Връщането към лигнитни въглища не е решение за намаляване на зависимостта от руски газ
Увеличаването на инвестициите във възобновяеми енергийни източници е най-добрата възможност за намаляване на енергийните цени, защита на околната среда и намаляване на зависимостта от руски природен газ, се посочва в проучване, изготвено от „Грийн танк“ (The Green Tank) – независима аналитична организация с нестопанска цел с фокус върху екологични политики, предаде гръцката агенция АНА-МПА.
Представяйки резултатите от анализа си в съобщение днес, от организацията отбелязват, че „в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план възобновяемите енергийни източници могат да постигнат по-голямо намаляване на зависимостта на Гърция от руски природен газ в сравнение с временното удължаване на функционирането на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища“.
Връщането към лигнитните въглища и удължаване на функционирането на електроцентралите на въглища, освен че ще доведат до неизпълнение на целите на Гърция по отношение на климатичните промени, имат по-слаби финансови предимства и няма значително да намалят зависимостта от руски природен газ.
В проучването под заглавие „Производство на електроенергия и независимост от руски газ в Гърция“ се разглеждат два структурно различни избора на енергийна политика – удължаване на функционирането на съществуващите електроцентрали на лигнитни въглища и разгръщане на възобновяемите енергийни източници, предаде БТА.
Проучването разглежда четири сценария – съществуващия национален план за енергетика и климат; удължаване на функционирането на електроцентралите на въглища и максималното използване на въглищата; план, в който електроцентралите на газ се заменят на 70 на сто от възобновяеми енергийни източници и план, при който делът на възобновяемите енергийни източници е увеличен до 75 на сто.
Според анализаторите използването на електроцентрали с лигнитни въглища ще доведе до по-малко намаляване на използването на руски газ, отколкото инсталирането на допълнителни вятърни генератори от 1 гигават и фотоволтаици от 1 гигават. Наред с това ще доведе до изпускането на допълнителни 149 милиона тона емисии въглероден диоксид в периода 2020 – 2030 г., което би натоварило електропроизводството в страната с 5,4 – 5,8 милиарда евро спрямо сценария за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници.
„Резултатът от сравнителния анализ показва, че превключването на лигнитни въглища няма значително да намали зависимостта от руски природен газ, но ще подкопае екологичните цели на Гърция. Увеличаването на съоръженията, работещи с възобновяеми енергийни източници, особено в периода 2022 г. – 2024 г., е далеч по-добра енергийна стратегия, която значително ще намали зависимостта на гръцката икономика от руски газ. Тази стратегия ще доведе до много по-ниски емисии на въглероден двуокис и ще позволи на страната да постигне целите си до 2030 г. да намали емисиите най-малко с 55 процента спрямо нивата от 1990 г.“, посочва Никос Мандзарис, старши анализатор в „Грийн танк“.