Слави, който иска най-много, не го казва на 4 х 4 очи
“И магаре да вържем, ще гласуват за нас, защото всички обичат Слави” - началото, но вероятно и краят на шоуто на ИТН
Четири месеца след старта на четворната коалиция третата сила в нея поиска всичко. И ако еврочленството на Скопие и оръжието за Украйна отекват най-силно за обществото от споровете между участниците във властта, то апетитът на “Има такъв народ” и лидера ѝ Слави Трифонов да овладее (почти) всички важни органи в държавата е по-опасният процес за отношенията между тях.
Дотук категоричното нежелание на партията на шоумена политик да оттегли Любомир Каримански за шеф на БНБ пропука най-силно партньорството между четирите формации.
Но волтажът на напрежението във властта расте всеки ден и покрай други заявени апетити. Скандалът с издигането на Мартин Карбовски за СЕМ доведе до оттеглянето му. През медийния регулатор минаваше пътят да сложат свой генерален директор на БНТ, след като вече открито заявиха как ще свалят Кошлуков на всяка цена.
Из кулоарите на парламента вече се говори и че Ива Митева има несломима амбиция да стане конституционен съдия. Там квотата също стои непопълнена.
А на целия този фон вицепремиерът и транспортен министър на ИТН Гроздан Караджов миналия петък
лично поведе протеста срещу собственото си правителство
на пътните строители, които онзи ден блокираха цялата страна с тежка техника по ключови проходи, магистрали и пред Народното събрание.
Залогът са 1 млрд. лева, както стана ясно на всички. Уж най-ресурсното министерство, което партията на Слави държеше да получи, изведнъж се оказа без пари и това определено е залог за стабилността на коалицията.
Защото освен като отличен шоумен, а вече и политик Трифонов винаги се е славел и като човек с бизнес нюх и с отношение към материалното. Затова за хора, били близо до него, не е изненада, че проблемът с блокираните пари на регионалното министерство наистина е сериозен.
А когато едни проблеми не могат да се изговорят очи в очи с хората, между които са заседнали, ситуацията става още по-трудна.
Неявяването на Трифонов в лидерския формат на коалицията видимо не ѝ се отразява добре. Досега
той се е срещал с другите лидери броени пъти,
като тук влизало и едно негово участие онлайн чрез видео.
Последните месеци дори малцина от най-близките му депутати са го виждали лично, най-вероятно заради здравословни проблеми. На срещите изпраща Тошко Йорданов (който все по-трудно се придържа към бонтона), Ива Митева или партийния секретар Виктория Василева. Те обаче нямат правомощия да се отклоняват от позициите, заръчани от Слави. И той общува с партньори и избиратели само през фейсбук - един нов начин за водене на политика от един нов играч на попрището партиен председател.
Преди две години той създаде партия на инат - след един отказ за регистрация, напук на цялата система и “партиите от статуквото”. Искал нещо различно. Ами успя - създаде първата формация в историята, която само в рамките на година от мандатоносител слезе до пета политическа сила, а социолозите ѝ вещаят и още по-голям срив.
Партия “Има такъв народ” за двугодишното си съществуване не успя да си изгради здрави структури по места. Противно на очакванията за такъв тип формация, го няма дори познатия в българските партии култ към личността на лидера.
По всичко изглежда, че не само външната комуникация на ИТН не върви добре, а и тази вътре. Още преди да отиде на първите си избори, тя започна да губи общински координатори по места, като
последната оставка бе хвърлена преди броени дни
от лидера за Пловдив - Ивайло Василев. И то само 2 седмици, след като пое поста от напусналата Николина Деспотова. Всички дотук си тръгват с един мотив - решенията се спускат от София, комуникация липсва.
Чувстват се и недооценени, а когато самата Деспотова обяснила това на подхваналия функцията на лидер Тошко Йорданов, получила отговор: “И две крастави магарета да бях вързал, Пловдив щеше да гласува за нас, защото обича Слави”.
Именно това самочувствие, че каквото и да направи кръгът на Слави, то ще се приеме, е партийният фундамент, но и началото на края на шоуто му като управленец.
Още когато миналото лято влезе с мнозинство в парламента, Трифонов разчиташе, че партията му като мандатоносител е “заслужила” подкрепата за кабинет на останалите и те трябва да го излъчат каквото и да направи. Отказа преговори и направи немислимото - нареди кабинет начело с Николай Василев още преди ЦИК да е обявила резултатите. И без да каже на тези, на които разчиташе да го подкрепят - ДБ, ИБГНИ и БСП. И до днес няма обяснение как избра министрите, чиито имена изненадали и собствените му депутати.
И до днес няма обяснение как избра министрите, чиито имена изненадали и собствените му депутати.
Дойде и големият скандал след настояването на ДБ да се запазят някои от служебните министпри от първия кабинет на Румен Радев. Трифонов разказа как канил Кирил Петков и Асен Василев в своето правителство, но те му поставили условия, които не харесал. Петков излезе с друга теза - Николай Василев не харесал Асен Василев и финансовата му политика. И покрай цялата тази размяна на реплики именно от ИТН тръгна атаката към настоящия вицепремиер, че бил откраднал фирмата на съдружник. Иронично 5 месеца по-късно Трифонов все пак им е коалиционен партньор.
Не само високомерните ходове се оказаха проблем на партията, но и
странната банка кадри, която Трифонов сложи на масата
въпреки клетвите си как ще предлага само специалисти. След фиаското с Ники Василев той извади от ръкава си никому неизвестния Пламен Николов за кандидат премиер, представител на фирма за артикули за плуване. Самият той се определи като “междуконтинентален” бизнесмен. Оттеглиха го часове преди кабинета му да се гласува в парламента, с мотива, че ще бъде подкрепен от ГЕРБ и ДПС, но всъщност заради недоволството на останалите партии от анти-Бойко коалицията. В крачка хората на Слави създадоха и правния казус как, след като мандатът е приет и партията е връчила пълната си папка с имена на президента, кабинетът може да бъде оттеглен.
Мрачна сянка хвърли и казусът с Петър Илиев. Първо предложен за правосъден министър, по-късно и за вътрешен, юристът бе обявен за плагиат, но арогантно отхвърли всички съмнения спрямо личността си. В крайна сметка етичната комисия на СУ потвърди интелектуалната кражба.
Лансирането на неприемливи кандидатури продължи и към кабинета на “Промяната”. Публично още докато вървяха договорките, Слави обяви, че е “смирен” и ще преговаря, защото вече имало нужда от правителство. Оказа се обаче, че това смирение е минало под знака на редица договорки за различни постове и назначения.
Един от опитите е бил Ива Митева да стане шеф и на 47-ото НС. Тогава се разбра, че тя
води собствена кампания
сред останалите парламентарни групи. Не ѝ се получи, но миналата година Митева стана доктор по конституционно право и сега под сърдитите погледи на останалите партньори отново сондирала и извън коалицията да облече тогата на съдия в КС.
Скандал имаше и за поста външен министър. Той бе много желан от ПП, която виждаше на него Даниел Лорер. ИТН обаче не отстъпи и след като не бе одобрена младата Павела Митова (поредно странно кадруване), във Външно отиде Теодора Генчовска. Тя продължи линията на скандалите, като в първите си дни назначи трима бивши служители на ДС в политическия кабинет. Те бързо бяха изгонени след напрежение в коалицията. Сега дамата е доста оплетена в казуса със Северна Македония.