Още поне 2 магнитни бури връхлитат през април
Геофизици прогнозират активен 25-и слънчев цикъл, пикът му ще е през 2025/2026
Активността на Слънцето е доста силна - нещо необичайно за начало на нов слънчев цикъл. От началото на тази година наблюдавахме много изригвания на Слънцето. Голяма част от тях бяха неочаквани и изненадващи. До края на април предстоят още няколко смущения. Това каза за “24 часа” доц. Петя Трифонова, зам.-директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН и ръководител на Геомагнитната служба в института.
В началото на годината имало две суперсилни изригвания, които се оказали от обратната страна на Слънцето. Засечените гейзери от плазма били с височина от десетки хиляди километри и мощност на стотици водородни бомби, за щастие, извън геоефективна орбита. Това, което достигна Земята, бяха множество изригвания от по-слабо активни области, които произведоха бури със сравнително ниска степен. В неделя и понеделник се очакват смущения, които може би няма да достигнат стойности на буря. Третата седмица на април (от 20-и до 25-и) очакваме пак да има смущение до слаба буря, както и през последната седмица - след 27 април, каза още доц. Трифонова. Прогнозата е тогава да попаднем в обсега на една от активните области, насочена към Земята, и да бъдем засегнати, ако там се наблюдава изригване.
В момента се намираме в началото на 25-ия слънчев цикъл, като всеки от тях е с продължителност около 11 г. Във всяко начало и край се очаква активността на Слънцето да е ниска, да няма много изригвания и магнитни бури. В средата на цикъла активността е максимална. Именно тогава се наблюдават най-много изригвания и магнитни бури.
Активността на Слънцето към настоящия момент обаче съвсем не е слаба, което предполага, че 25-ият цикъл няма да е невзрачен, а много по-активен от очакваното. Максимумът ще е през 2025/2026 г. Слънцето има много области, където се случват мощни термоядрени реакции и при част от тях от него се изхвърля огромно количество плазма - протони и електрони, които формират слънчевия вятър и се изстрелват в междупланетното пространство с много висока скорост. Част от тях достигат до Земята и взаимодействат със земната магнитосфера, която пази Земята от изригванията на Слънцето. Когато потокът от частици е много плътен и мощен, той успява да проникне през земната магнитосфера, взаимодейства с магнитното поле на Земята и се формират токове, които генерират големи смущения на магнитното поле. Токовете се формират около Екватора и полярните области. Резултат на тези взаимодействия са и полярните сияния. Протоните и електроните от Слънцето взаимодействат с молекулите на въздуха и енергията, която се излъчва, определя светлината на полярното сияние. Яркозелените и зеленикаво-жълтите сияния са резултат от взаимодействието с кислорода, докато сините, червените и виолетовите цветове се образуват от азота.