиито рози са бионасаждения, вижда още един проблем - за преработвателите нямало значение дали продукцията е био или конвенционална - изкупната цена е почти една и съща. Но за биопродукцията разходите са повече, тъй като препаратите и торовете са по-специални и по-скъпи, а реколтата от тях е по-ниска. Добре би било и розовите градини да се поливат, но и тук ставала засечка - имало много неизвестни около възможността стопаните да кандидатстват за европейски пари за поливането.
Великов вижда едно радикално решение, но за него трябват много сериозни инвестиции -
тези, които добиват розов цвят, сами да произвеждат розовото масло
“Както е било през XIX в. Казанлъчанинът Кънчо Шипков сам гледал рози и си произвел масло, после сам, без посредници, го занесъл на изложението в Чикаго и там получил много медали за продукцията си. Пътувал заедно с Алеко Константинов и така писателят създал прочутия си пътепис “До Чикаго и назад”. Първата розова конференция у нас се е състояла в Пловдив през 1907 г. На нея е съобщено, че 5 години по-рано, през 1902 г., България произвела 6210 кг розово масло. Това е доста повече от произвежданото днес - ако някой ви каже, че българското розово масло е над 4 тона на година, знайте, че това не е вярно”, пали се Великов.
“Разпоредил съм до края на юни да е готов проектът за закон за браншовите организации в земеделието. След това ще го предоставим за обществено обсъждане. В него залагаме на френския опит. В момента секторът е разпокъсан, обединени ще можете по-лесно да ударите с юмрук по масата и да защитавате правата си. Ще има промени и в закона за маслодайната роза”, каза министър Иванов, но не съобщи подробности. Той покани представители на собствениците на градини на среща в министерството тази седмица.