Веска и Мишо от Благоевград: Следим промоциите и после купуваме, цените се вдигат необосновано
Съпрузите се молят за здраве, тъй като преди време жената се разболяла и се наложило да теглят заем от 10 хил. лева
Виждаме често в един от магазините как пенсионери сутрин купуват преоценен хляб. Тъжна гледка - хора, работили цял живот, и сега да ядат стар хляб, казват двамата
“24 часа” потърси семейcтва от различни краища на cтраната, за да ги попита как живеят в условията на покачващите се цени, от какво бихе се лишили и има ли изход от кризата.
Представяме ви Чалъкови от Благоевград.
“Не може толкова бързо и с толкова много да се вдигнат цените! А на много от стоките и необосновано. И цялата печалба, която се трупа, да е на гърба на потребителите. Това не е ли спекула?”, питат Веска и Михаил Чалъкови от Благоевград.
Двамата са неразделни от 19 години, а съседите от блока им ги определят като най-усмихнатото, спокойно и добро семейство. Винаги са вежливи и никога не се оплакват от проблеми. За толкова години семеен живот казват, че досега не са се скарали.
“А трудни периоди сме имали - като всички хора. Понякога сме закъсвали за пари, но не ни личи и сме се оправяли. Никой не е разбрал. Най-важно е да сме здрави, защото за всичко останало човек може да се пребори”, допълват съпрузите.
Държат на здравето, защото са минали през сериозни изпитания. Преди години се наложило да се направят 3 операции на Веска, заради които теглили 10 хил. лева кредит. След една от операциите Веска трябвало да пие лекарства, които стрували общо 5 хил. лева.
Успели обаче да върнат заема и се радват, че е станало преди настоящата криза.
Мишо продължава да има здравословни проблеми и на месец дава по над 100 лв. за лекарства.
“Това е само при положение, че не се появи нещо непредвидено. Дори и при един лек грип или настинка сумата скача.
В здравеопазването все се оказва,
че болният трябва нещо да доплаща
въпреки здравните вноски”, казва Мишо. И двамата работят и получават доходи, които в момента им стигат за най-належащите разходи. Разбира се, отдавна са се отказали от “екстри” като редовни почивки, посещение на ресторанти или скъпи дрехи.
“Една седмица почивка за двамата е не по-малко от 2000 лв. А след почивката - какво правим до следващата заплата? А две почивки в годината - през зимата и през лятото - две заплати”, прави сметки семейството.
Опитват се да пестят и да свиват разходите си, за да се вместят в месечния бюджет. Засега са доволни от работата си, но край себе си виждат хора, които буквално изнемогват.
Веска работи в месопреработвателна фирма, а Мишо е в мебелен завод.
Ако скокът на цените продължи, казват, че ще им се наложи съвсем “да затегнат коланите”.
“Ние едва се справяме, а си
представяме какво им е на пенсионерите
На 80% от хората заплатите не им стигат. След като цените растат, трябва да се вдигат и заплатите, иначе народът изнемогва.
Ако депутатите и другите управници са християни, нека постъпят по християнски - да помогнат на най-бедните. Ако смятат, че с минимална заплата може да се живее, нека те да получават по толкова. Народът търпи, но това няма да е до безкрай”, казва мъжът.
Разходите им за ток са около 100 лв. месечно, но това е, защото по цял ден са на работа. Отопляват се на електричество и пускат печката сутрин и вечер за по няколко часа. Имат познати пенсионери, които вкъщи стоят с якета през зимата, за да пестят от ток.
Одобряват решението за
замразяване на цените на тока,
защото така поне студените месеци са минали малко по-леко.
Цените на горивата обаче сериозно удрят по джоба им. Мишо пътува всеки ден до работата си извън града. Допреди година е зареждал 3-4 пъти в месеца бензин за по 30 лв. и му стигал. Сега дава два пъти повече пари за гориво. Колата им е на 33 г. и ремонтите са неизбежни.
Миналия месец са дали 200 лв. на майстор,
такава сума дават поне през два-три месеца. Знаят, че ако колата е нова, по-лесно и с по-малко средства ще я поддържа, но преди това човек трябва да има пари за нова кола.
Преди 2 г. ремонтирали апартамента си - пак преди да скочат драстично цените на строителните материали. Тогава оставили само банята за по-късно. Сега тя е в “режим на изчакване на по-добри времена”, защото са нужни поне 3000 лв.
Не смеят да теглят кредит,
защото времената са несигурни
и не е ясно дали ще могат да го върнат. За пазар на храни, дрехи и обувки следят промоциите и тогава купуват.
“Виждаме често в един от големите хранителни магазини как пенсионери сутрин рано купуват преоценен хляб. Гледката е тъжна. Това са хора, работили цял живот, и сега да ядат преоценен хляб...
Кой трябва да ни оправи държавата? Нашите управници, които получават заплати от нашите данъци.
Как в другите страни се справят и в тази криза
Тук пари има, но за крадците, не и за обикновените хора. Защо в Германия има само леко повишение на горивата и лимит на пазаруването на олио? Други такива драстични увеличения на стоки от първа необходимост като при нас няма. А и там заплатите знаете какви са!”, ядосват се двамата.
Развлечения като концерти, театър, кино също отдавна са забравени. Естествено, компенсират с филмите и музиката по телевизиите или в интернет.
През юни обаче предстои концерт на Ищар в Благоевград и Мишо е категоричен, че колкото и да е скъп билетът за Ищар, ще отиде на концерта, защото е една от любимите му изпълнителки. Разбрали са, че най-евтиният билет ще е 55 лв.
“За двама души - 110 лв., ами ако имат и две деца - още толкова. Затова културата ни е бедна. Не че хората не искат да посещават културни събития,
има глад за качествени прояви и
извън столицата, но заплатите са
ниски и хората пестят”,
казва Мишо, който е музикант по образование и фен на качествената и стойностна музика.
Учил е във военно-музикално училище и още 15-годишен е започнал да свири във военен оркестър на туба и цугтромбон. А музиката е в кръвта му, защото е от такъв род. Баща му Димитър Чалъков е известен певец, дългогодишен солист на хор “Ален мак”, племенник на Костадин Шекерлийски - един от най-добрите ни оперни изпълнители от близкото минало.
Основателят на “Сребърните гривни” и след това пръв солист на “Тангра” Александър Петрунов пък му е братовчед.
“Не са високи цените за концерт, театър, кино, нова книга. Творците имат големи екипи и много разходи, които да покриват. Просто хората са бедни и затова не всеки може да си позволи културно развлечение”, категоричен е Мишо.