Има ли реална заплаха от втора газова криза за България?
На 6 януари 2009 година България и останалите страни от Европейския съюз буквално осъмнаха с едностранно прекратени доставки на природен газ от Русия заради ескалация на напрежението с Украйна, която беше потребител и транзитьор на руския природен газ за страните от ЕС. В последвалите години това беше основен повод за Европа да се замисли за зависимостта си от Москва и да опита да скъса с нея чрез алтернативни източници на доставка, предава БТА.
Руското нахлуване в Украйна естествено породи очаквания за повторение на този сценарий, но два месеца след началото на военните действия газовият гигант "Газпром" доставяше регулярно синьо гориво за Европа и също толкова педантично съобщаваше, че проблеми с доставките няма. За часове обаче снощи заплахата от спирането им надвисна първо над Полша, а после и над България с мотива за липса на плащане в рубли в определен срок.
Вчера в българската газова компания "Булгаргаз" е получено уведомление, че доставките на природен газ от "Газпром Експорт" ще бъдат спрени от днес, 27 април. Енергийният министър Александър Николов увери тази сутрин, че за потребителите в България те са гарантирани минимум за един месец напред.
Българското правителство е подготвено за този сценарий. Няма да има намаляване на подаването на газ към консуматорите по никакъв начин, увери и премиерът Кирил Петков преди началото на днешното правителствено заседание. Петков, който определи действията на руската страна като шантаж, заяви, че Министерството на енергетиката има готов план с алтернативни източници.
Има ли повод за притеснения?
"Хубаво е, че са гарантирани алтернативни доставки. Към моментта това, което знаем, е, че имаме някакви алтернативни източници и количества, но не сме наясно дали те са извън доставките от Азербайджан или ще бъдат повишени доставките на азерски газ", коментира за БТА Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
Месец за тежката индустрия определено не е достатъчен, но е период, който дава известно спокойствие в ситуация, в която още не знаем дали има намаляване на физическата доставка на входната точка. Стои и друг въпрос - че не е известно на каква цена ще бъде този газ, допълни експертът.
Той изрази надежда правителството да се справи с тази тежка ситуация, така че доставките да не бъдат ограничавани. Положително е, че свършва отоплителният сезон, така че потреблението на газ ще намалее и България ще има нужда от по-малки количества, посочи той.
Найденов обаче изтъкна, че е важно и каква ще бъде цената на тези доставки, тъй като сериозна част от големите предприятия нямат алтернатива на природния газ, особено тези, които го използват като суровина. Има непрекъсваеми технологични процеси в стъкларството, в металургията, даде пример той.
По думите му от изказванията на енергийния министър може да се направи заключение, че очакваме скок на цената на газа с около 30-40 процента. Едно такова повишаване на цените би могло да доведе до намаляване на производството от някои заводи по икономически причини, тъй като производствените разходи ще нараснат още повече, каза Найденов.
"Очакваме да видим и как това ще се отрази на цените на електроенергията, въпреки че в България цената й не зависи от природния газ, но в Европа зависи и ние внасяме високи цени на електроенергията поради свързаните пазари. Ще видим как ще реагират европейските пазари на природен газ, което също очаквам да се отрази на пазарите на електроенергия", обясни той.
Според енергийния експерт Васко Начев именно фактът, че излизаме от отоплителния сезон и потреблението на природен газ рязко пада, е сериозен коз в създалата се ситуация. "Ако се беше случило преди време, нещата щяха да изглеждат по доста по-различен начин. До 4 милиона кубични метра на ден можем да покрием в следващите 20-30 дни. Моите очаквания са, че газът ще тръгне много преди това обратно към България, ако изобщо днес физически бъде спрян", заяви той за БТА.
Според него намаляването на количествата, което най-вероятно ще се случи, е по-скоро действие, за да се вдигне шум и фокусът на внимание да бъде насочен към правителството.
"Русия като цяло няма никакви намерения да ни спира газа за дълъг период, защото няма интерес от подобни действия. Да, посяга на най-слабия, каквито сме ние в ЕС с най-малките количества, но това е двупосочна индикация - Русия иска да демонстрира сила на Европа, което ще бъде сигнална лампа за останалите да продължат да търсят алтернативи. Разбира се, на 100 процента няма как да се случи, но е сигурно, че Европа ще направи всичко възможно количествата газ, постъпващи от Русия, да бъдат на минимални нива в рамките на възможното. Амбицията е до две трети, но с една трета да паднат доставките на "Газпром" за Европа, това е много сериозно количество, тъй като те няма къде да реализират тези излишни обеми", коментира той.
Според експерта реакция от страна на правителство и институции на възможен такъв сценарий е трябвало да започне отдавна и той изрази надежда наистина да е започнала.
"Ако бъде спрян газът само за България, не е фатално, защото много по-лесно ще се намерят алтернативи и може да заработи принципът на солидарност от страна на Европа. Ако обаче спре за цяла Европа, проблемът ще е далеч по-голям", посочи Васко Начев.
Възможно е да има редица договорености с други страни в такава ситуация, смята енергийният експерт Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация.
Пред БТА той предположи, че подобен сценарий на спиране на доставките е съгласуван с Гърция, от която бихме могли да получим допълнително втечнен газ и ако е възможно - евентуално азерски газ.
В края на отоплителния сезон газохранилището в Чирен е доста изпразнено, но от друга страна потреблението намалява, което е благоприятен фактор. Възможно е да има някакви договорености и с Унгария и Сърбия, към които трябва да транзитираме, така че те да ни отстъпят някакви количества, каза Кънев. Той коментира и че вероятно в договора ще се търси решение на поставеното условие от Русия за плащане в рубли за природния газ.