На матурата предпочетоха есе за думите пред текст за Дебелянов (Обзор)
Има 7 сигнала за нарушения, в Благоевград абитуриент е поставял знаци и е написал имената си върху изпитната работа
“Споменът - скръб и утеха”. По тази тема в елегията “Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов писаха абитуриентите, които избраха интерпретативно съчинение на задължителната матура по български език и литература вчера. Втората възможност беше есе със заглавие “Тежестта на думите”. Учениците разполагаха със 120 минути, за да създадат текст с обем до четири страници.
Масово обаче учениците предпочетоха да пишат есе.
Съчинението е върху изучавана творба
От Министерството на образованието и науката обясниха, че то предполага абитуриентите “да разкодират ключовите думи в заглавието и да интерпретират зададената тема спрямо текста на произведението”. От тях се очаква да формулират ясна теза, да я аргументират, да коментират използваните изразни средства.
Темата за есе не е обвързана с конкретен литературен текст и при нейното интерпретиране няма ограничения.
Досега абитуриентите работеха по една тема, но трябваше да отбелязват кой жанр са избрали. Правилата за зрелостните изпити обаче бяха променени с новия образователен закон, а випуск 2022 г. е първият, който завършва по тях.
За разлика от предишни години произведенията, включени в изпита, са 27, а не 97. Всички те са изучавани. В изпитните материали обитуриентите
разполагаха с текста на
“Аз искам да те помня все така”
Писах есе и общо взето съм доволен от представянето си, каза Павел-Валентин Носов от Националната природо-математическа гимназия, който иска да следва маркетинг, финанси или администрация на бизнеса в Нов български университет. Искрен Радулов също каза, че му е било лесно заради сериозната подготовка. Също е избрал есе, въпреки че харесва творбата на Димчо Дебелянов. Завършил е частната немска гимназия “Ерих Кестнер” и иска да учи за електроинженер в Германия или Австрия.
“Като цяло мисля, че се справих. Писах есе за влиянието на думите, което оставят върху хората. То е по-силно, отколкото предполагаме”, каза Теа Фотева от 144-о средно училище “Народни будители”. Ивайло Станчев от 32-о училище, който се цели в Музикалната академия, защото свири на китара и гъдулка, също беше доволен от матурата и есето.
От анкетираните абитуриенти, които се явиха на изпит в столичното 18-о училище, само двама бяха избрали интерпретативно съчинение - Илиян Иванов от Испанската гимназия и Йоана Ангелова от Софийската математическа гимназия.
46 661 абитуриенти бяха подали заявления за явяване на матурата в сряда. До него бяха допуснати 44 206 зрелостници. Останалите не са завършили успешно 12-и клас.
Един карантиниран зрелостник се е включил в изпита в Габрово при спазване на всички препоръки на МЗ.
Има 7 сигнала за нарушения. В Благоевград абитуриент е поставял знаци и е написал имената си върху изпитната работа. Във Варна, Пловдив, Сандански, Пазарджик и Кърджали са хванати зрелостници с мобилни телефони.
Станимира Манолова, преподавател в Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”:
Избират висшия пилотаж в писането, защото нямат понятие от автори и интерпретация
Не искам да хиперболизирам обучението по литература, но не мога да не отбележа, че досега се изучаваха 97 произведения за матурата. Честно казано, някои можеха да се осъвременят. Този випуск обаче е с матура с 27 произведения. Христо Ботев не е дори с “Хаджи Димитър”. Иван Вазов е с 3 стихотворения, нищо друго. Димчо Дебелянов е с едно стихотворение.
В българската литература три са стълбовете на писателите разказвачи - Иван Вазов (България), Елин Пелин (Животът) и Йордан Йовков (Душата). Йовков се учи с един разказ - “Песента на колелетата”. Единственото ми заключение е, че матурата по нищо не се отличава от предишната. Въпросите са формулирани по друг начин. В 40-и въпрос учениците имат задача да съпоставят интерпретациите на темата за човека и властта в откъси от “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски и “Автореквием” на Стефан Цанев. Ученикът може да анализира неизучавания текст на Стефан Цанев, но трябва да има някакво ниво. А с 27 произведения няма как да го стигне.
По отношение на съдържанието абитуриентите са ощетени. Форматът обаче не е драматично променен.
Ученици, които се чувстват слабо подготвени, решават да пишат есе, защото нямат понятие от автор и интерпретация. В същото време есето е висш пилотаж. То предполага владеене на словото, умението да се изразяваш с малко думи и много послания, оригиналност, асоциативност.
Цеца Петрова, учител в 119-о училище в София:
Напускат училище с ниска подготовка по литература – спасителният им пояс е четенето с разбиране
Първата част на изпита по български език е направена изключително сериозно и мисля, че би затруднила голяма част от зрелостниците. Изисква задълбочени теоретични познания за езика. Неща, които масово се грешат, са предложени като задачи - като бройната форма на съществителните имена от мъжки род за множествено число, слято, полуслято и разделно писане, членуването на имената. Пунктуационните въпроси също са с повишена трудност. От 8-и до 13-и въпрос преповтарят идеята на първите 7, но са с отворен отговор.
Голяма част от изпита е посветена на четенето с разбиране. То би било спасителен пояс за голяма част от абитуриентите, макар че PISA казва друго - че българският ученик не може да чете с разбиране.
Определено смятам, че учениците напускат средното училище с много ниска подготовка по литература - и родна, и европейска. Въпросите по литература са твърде еднообразни и скучни. Проверяват умения да се откриват мотиви. На всичко отгоре е даден и текстът на творбата за интерпретативното съчинение. Мисля, че ученикът трябва да пише съчинението върху Дебелянов, без да разполага с текста, а да го знае наизуст. От 97 произведенията останаха 27 и пак им ги сервираме на готово, за да може, дай боже, да напишат някакъв собствен текст. Дали са им патерица с темата за есе “Тежестта на думите”, но децата едва ли са осмислили тежестта на думите. Да бъде питан зрелостник за това, граничи с безумие.