Гимназистите не разбират защо да учат литература и математика, трябвали им главно езици (Обзор)
МОН анкетира децата, преди да промени учебните програми
Задачите най-трудни, най-приятни са часовете по човек и природа
Учениците искат повече упражнения, както и да работят на групи и по проекти
Гимназистите (8-и/10-и клас) масово не осъзнават практическата полза от знанията по български език и литература, математика и физика. Те намират за важни и полезни географията и чуждите езици. Учениците с успех под 5,20 по-трудно разбират смисъла на изучаваното в училище.
Това показват резултатите от електронната анкета сред учениците, организирана от Министерството на образованието. МОН попита българчетата какво мислят за предметите и преподаването като част от прегледа на учебните програми от 1-и до 10-и клас. Идеята е те да бъдат променени, ако се установи нужда, още от 15 септември. Актуализацията на учебниците ще стане по-бавно, като те ще следват програмите.
В проучването на доброволен принцип и анонимно участвали 5200 деца. Част от тях - 2184 ученици, са се включили през ученическите съвети в училищата, други 3016 - чрез Националния съвет на децата към Държавната агенция за закрила на детето, обясниха от МОН.
Учениците от първи гимназиален етап най-често искат
материалът да бъде разглеждан чрез
практически примери
и реални житейски ситуации. Необходимо им е и повече време за упражнения, особено по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да представят учебния материал по-атрактивно, включително чрез използване на електронни платформи. Но едновременно с това отчитат като пропуск липсата на работа в групи. Освен това оценяват като недостатъчно отделяното време за разбиране и затвърждаване на новия материал.
Учениците рядко са ангажирани да участват в проекти по тези предмети, по които има най-голям брой часове и съответно най-много материал - като български език и литература и математика. Почти всички са посочили, че искат да имат повече упражнения.
Математиката е най-трудният предмет за учениците от 5-и до 10-и клас.
Това се доказва и от резултатите от изпита след 7-и клас миналата година - средният брой точки е 37,94 (от възможни 100). Все пак успехът по математика плавно нараства през последните години.
Доста по-висок е средният успех на тийнейджърите на последния национален изпит по български език и литература след 7-и клас - 53,86 точки. На матурата пък беше 52,44 точки, което отговаря на оценка добър (4,14) - стойност, съизмерима с тези от предходните 2 г.
За по-големите са сложни също физиката и химията, а за по-малките - историята и географията, сочат резултатите от допитването.
Анкетата е изговена така, че да се проучи мнението на децата по три теми - каква е за тях степента на трудност по отделните предмети, колко според тях им е необходимо придобитото знание и как намират методите на преподаване.
Като най-смислена петокласниците и шестокласниците възприемат дисциплината “Човекът и природата”. Независимо че определят за най-сложна математиката, смятат, че тя все пак развива мисленето. Но не са убедени, че ще им е полезна в живота.
Децата от 5-и и 6-и клас
трудно приемат прехода от “Човекът и обществото” към два отделни предмета - “География” и “История”.
С подобен проблем учениците се сблъсквали и в 7-и клас при разделянето на “Човекът и природата” на “Химия” и “Физика”.
В момента работни групи към МОН преглеждат учебните програми по всички общообразователни предмети, изучавани от 1-и до 10-и клас. (24часа)