Президентски избори и жажда за промени - две изпитания за Колумбия
Колумбия се готви да гласува в неделя на президентски избори, поляризирани повече от всякога. Фаворит е опозиционерът Густаво Петро – той може да стане първият президент от левицата в най-новата история на страната.
Дванайсет хиляди изборни секции се очаква да посрещнат близо 38 милиона гласоподаватели. Те ще могат да избират между шестима кандидати, за да посочат приемник на твърде непопулярния досегашен президент, консерватора Иван Дуке, който няма право на нов мандат.
Вотът ще протече в атмосфера на остри политически напрежения след четири години, белязани от пандемията, силна рецесия, масови демонстрации в градовете и растящо насилие от страна на въоръжените групировки в селските местности.
Общонационалното „паро“ от пролетта на 2021 г. - стачка, брутално потисната от полицията, показа колко е разтревожено население от бедността и неравенството. По време на последния мандат исканията за социална справедливост не доведоха до никакви сериозни радикални реформи.
И мнозина колумбийци все така живеят с усещането, че „елитите са решени вечно да поддържат социално-икономическата система, облагодетелстваща едно незначително малцинство“, констатира мозъчният тръст „Международна кризисна група“ (МКГ).
В селските райони партизаните и въоръжените групировки, свързани с наркотрафика, затегнаха хватката си около местните общности чрез убийства, принудителни изселвания, поставяне в изолация и насилствено вербуване, нарушавайки няколкото мирни споразумения, сключени през 2016 г. с марксистките ФАРК – Революционните въоръжени сили на Колумбия.
"Ожесточена битка“
В този контекст по време на кампанията управляващата десница и лявата опозиция „се вкопчиха в ожесточена битка“, отразяваща „дълбокото политическо разцепление в обществото“, посочва МКГ.
Начело в анкетите (с 41 на сто от гласовете) е сенаторът от левицата Густаво Петро, бивш партизанин, станал социалдемократ, бивш кмет на Богота и стар политически вълк, успял да обърне в своя полза жаждата за „промени“ - емблема на сегашната му кампания.
„Идната неделя ще промени историята на Колумбия“, уверява 62-годишният кандидат, ибрал за своя вицепрезидентка афроколумбийката Франсия Маркес. Печелившо решение – тази скромна камериерка, повела борба за феминистки и антирасистки каузи, вече се наложи като един от ярките феномени в тези избори.
Твърдейки, че се стреми „да върне на народа неговото достойнство“, тази двойка от коалицията „Исторически пакт“ (спечелила парламентарните избори през март) щедро обещава социална справедливост, връщане на мира в страната, зелен преход, борба срещу „хищническата икономика“ и „авторитаризма“.
Срещу Петро се изправя кандидатът на консерваторите Федерико Гутиерес, бивш кмет на северозападния град Меделин, комуто проучванията предричат 27 на сто от гласовете. Той се представя за защитник на „обикновените“ колумбийци, на които обещава „ред и сигурност“, като критикува „словото на омразата“ в изявленията на левицата, свързвана все така с плашилото на „комунизма“.
Гутиерес, наричан от привържениците си Фико, положи немалко усилия да се разграничи от досегашния президент и от управляващия „Демократичен център“ на експрезидента Алваро Урибе (начело на страната от 2002 до 2010 г.), затънал в съдебни разпри.
Той смята да се възползва „от дълбокия страх, който буди Петро у някои колумбийци, ужасени при мисълта, че страната ще стане втора Венецуела“, посочва Майкъл Шифтър от аналитичния тръст „Междуамерикански диалог“.
В анкетите „Фико“ е следван по петите от един независим кандидат – аутсайдера Родолфо Ернандес, 77-годишен бизнесмен с популистка риторика, съюзен с кандидатката от френско-колумбийски произход Ингрид Бетанкур. На четвърта позиция е центристът Серхио Фахардо.
Вулкан
Кампанията мина под знака на заплахи с убийство срещу Петро и неговата подгласничка, които вече говорят пред публика единствено иззад редица предпазни щитове, но също и срещу Фико. Заплахи, които съживиха призрака на десетилетия политическо насилие.
След несъответствия при предварителното броене на гласовете в парламентарните избори се появиха и съмнения в надеждността на избирателния процес. Лагерът на Петро изрази безпокойство от „липсата на гаранции“ в тази връзка.
Правителството обеща да разположи из цялата страна близо 200 000 военни и полицаи, след като Мисията за изборен мониторинг – сдружение от местни НПО, констатира явно засилена активност на въоръжените групировки в предизборния период.
А пък картелът „Клан дел Голфо“ наложи в началото на май на селяните от северната част на страната зашеметяваща „въоръжена стачка“ като наказателна мярка заради екстрадицията на неговия бос с прякор Отониел в САЩ.
Както и да приключи вотът, който може да бъде последван от втори тур на 19 юни, новоизбраният лидер ще се изправи пред въпроса дали страната е управляема.
Ще бъде ли способен да управлява Петро, гледан с подозрение от елитите и част от армията? Ако пък спечели Фико, ще може ли той да удържи положението, избухне ли пак социално недоволство?
„Избирателите се ръководят главно от две чувства – потребност от промени (. . .) и недоверие“, смята Хорхе Рестрепо, преподавател в университета „Хавериана“.
Алехандро Гавирия - кандидат центрист, отпаднал от надпреварата, предупреди: „Може би е по-добре да се решим на един контролиран взрив с Петро, отколкото да затваряме вулкана в бутилка. На страната й е необходима промяна“.