Ще консервират и запазят и куполната мозайка в "чинията" на Бузлуджа
Преди това покриха и спасиха мозйките от вътрешния и външния кръг на монумента
Очакват още през това лято да го обезопасят и отворят за посетители. Преди това горе дойде и американският посланик у нас Херо Мустафа
След като покриха и запазиха от атмосферните влияния и водата мозайките от вътрешния и външния кръг в бившия Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, международният екип от реставратори се зае да спре разрухата и на куполната мозайка на монумента. Тя е под формата на кръг с диаметър 8 метра и обща площ 50 квадратни метра.
"За щастие, тя е запазена, но все пак е и заплашена, защото често намирахме паднали от нея парчета на пода. Сега ще я консервираме и покрием със специален защитен навес, както вече направихме с другите мозайки, за да я запазим от водата и съхраним. Благодарение на скелето успяхме за първи път да се качим до нея и да проучим състоянието й", казва ръководителят на фондация "Проект Бузлуджа" арх. Дора Иванова.
Върху тази мозайка са изобразени пролетарският символ сърп и чук, както и лозунгът "Пролетарий от всички страни, съединявайте се!". Нейни автори са Кънчо Кънев и Владислав Паскалев.
За да достигнат до мозайката, реставраторите трябва да работят върху скеле, високо 10 метра. Работната му платформа горе също е с размери 10 на 10 метра. Самата мозайка е на 12 метра височина от пода на сградата, непосредствено под тавана. Скелето тежи 7 тона и е сглобено от 700 различни елементи. Донесено е до залата от доброволци. Безвъзмездно е предоставено за ползване от фирма, специализирана в изработката на подобни конструкции. То ще остане тук, колкото е необходимо, но не по-малко от три месеца време.
"В началото мнозина смятаха, че трябва да свалим мозайката от тавана и да я консервираме долу, на пода, след което пак да е върнем горе на мястото й. Оказа се, че това не е необходимо, можем да работим високо, на място, дори ще запазим и конструкцията, която сега я крепи", обясни ръководителят на проекта за консервация на мозайките проф. Томас Данцл от Техническия университет в Мюнхен. С него са отново българските специалисти от Националната художествена академия доц. Стефан Белишки и д-р Никифор Харалампиев, екпертът по опазване на мозайките от Гърция Лаура Тапини, както и доц. Йонас Робертс от Университета по изкуствата в Берн, Швейцария.
Българските специалисти обръщат внимание на факта, че мозайката е много интересна, защото е направена не само от разноцветни камъчета, както другите, но и с множество малки огледалца - явно авторите са търсили оптичен ефект с прожекторите, които са осветявали централната сграда на обекта.
"Като начало ще изготвим плана как да спрем разрухата на куполната мозайка. Ще я стабилизираме и консервираме през това лято. Тази наша дейност е част от кампанията "Ти си ключът. Отвори Бузлуджа", която цели да се съберат средства за обезопасяването на монумента, за да бъде той отворен за посетители възможно най-скоро", обяснява още арх. Дора Иванова. Тя допълва, че са оптимисти, че това може да стане още през това лято, но и се застрахова, че дали това ще се случи, зависи най-вече от възможностите да бъдат финансирани три основни дейности: стабилизирането на куполната мозайка, обезопасяването на целия покрив, за да бъде премахната опасността от падащи от горе предмети, както и да бъдат изградени посетителски пътеки с равна повърхност и безопасни зони за влизане и преминаване на туристите.
Надеждата е това да стане преди новата зима.
"Следващата стъпка вече е покривът, който е другата и изключително важна фаза за опазването на сградата. Предстои да проучим и планираме изграждането на новия покрив на паметника, старият почти не съществува. Дейностите ни през това лято са стъпката към поставянето на новия покрив. Целият е с площ 2500 квадратни метра. За обезопасяването му трябват по 75 лева на квадрат - общо 187 500 лева, а за изграждане изцяло на нов покрив - около 5 милиона лева", казва още арх. Иванова.
Дали ще има пари за всичко това - очакват се различни възможности за финансиране, не крие тя. Една от тях е фестивалът с различни концерти, който подкрепя идеята за отварянето на сградата и ще събере под връх Бузлуджа почитателите на музиката в дните между 19 и 21 август. Тази година той се провежда за втори път, след като стартира през миналата.
Заедно с екипа, който работи по куполната мозайка, през тези дни е и англичанинът Англичанинът Ерън Тейлър. Той преподава социология в Будапеща, Унгария, но готви и докторска дисертация, която трябва да защити в университета Голдсмит в Лондон. Темата му е свързана с наследството на социализма в Източна Европа, сред примерите му в нея е и изоставеният Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа в България. За Тейлър е интересен начинът, по който сградите съдържат истории, свързани със социализма. "Конкретно Бузлуджа ми е много интересна, защото на други места тази част от историята е много контролирана и се представя генерално много негативно. А тук не се създава наследство, а само се позволява на хората да научават за него и да го интерпретират по различен начин", казва той.
За всичко това, което се случва тези дни на Бузлуджа, от първа ръка научи и американският посланик у нас Херо Мустафа, която неочаквано дори за екипа на фондация "Проект Бузлуджа" пожелала да посети лично "чинията" и го направила в неделя след обяд. Дошла със съпруга си и приятелско семейство, след като била на розобер в Долината на розите край Казанлък, но учтиво помолила да не бъде снимана, докато разглежда обекта.