Черешови градини край Пловдив стават луксозни жилищни квартали
Производители сменят статута, изкореняват плодни дървета и продават земята по 60 евро за кв. м
Село Брестник, сочено за черешовата столица на Южна България, е на път да се прости с градините си. Масово собственици сменят статута на земята и я продават за жилищно строителство на двойно по-висока цена. След трансформацията квадратният метър стига 60 евро. Така например за имот от 10 декара собственикът прибира 600 хил. евро.
Такива пари от череши никога не могат да се изкарат,
категорични са местни, които се прощават с градините, завещани от дедите им. Но след десетилетия битка с природата, са решили да се отърват.
“Тъжно е. Това са едни от най-хубавите градини с череши. Навремето ги изнасяхме за Финландия със самолети. Но сега хората са принудени да ги продават, за да вземат някой лев накуп”, казва кметът Атанас Шопов.
Брестник е на 4-5 км от Пловдив, бързо се стига до селото. Тишината, чистият въздух от Родопите и природата привличат хората с пари. Те купуват земи и вдигат палати.
“Продавам два парцела по 6388 кв. м в местността Манастирски път. И двата са правоъгълни, с панорамна гледка към Пловдив и са много подходящи за фамилни къщи”, гласи една от многобройните обяви в сайт за продажба на имоти.
“На хората им писна да работят залудо и нищо да не изкарват. Почти всяка година по време на черешобера или обилен дъжд ще завали и ще напука плодовете, или градушка ще падне, за да ги обрули на земята, или пък точно когато връзват, ще измръзнат. Това е всяка година! И стопаните се отчайват. Хвърлили са усилия да ги орат, да подрязват, да торят и пръскат и накрая нищо. Имало е години, когато производители остават на нула”, обяснява кметът Шопов.
Природата си казала думата и тази пролет, когато температурите паднаха и това се отрази на реколтата.
“Тази година пак имаше измръзване и добивите са ниски
Да не говорим колко трудно вече се намират берачи. Повечето са от малцинствата и не са научени на такава работа”, допълва той.
Работници идвали предимно от пловдивските махали. Искали 50 лева надница, срещу тези пари трябва да откъснат поне 50 кг. А те карали през просото - берели узрели и неузрели, кършели клони. Трябвало непрекъснато да бъдат надзиравани.
Имало и кражби. Малко стопанинът да се поразсее, работници криели набраното в храстите. После се връщали надвечер, вземали укритата продукция и я карали по пунктовете за продан.
“Да не говорим колко е болезнено, когато поради липса на работна ръка продукцията започва да капе на земята. Всичко това кара собствениците да вдигат белия байрак и да търсят начин да се отърват от градините си”, допълва кметът на Брестник.
По думите му
над 100 имота в черешовите масиви вече били продадени за жилищно строителство
Едно е да вземеш 120 хил. лв. накуп от декар, съвсем друго е да го обработваш и най-често да получаваш не повече от хиляда лева”, дава пример Шопов.
Някои били склонни да продават земите си още преди да им е сменен статутът, макар тогава цената да е 20-30 евро на квадратен метър. “Ако го обърне, стойността се вдига двойно. Но това отнема минимум година”, обяснява процедурата местният управник.
Първата стъпка била да се бракуват черешовите насаждения. Необходим е документ, в който да пише, че дърветата са стари. Повечето от тях в Манастирски път действително били такива, макар още да раждат. Огледът се извършвал от земеделската служба. Комисия идвала на място, оглеждала и бракувала. Следвало изкореняване на дърветата и чак тогава започвала смяната на статута на земята.
“Хората са готови да извървят този дълъг път с тежки процедури. Защото от гледане на череши никога не могат да се вземат такива пари”, убеден е Шопов.
Той не крие, че му става тъжно, като гледа как черешите в Манастирски път изчезват, и един поминък, с който селото се е славило, е на път да си отиде лека-полека.
“Местоположението е много добро. От него
Пловдив се вижда като на длан. Точно това се харесва
на новите купувачи, които, разбира се, са богати хора. Човек с малък бизнес не може да се сдобие с такава скъпа земя и да вдига върху нея палати. Дори високите цени на строителните материали в момента не ги плашат”, коментира кметът.
Все пак уточнява, че трудно ще угасне славата на Брестник като черешов район. “Хубаво е, че има и нови насаждения, които дават по-качествена продукция. Те са нискостеблени сортове, внесени от Гърция. Берат се по-лесно”, твърдят хора от селото.
Новите масиви се простират в ниската част на Брестник, което наброява 1800 жители. Но с новодошлите скоро ще се удвои. Според Шопов селото ще се свърже скоро и със съседните Куклен и Белащица.