Телескоп робот на Рожен е най-новото космическо око на България
- Учените получават данните от наблюденията направо на компютрите си
- Може да работи и при сняг от метър-два и минус 20 градуса - най-добрият на Балканите
- 15 000 туристи годишно гледат звездите от обсерваторията
“От 1981 г., когато е открита обсерваторията в Рожен, не е купуван телескоп за наблюдение. Новият е роботизиран, работи автономно. Позволява наблюденията да се извършват дистанционно чрез насочване и фокусиране към съответно космическо тяло, например бързо променливи обекти - звезди и квазари. Изследователите могат да задават параметрите за своите проучвания и да получават резултатите от тях директно в компютрите си.”
Това разказва д-р Никола Петров, директор на НАО “Рожен”, най-големия научен институт на БАН. Стойността на телескопа заедно с дейностите по построяване на купол и прилежаща инфраструктура е 3,7 млн. лв. Финансиран е изцяло по Националната пътна карта за научна инфраструктура, координирана от МОН.
Произведен е от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH в завода ѝ в Ноймаркт им Мюлкрайз северно от Линц. Телескопът е с 1,5 м диаметър на огледалото и
вече премина тестовете в заводски условия
Оптичната му система, състояща се от три огледала, се управлява от компютър, с което се елиминират всякакви отклонения.
Новият телескоп е произведен така, че да може да работи коректно при метеорологичните условия за местността Рожен - снежната покривка там е до 1- 2 метра през зимата, а температурите варират от около минус 20 до плюс 25 градуса. Типичните стойности на относителната влажност са около 75%. Очаква се да пристигне идния месец, а реалната работа с него да започне през септември. В момента му се правят специален постамент, наблюдателна кула и купол.
“С него по всяко едно време може да се наблюдават обекти от цял свят без човешка намеса - само трябва да натиснем едно копче и да кажем “старт”. Времето за наблюдение е по-ефективно и ще ни даде възможност за изпълнение на повече задачи. Ще успеем да реализираме и повече съвместни проекти с колеги от чужбина. Това е една от нашите задачи, защото комуникацията и съвместната работа по света дават най-добрите резултати. На първо място този телескоп ни дава по-добри възможности за съвместна работа с чужди обсерватории, за т.нар. синхронни наблюдения и непрекъснати наблюдения във времето”, казва д-р Петров.
Реално той е четвъртият телескоп за наблюдения в обсерваторията. “Двуметровият телескоп е по-подходящ за наблюдения. Него основно ще го ползваме за спектрални наблюдения, докато новият е повече за фотометрични. Той ще ни даде повече наблюдателно време и повече астрономически задачи за решаване. Това предполага и
повече нови контакти с колеги от чужбина,
нови проекти, нови международни договори”, уточнява директорът ѝ. Според него обсерваторията ще е с най-добрия телескоп на Балканите.
“В Гърция има телескоп с диаметър 2,30 м. Той обаче е по-стар и през зимата не работи. В Сърбия направиха и миналата година официално откриха за работа телескоп 140 см. Те нямат нужната инфраструктура и черпят опит от нас. В Турция - в Анталия, правят 2 метра телескоп”, уверява той.
Скоро предстои доставка на телескоп за наблюдение на Слънцето. Той е готов, но се намира в Украйна. Не можеше да се достави заради пандемията, а сега заради войната. Украинския телескоп ще замести стария, който бе дело на самия д-р Петров, който на шега
в научните среди е наричан Началника на Слънцето
Проектирал го сам. Стойката на телескопа взел от обсерваторията, която е служила за други цели, а оборудването уредил чрез дарения от наши и световни компании. Телескопът е бил сглобен в лабораторията на Софийския университет още преди да защити докторантурата си през 2005 г. Сега апаратът е с компрометиран филтър и на него не могат да се правят истински научни резултати. Със слънчев телескоп коронограф могат да се изследват протуберанси. Така може да се определят промени на физическите параметри (магнитни полета, електронна плътност, доплерови скорости, температура, поляризация) на активни области върху повърхността на Слънцето.
В новия телескоп обаче няма да могат да влизат туристи. Кулата е направена така, че разстоянието между телескопа и купола ще е 20-30 см . Това означава, че е пространство само за евентуални належащи ремонти.
По време на епидемичната обстановка посещенията бяха временно преустановени, но сега отново се приемат всички любители на астрономията, астрофизиката и науката изобщо. Беседите се водят от специалист и са основно в подкуполното пространство. Дневните посещения, които включват обиколка и беседа в кулата на 2-метровия телескоп, са на всеки кръгъл час от 10 до 16 ч. Само във вторник няма да има туристически посещения.
От юли ще се провеждат и нощни наблюдения
Входните такси не са променяни. За посещения през деня ученици, студенти и пенсионери заплащат по 2 лв., възрастните - 5 лв. Деца до 7 г., деца от домове за деца и юноши, кръжочници по астрономия в страната и инвалиди посещават обсерваторията безплатно. За нощно посещение, при което има наблюдения с 30-сантиметров телескоп, редовният билет е 10 лв., а за ученици, пенсионери и студенти таксата е 5 лв.
Всяка година учените посрещат около 14-15 хил. туристи, 80% от тях - в летните месеци.
Ежегодно обсерваторията организира и Ден на отворените врати, който по традиция се провежда на Петдесетница, когато е и празникът на параклиса “Св. Троица”. Той е издигнат през 1935 г. и е разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на двуметровия телескоп.
НАО “Рожен” е в подготовка за закупуване и на радиотелескоп,
който се финансира по Европейска пътна карта 2020. Става въпрос за уред ново поколение. Той ще бъде разположен южно от обсерваторията на площ от 10 дка. В момента тече процедура по изкупуване на ливади от собствениците им.
Такъв телескоп никога не имало в България. “Радиотелескопът не е познатата радиочиния. Той е една мрежа под земята, от която стърчат няколкостотин антенки за приемане на сигнали. Това са сигнали на ниски честоти, които могат да бъдат излъчвани от галактики, от звезди, ехо от създаването на Вселената преди повече от 13 милиарда години назад във времето. Той няма да може да се насочва в пожелана от нас точка, използва се въртенето на земята. И затова е необходима мрежа от радиотелескопи с голямо разстояние между тях. Има мрежа в различни точки в Западна Европа и може да се анализират сигналите и да се определи източникът”, обяснява астрономът.