Създадена в Одеса армия отцепва Транснистрия от Молдова преди 30 г.
Легендарният генерал Лебед слага край на войната с артилерийска атака
Преди точно 30 години на 1 срещу 2 март 1992 г. стартира първата война, в която Русия отцепва част от бивша република, както днес прави с Крим, Донбас и Луганск. Тогава обаче всичко приключва за няколко месеца със създаването на Транснистрия. Преди няколко дни по примера на украинските региони и тя подаде документи за признаване като независима държава от руския парламент.
Конфликтът има политически корени още от 31 август 1989 г., когато се приемат законите, с които
молдовският става официален език, а латиницата -
официална азбука. Това предизвиква брожения сред рускиговорещото население, което е мнозинство в бившата република.
Така на 2 септември 1990 г. се появява Приднестровската Молдовска социалистическа република. На 22 декември Михаил Горбачов с указ подкрепя отцепниците. Молдовските власти запазват неутралитет и така се появява поредната непризната държава с Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.
Първите сблъсъци между сепаратистите и правителството избухват на 12 ноември 1990 г. в Дубашари. Местни жени превземат офиса на прокуратурата. Полицията се намесва и загиват трима, а 13 са ранени.
След проваления опит за преврат в Москва през 1991 г. на 27 август парламентът в Молдова приема декларация за независимост. В нея се обявява за анулиран Пактът Молотов-Рибентроп, с който се създава Молдовска ССР на територията на Бесарабия, Северна Буковина, Херца и Мордовска АССР. Това е добре дошло за сепаратистите, които смятат, че по този начин обединението от двете страни на Днестър от 1940 г. вече не съществува.
В този момент Молдова няма собствена армия
На 29 август 1991 г. лидерът на независима Транснистрия Игор Смирнов заедно с трима депутати от парламента отива в Украйна, за да се срещне с Леонид Кравчук. При завръщането си е арестуван и пратен в затвора. Това предизвиква стачка на жените и се блокира железопътната линия Москва - Кишинев между Бендер (Тигиня) и Тираспол до освобождаването им.
През декември молдовските власти арестуват
генерал-лейтенант Яковлев, командир на 14-а армия. Освен това е шеф на националния отдел за отбрана и сигурност на отцепилата се република. Той е разменен за 26 полицейски служители, арестувани от отцепниците в началото на битките при Дубашари. По-голямата част от армията преминава на страната на отцепниците.
Молдова през това време започва да създава армията си, като в основата е всичкото съветско оръжие, което се намира на нейна територия.
И през нощта на 1 срещу 2 март молдовците атакуват 14-а армия, която до този момент не се е намесвала сериозно в конфликта. И започва войната.
На 5 април 1992 г. вицепрезидентът на Русия Руцкой на митинг в Тираспол заявява, че жителите на Транснистрия трябва да са независими. От Украйна пристигат донски и кубански казаци, които да се бият на страната на отцепниците.
Решителният момент е на 23 юни, когато 14-а армия е поета от генерал-майор Александър Лебед. На 3 юли той заповядва масирана артилерийска атака, която разбива младата молдовска армия, подпомогана от Румъния.
Примирието се сключва на 21 юли между Борис Елцин и президента на Молдова Мирча Снегур. Двете страни се разбират да се намали съставът на 14-а армия, но територията да получи автономност от Молдова, както е и до днес.
Там продължава да е разположена знаменитата 14-а армия. Тя е създадена на 14 ноември 1956 г. в Одеса на базата на 10-и пехотен корпус. Този корпус превзема Будапеща през Втората световна война и заради това носи името на унгарската столица. През август 1968 г. част от тази армия - 48-а мотострелкова дивизия, е в основата на окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор.
Въпреки намаления си състав тя разполага и в момента със собствена авиация и доста мощна артилерия, но повечето са от съветско време.
Армията държи най-прекия път от Кишинев към Киев и има собствени закони върху територията. Чужденци се пропускат срещу доста солени суми, като това изпитаха туристи, които се опитаха да влязат в Украйна за финала на Шампионската лига преди няколко години.
Интересното е, че според последните данни в
републиката живеят 29,1% руснаци, 28,6% - молдовци, 22,9% - украинци, 2,4% - българи, 1,1% - гагаузи, 0,5% - беларуси, 0,2% - транснистърци, и 1,4% - други националности.
Столицата е Тираспол, а почти всичко принадлежи на групировката “Шериф”. Тя е спонсор и на местния футболен отбор, който печели постоянно първенството на Молдова, в което участва. Този сезон направи и пробив в евротурнирите, като на новия си стадион надви и “Реал” (Мадрид).
Кариерата на генерал Лебед след войната тръгва нагоре. Той добива огромна популярност и влиза в парламента. Дори се кандидатира за президент срещу Борис Елцин през 1996 г. и финишира трети на изборите след него и Генадий Зюганов, като събира доста солидните 14,7%. Според някои обаче предварително е играл с Елцин, за да спрат лидера на комунистите.
За да получи подкрепата на Лебед, Елцин уволнява вонния си министър Грачов по негово настояване.
И след първия тур го назначава за секретар на
Съвета по сигурност на Русия. Всички очакват той да се кандидатира и за изборите през 2000 г. На 5 юни 1998 г. обаче печели с огромно мнозинство тези за губернатор на Красноярския край и решава да остане на поста. Загива в съмнителна катастрофа с хеликоптер на 28 април 2002 г. А президент вече е Владимир Путин.