Депутати саботираха фонда за BG студенти в “Харвард”. Денков: Некоректно е (Обзор)
Блокирани са и спешни промени като общото обучение между университетите
В некоректно политическо поведение обвини депутатите от образователната комисия в парламента министърът на образованието и науката Николай Денков.
“Този акт на блокиране на процеса, само защото не ти харесва едно гласуване, според мен политически не е коректен”, заяви вчера той, след като вечерта в сряда народни представители напуснаха заседание на комисията, за да провалят кворума. Така те спряха приемането на поправка в Закона за висшето образование, която регламентира дейността на фонд “Стефан Стамболов”. През него правителството иска да финансира обучението на български студенти във водещи световни университети като “Харвард”, “Оксфорд” и пр. Сумата на стипендията трябва да е до 200 000 лв. на студент с условието след това да се върнат в България и се дава само за магистратура.
Депутатите от ГЕРБ, “Има такъв народ” и ДПС саботираха приемането на текста в сряда вечерта. Срещу него обаче имаше възражения и от “Демократична България”.
“Срещу фонд “Стефан Стамболов” бяха използвани доводи, които за мен не са релевантни - от типа, че ако изпратим някого да учи в “Харвард”, това било обида за българското образование.
Няма никакво противоречие
между двете. Ние трябва да развиваме нашето образование. Аз се гордея, че съм част от това българско висше образование, но това не означава, че ние не трябва да обменяме идеи, опити с най-добрите университети в света. А те са такива”, коментира вчера Денков.
“Такива фондове съществуват в редица държави. Много активно от години ги използват например Китай и Индия. Те се използват, за да може макар и ограничен брой хора, но такива, които са се доказали, влезли са във водещи университети, да получат подкрепа от държавата срещу условието да се върнат обратно, за да реализират знанието, което са получили в съответната държава. Това е предложението”, обясни още министър Денков.
Оказало се обаче, че в Закона за висшето образование няма добра нормативна основа, за да се развие тази практика. Затова депутати предложили да бъде допълнен един член от закона, като се даде тази възможност.
“Искам да обърна внимание, че с разпадането на кворума на заседанието в сряда беше блокирано приемането и на другите промени, които се предлагат, а те са изключително важни и спешни, даже закъснели. Предложил съм ги още миналото лято в служебното правителство и системата на висшето образование има нужда от тях”, предупреди министърът. Блокирани са общото обучение от висши училища и т.нар. проектни докторанти.
Министърът участва вчера в семинара “Сътрудничеството между университетите на бъдещето и частния сектор”, организиран от посолствата на Финландия, Норвегия, Дания и Швеция съвместно с МОН, Министерството на иновациите и растежа и Представителството на Европейската комисия в София. “Български университети ще бъдат финансирани още по-активно, за да си сътрудничат с бизнеса и да допринасят чрез своите научни изследвания за внедряване на иновации в икономиката”, каза министърът. Скандинавските държави са еталон за успешно и взаимноизгодно сътрудничество между висшите училища и бизнеса. Водещият финландски изследователски университет “Аалто” например е създаден през 2010 г. чрез сливане на три висши училища, при това със съвсем различни профили – технологии, икономика и изкуство. Сега университетът е пример не само за Европа, но и за целия свят за ефективно партньорство с частни компании. Без да променим подхода, няма как да постигнем успеха на развитите държави”, коментира акад. Денков.
Двама академици и професор искат да оглавят ректорите
Трима са кандидатите за председател на Съвета на ректорите. Това са ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров, главен секретар на съвета, ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков, член на Управителния съвет на съвета, и ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев, заместник-председател и председател на Обществения съвет за развитие на висшето образование.
Изборът е насрочен за 9 юни, след като на 13 май ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков не бе преизбран за председател на Съвета на ректорите. Той бе единствен кандидат и се бореше за втори мандат, но не му достигна един глас.
Основната критика срещу проф. Герджиков е била, че подкрепя идеята на образователния министър акад. Николай Денков за нови правила на атестация. Сега университетите сами определят правилата за професорите и доцентите си. Министерството на образованието и науката обаче настоява за национална методика и по-високи критерии, което ректорът на Алма матер подкрепя. Със закона за бюджета бе предвидено разпределението на 20 млн. лв. за допълнителни плащания във висшето образование да зависи от атестацията. От ИТН внесоха поправка, която да отмени условието.
В спомени за миналото и извършваните тогава реформи се върнаха депутатите, докато гледаха предложението на “Има такъв народ” да бъдат дадени още 20 млн. за университетите. След 3 часа и половина депутатите бяха напът да гласуват предложението, когато Филип Попов от БСП поиска проверка на кворума. Заради липса на кворум така и не се стигна до гласуване.