Живков още 1988 г. искал да подаде оставка, но го молят да остане
Той искал да подготви промените и да избегне битката между двете лобита, но от Москва държат да хвърлят цялата вина срещу бившия Първи
Нова книга, посветена на последния му съветник Костадин Чакъров разкрива истината за преврата
Каква е истината за преврата през 1989 г.? Знаел ли е наистина Тодор Живков предварително какво ще се случи?
Първата глава от новата книга, посветена на съветника на Тодор Живков - Костадин Чакъров започва със статията на Петя Минкова във вестник "168 часа" от 2017 г. "Костадин Чакъров pазкpи заговоp cpещy Тодоp Живков и почина".
Ето кратък откъс от нея: "6 дни преди да почине, бившият политически съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров бе на път да направи изненадващи разкрития пред вестника за бившия Първи. Той свързва екипа с близък до Живков, който разказа, че година преди преврата той е имал стряскащо точна прогноза за падането на соцрежимите в Европа и за бъдещата преориентация на България.
Тезата на Чакъров бе, че преврат изобщо не е имало, защото всичко е било по молба на Тодор Живков. Той планирал мащабни икономически реформи и смятал, че те трябва да се проведат от някой по-енергичен и млад човек.
„Една от идеите била да се върви към смесена икономическа система, като се даде по-голяма свобода на дребния бизнес – казва в статията шефът на Съюза на комунистите Павел Иванов. – Смятал, че структурноопределящите предприятия и средствата за производство трябва да останат държавна собственост, за да има контрол.”
Затова Живков и Чакъров усилено работели по Указ 56 и Постановление 35, които щели да разрешат бизнеса на малките фирми и да увеличат икономическата си свобода.
„В този процес Коста имаше голям принос”, казва Иванов. Подготвил прехода към новите икономически релси, Живков искал да се оттегли още през 1988 г. „Той си внася предложението, то се обсъжда от Политбюро, но в крайна сметка останалите молят Живков да изчака известно време”, обяснява Иванов.
Вероятно защото това е щяло да отприщи битка между лобитата кой да го наследи на поста. Отделно не се е знаело какви ще са директивите от Москва. Оттам смятали, че Луканов или Младенов трябва да поемат партията. Противниците им лансирали Александър Лилов. Кремъл обаче не се доверил на тези стихийни процеси и взел страната на ръчно управление.
„Имало е голям натиск от съветското посолство кой да е новият председател – казва Иванов. – Освен това оттам настоявали да се демонстрира, че желанието да се оттегли не е от страна на Живков, а е искрен стремеж към демокрация от средите на партията.”
„Според Чакъров Живков през цялото време разчитал партията да вземе общо решение и да се обедини около една фигура за генерален секретар на БКП”, казва Иванов. Интригите и вътрешнопартийните борби обаче били изведени в принцип на действие и са задействани всички позволени и непозволени лостове.
Чакъров бил убеден, че Петър Младенов е бил лично инструктиран от Горбачов за сценария около свалянето на Живков.
(…)
Благодарение на това Петър Младенов е избран за наследник на Живков, а лобито му с Андрей Луканов постепенно овладява цялата партия. „Седмица по-късно те се сещат, че могат да обвинят Живков за абсолютно всичко, все едно тях не ги е имало, все едно не са били дългогодишни дейци и не са участвали във всички процеси и решения”, възмущава се Иванов.
Чакъров смятал, че всичко това е под натиска на Горбачов. „От Москва намериха подходящи вътрешни хора от обкръжението на Живков и тогавашния Централен комитет, които да предадат България, и жертвите бяха за сметка на народа. Затова като комунисти ние отхвърляме членството на Младенов и Луканов, защото предателството не бива да се поощрява.” На Чакъров му било болно, като гледал как двамата и обкръжението им хвърляли вината на доскорошния си шеф.
Претърсвали дори захарниците на Живков, търсейки ключове от сейфове, от куфарчета или следи към някакви скрити съкровища. „Но Живков е бил ръководител, а не комисионер”, казва Иванов. Затова Чакъров в последните си дни интензивно работел, за да изобличи предателството."
В книгата съпругата на Костадин Чакъров - Здравка и Емил Керемедчиев са събрали негови статии и интервюта с най-ярките му и запомнящи се тези. Част от тях са оценките му за прехода, за взаимоотношенията между България и СССР, за критиките му срещу БСП, позицията му за атентата срещу папата и контактите му с фамилията на Тодор Живков.
Премиерата ще бъде на 2 юни в клуб "Перото" на НДК.
На човека, с когото живях 43 години щастлива.
Обичта и уважението се сляха с желанието ми да направя филм, да издам книга, в които да отразя времето и събитията, в които е живял и работил. Със своите анализи и факти за минало, настояще и бъдеще дали ще остави следа в най-новата история на България – ще покаже времето.
Здравка Чакърова
Биография на Костадин Чакъров
Костадин Чакъров е роден в Пловдив на 22 декември 1947 г. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преди 1989 г. последователно е първи секретар на ДКМС в Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП, политически съветник на Людмила Живкова и на бившия държавен глава Тодор Живков. Със съпругата му имат две дъщери и син. През периода 2010–2013 г. той бе председател на Съюза на българските комунисти, след което се занимава с консултантска дейност. Умира на 26 декември 2017 г.
Автор е на книгите „Вторият етаж“ и „От втория етаж към нашествието на демократите“. Приживе казва за себе си: „Това е въпрос на вътрешен морал. Аз съм син на хамалин. Баща ми има уникална съдба – 45 години е бил хамалин. Първо в Солун на пристанището, после в Пловдив в тютюневите складове. В тези складове съм израсъл и затова дълбоко ме нарани запалването им. Майка ми беше тютюноработничка. След като се разболя, като инвалид, за да ме издържа като студент, миеше клозетите на гарата!... Такъв е произходът ми и аз не се срамувам от него. Човек трябва да помни миналото си и да е способен на обективност и признателност. По същия начин трябва да се отнася и към историята.”