Науката и културното наследство в 24-те сезона в традиционния китайски календар
Концепцията за 24-те сезона в традиционния китайски календар е с древна история. Тя се оформя постепенно от династия Ся до династия Джоу и продължава да се използва вече две хилядолетия, съобщи радио Китай.
В нея са интегрирани не само напредналите научни и технологични знания от онези времена, тя не само насърчава и служи на социалното и икономическо развитие на Китай, но също така е от голяма полза за днешните метеорологични изследвания. Китайската традиционна метеорология е цялостна система от знания, а 24-те сезона представляват ценно наследство и трябва да бъдат допълнително проучени и възприети от академичните среди и обществото.
Те са част от китайската култура, но светът също е запознат с тях. В исторически план формулирането им е преминало през дълъг процес на развитие и усъвършенстване. Древните китайци са насърчавали развитието на астрономията, метеорологията и земеделието. Те се опитвали да разберат как и защо се променя времето, да обяснят заобикалящата ги среда и случващото се в нея, внимателно наблюдавайки природата. Всичко това им помогнало да усъвършенстват астрономическите си наблюдения, да разделят годината на 24 периода, които нарекли сезони, както и да предвидят с много голяма точност какво предстои да се промени в природата през всеки един от тях.
Най-тясно свързана с 24-те сезона е астрономията, чието развитие насърчава развитието на древната метеорология. Затова тези сезони са от значение и за двете.
Древните китайци придавали голямо значение на астрономическите наблюдения и не забравяли да следят как се променя времето. За онези времена това бил високотехнологичен подход. При тези наблюдения се отчитали различни фактори, като заобикалящата среда, промените в атмосферата през цялата година и др. Те били записвани старателно и било необходимо да се натрупат знания по астрономия, метеорология, география, математика и други науки, след което да се анализират.
През династиите Яо и Шун древните китайци постепенно успяват да установят слънчевите цикли през годината. Някои от концепциите за сезоните първо били предавани само устни, но по-късно били записани. През династия Джоу китайците използвали специален уред за измерването на слънчевата сянка, с помощта на който определили двете слънцестоения – зимното (Дунджъ) и лятното (Сяджь), както и двете равноденствия - пролетното (Чунфън) и есенното (Циуфън). До династиите Чунциу и Воюващи царства били формулирани още сезони.
Благодарение на дългосрочните наблюдения били открити много природни закономерности и сезоните били именувани на тази основа, т.е. следвайки промените в природата. Така постепенно се оформила една цялостна концепция за традиционния китайски календар и годината била разделена на 24 сезона в зависимост от позицията на Слънцето по еклиптиката, което оказало изключително влияние върху селското стопанство, ежедневието на хората и някои науки.
След установяването 24-те сезона постепенно се формира строга система от знания, която играе важна роля в развитието на древен Китай в различни аспекти на обществото.
В настоящата статия ще се спрем само на селското стопанство, календара и климатологията.
24-те сезона оказват голямо влияние върху разработката на алманаси от следващите поколения и оставят дълбок отпечатък в хилядолетната история на Китай. Те са в основата на традиционната китайска метеорология и постепенно се превръщат в неделима част от китайската култура. Например календарът „Тайчу“ от династия Сихан е първият сравнително цялостен календар в древен Китай, както и най-напредничавият в света за онези времена. 24-те сезона са част от него и предоставят редица удобства в области като земеделието и животновъдството, както ежедневието.
Китай е родина на много земеделски култури и сравнително рано и бързо започва да развива агрометеорологичната наука. След установяването на 24-те сезона и по-конкретните 72-а признака, този традиционен календар служи като ръководство за земеделските дейности чрез изчерпателна информация за промените в природата и в продължение на хилядолетия играе важна роля в живота на китайците. В наши дни са съхранени множество пословици, които подсказват какво ще бъде времето и какво влияние ще окаже върху земеделските дейности и ежедневието.
Древната китайска метеорология е тясно свързана с културата. За китайците небето, или „тиен“(?), и въздухът, енергията, или „ци“ (?), са с един и същи произход, което е една от съществените разлики със западното разбиране за метеорологията по онова време.
Китайската метеорология е и важна част от развитието на науката и технологиите в древността. Четири традиционни научни дисциплини са признати от световната наука като традиционни за Китай - астрономията, аритметиката, земеделието и медицината. След многогодишни изследвания, изучаващите историята на метеорологията, стигат до извода, че древната китайска метеорология може да бъде добавена като пета в този списък. В нейния център са различни познания, особено за 24-те сезона, които продължават да са от значение за китайците и днес.
Те оказват влияние и върху днешните метеорологични проучвания. Метеорологията като наука е с история от повече от 4000 години. Тя е от важно значение за изследванията в различни области – от селското стопанство до прогнозите за времето и културата. Например сред китайците са популярни различни пословици, свързани с 24-те сезона, които не са еднакви в различните части на страната, но много често са като точна прогноза за туристите и икономическите дейности. Затова чрез задълбоченото изучаване на тези 24 сезона, на вложените в тях научни и технологични знания и културно наследство може по-добре да се разкрие тяхната съвременна стойност.