Без топлофикации енергийната система ще се срине
Възможна ли е употребата на мазут вместо газ и и може ли токът да замести топлинна енергия - поуките от газовата криза през 2009 г.
През 2009 г. международната преса е почти единодушна, че България е най–пострадалата страна от газовата криза. Докато Украйна и Русия спорят кой е виновен и кой е спрял кранчето на Европа, "Дейли мейл" пусна снимка на човек, който цепи дърва с текст “Отчаяни мерки“.
Училищата и детските градини са затворени. Част от топлофикациите ползват мазутните си резерви, които са скъпоструващи и недостатъчни. Има и такива мощности – когенерации, които нямат дори и тази скъпа алтернатива.
През същата година топлофикациите и централите все още не плащат за въглеродни емисии. Ако приемем, че днес отново се наложи подобен сценарий, цената на емисиите за използвания мазут в сравнение с тази на природния газ би била с 50% по-висока. От "Топлофикация София" вече обявиха, че имат запаси, и ако това се наложи, могат за 24 часа да преминат на мазут. Дали това означава, че имат и финансов резерв да платят огромната разлика за въглеродните емисии?
Пак през 2009-а погледите са вперени в топлофикациите и се прави всичко възможно те да не спрат. Държавата има готовност да прекрати веднага износа на ток, но това не решава проблема, защото мрежата за ниско и средно напрежение няма да издържи натоварването. ЕРП та веднага увеличават екипите си, за да се справят с евентуално по – големия процент на аварии.
Днес, 13 години по–късно, отново си задаваме същите въпроси за зависимостта от природния газ. Един от основните му недостатъци е, че при него мобилността на доставките е много малка. Кризата през 2009-а ни показа и че по отношение на него трудно можем да говорим за ЕС като общ консуматор, защото това са 27 страни, всяка със своите специфични възможности за транспортиране на синьото гориво. През 2009 г. България, Унгария и Словакия са страните в най–затруднено положение. Чисто географски тогава за България втечненият газ също е трудна алтернатива, поради съществуващите рискове от преминаването на танкери през Босфора.
Алтернатива на думи
Има политически фигури, които твърдят, че България може да махне руския газ от енергийния си микс. Ако тези твърдения показват алтернатива в доставките е едно, но когато става дума за замяната им с възобновяеми източници, е просто несъстоятелно твърдение. Историята трябва да ни служи за поуки.
Когато някой ви каже, че от газовите топлофикации компонентът в общия енергиен микс е под 10% и това е лесно за преодоляване, спомнете си 2009-а и му задайте основния въпрос - кой и с какви инвестиции и за колко време ще изгради нова мрежа за ниско и средно напрежение, която ще издържи натоварването от консумация на електрическа енергия в няколко големи български градове.
Топлофикациите и биомасата
като алтернатива на природния газ
Топлофикациите – били те газови или въглищни, са не просто важни, а ключови за енергетиката и хората. Голяма част от тях направиха своите изводи от 2009-а и макар днес все още да нямат готовност, са започнали своя път за постигане на диверсифициране на горивата. Това се отнася не само за въглищните централи, които правят внимателни и добре обмислени стъпки за подмяна на въглищата с по–екологична алтернатива, но и за някои газови.
Това става чрез добавяне на биомаса – също възобновяем източник на енергия като алтернатива на природния газ. И макар аргументът им да е постигане на по – добра цена за крайния потребител, предвид, че биомасата е с нулев емисионен фактор, то в ситуация като тази изглежда още стратегически важно. Биомаса обаче могат да добавя тези дружества, които са инвестирали и разполагат с котли.
Няколко милиона лева инвестиция (според капацитета на всяко дружество) във водогрейни котли може да направи възможно производството на топлинна енергия през зимния период точно от биомаса. Инвестициите, стига това технологично да бъде възможно, изглеждат напълно оправдани, защото това води до по–голяма гъвкавост и по отношение на цената и по отношение на зависимостта от една единствена суровина, а и води до още по-добри екологични параметри на съответното дружество.
И ако се върнем към възможността газови топлофикации да използват мазут като алтернатива на природния газ, трябва да напомним, че освен плащането на 50% по–скъпи въглеродни емисии, то това гориво отделя и серни окиси, а газовите топлофикации, за разлика от въглищните, нямат сероочистващи инсталации. Преодоляването на хипотетична газова криза с мазут би довело до реални екологични последствия.
Повечето топлофикации могат да работят комбинирано на природен газ и биомаса. Не само това – трябва да го правят. Те са дружества, които освен, че са важни за комфорта на своите абонати и работят за постигане на социално поносима цена за отопление са и важна част от енергийната сигурност на България.
Ясно е, че иначе по–високото ниво на енергийна сигурност изисква няколко доставчика на природен газ, но страните членки на ЕС са със специфични възможности, всяка сама по себе си еографски или като необходим обем на инвестиции за постигането на целта за диверсификация. А България не е в най-изгодна ситуация и няма гъвкавостта да прави смело подобни избори.