Иван Юруков откри в Делвино Пепи и Мартин и ги въвлече в магията кино
Актьорът 5 години снима първия си филм “До последния каприз”, в който ще видим световноизвестния цигулар Светлин Русев. Премиерата на звездата от Народния театър е на 27 май
Случайно запознанство с две момчета от благоевградското село Делвино вдъхновява Иван Юруков да създаде първия си пълнометражен филм.
А музиката на Николо Паганини дава идеята на актьора какъв да е сценарият. Юруков снима “До последния каприз” преди 5 години, но пандемията отлага премиерата. Филмът разказва за световноизвестен цигулар, който на върха на своята кариера се оттегля от световната сцена и се усамотява в селце в България. Отдава живота си на това да изсвири всичките “24 каприза” на Николо Паганини перфектно след това да сложи край на живота си.
Филмът е дебют не само за Иван Юруков като сценарист и режисьор, а и за съсценариста Росен Станев, оператора Галина Василева, композитора Рая Шопова, както и повечето актьори.
Една цяла година Иван Юруков пътува до село Делвино, където учи две момчета на поведение пред камера за главните роли. Актьорът се запознава с братята Пепи и Мартин Тодорови, когато те са на 11 и 13 години. Родени са в Делвино, а семейството им се занимава с животновъдство. Юруков ги учи как да говорят, да се държат естествено и най-вече да не се притесняват от камерата и снимачния екип.
Докато работят заедно, се раждат и много сцени за филма. Снимачният процес за братята е много интересен, защото
Пепи и Мартин не знаят сценария
и очакват новите задачи с нетърпение.
“Подавахме им една след друга сцените и те се изненадваха на всяко нещо, което следва. Например, ако героите им трябва да загубят топката си в дерето, да отидат да търсят и там ще намерят нещо. В очите им се вижда интерес, наивитет, като в детска игра и приключение”, разказва Юруков. Така камерата е уловила истинските, неподправени реакции на момчетата. Накрая те дори измислят песен, която е включена във филма.
Връзката между Иван Юруков и момчетата от Делвино всъщност е съсценаристът на “До последния каприз” Росен Станев. Той живее в същото село и помага на Пепи и Мартин с уроците извън училище.
След приключване на снимките Юруков поддържа връзка с братята от Делвино. Двете момчета са се записали на школа по актьорско майсторство, идват в София и гледат театрални представления на Иван, но поемат друг път и засега няма да стават актьори.
Чиста случайност е, че цигулката не само присъства във филма, а е и част от живота на актьорите.
Стоян Младенов влиза в ролята на цигуларя, но наистина има музикално образование
и свири много добре на цигулка. Така филмът достоверно представя позицията и постановката на ръката върху музикалния инструмент.
“Не беше избран за тази роля, защото е цигулар, чист късмет беше, че може да свири. Той носи острота, особеност на характера, специфика, която беше нужна за героя”, разказва режисьорът сценарист. След като е стигнал до световна слава, цигуларят си задава екзистенциалните въпроси какъв е смисълът на твореца, докъде е стигнал и каква е ролята на изкуството.
Въпреки че е музикант, Стоян Младенов не се осмелява да изсвири “Капризите” на Паганини. Затова музиката е изпълнена от световноизвестния цигулар Светлин Русев. Той влиза за кратко и във филма, като това е първото му участие в киното. Иван Юруков го кани по телефона, а срещата им в България е кратка, защото Светлин трябва да изнесе концерт със Софийската филхармония. Налага се снимките да са в кратък промеждутък. Юруков
чака Светлин Русев на летището, по пътя му
дава сценария, а вечерта преди концерта снимат сцената
Цигулката е част и от живота на актрисата Милена Аврамова. Тя влиза в ролята на асистентка и преводачка на френски журналист, който идва в селото да направи документален филм за великия виртуоз. И разговорите между Юруков и Аврамова влизат и в сценария, защото актрисата има отношение към музиката и многото примери от личния ѝ опит с цигулката служат за идеи.
Във филма участват и две момчета от Варна - цигуларите Мартин и Александър Зайранови. Иван ги познава от работата си с “Фортисимо Фамилия” към Софийската филхармония.
Най-вкусният кетъринг, който някога опитвали Юруков и екипът му, е в Калиманци. Леля Иванка от селото им готви две седмици. За актьора няма по-вкусен боб, приготвен на огън, а храната “ухае както само в мечтите и представите за романтично детство”.
Местните и от трите села, където е сниман филмът, помагат безвъзмездно и приемат снимачния екип гостоприемно. Канят ги в домовете си, осигуряват им храна от собствените си градини.
“Радвахме се на помощ от вси страни и съдействие свише. Всичко се случваше както трябва, аранжираше се само. На снимките изведнъж се появи кървава луна, която може да се види веднъж на десетки години. Снимахме я и това влезе”, разказва Иван Юруков.
Освен музикалния инструмент цигулка, друг важен символ в “До последния каприз” е револверът
“Идеята беше да съпоставим двата инструмента- револверът като символ на доминиране, надмощие и цигулката като инструмент за самоусъвършенстване. В днешно време агресията може да се пипне, навсякъде е, децата като че ли я приемат като даденост. Лесно е да нарушиш пространството на другия човек, убиват се на всяка крачка във филмите. Но ролята на твореца е като противовес на нея - да напомня на хората пътя към красотата и изкуството”, разказва Иван Юруков.
Премиерата е на неслучайната дата - 27 май. Тогава е рожденият ден на Юруков, а на същия ден е починал Николо Паганини.
Свободното време на актьора е много малко. Той снима сериала “Мен не не мислете” по Би Ти Ви. А освен представянето на първия си филм
Юруков ще сбъдне още една мечта -
издаването на музикален албум
По време на пандемията създава текстове на песни и музика. Албумът се казва “Носталгия”, като ще излезе през лятото. Освен Юруков в група “Терпентина” са Мартин Стоянов, Николай Димитров - Коки, Петко Славов и Стоян Младенов. Музикантите вече представиха премиерния си клип към една от песните - “Дъб вековен”.