Психологът Иван Игов: Ако детето пита: “Мамо, всички ли ще умрем?, го уверете спокойно, че не
Не казвайте, че руснаците са лоши хора. Насърчавайте емпатията - че те страдат и ще страдат в бъдеще също толкова много, колкото тези, които са ударени от тази война
- Г-н Игов, как трябва да се говори с децата за войната?
- Преди 20-ина години работех по проекти на УНИЦЕФ и се срещах с колеги психолози от Хърватия, които продължаваха да се борят с последиците от гражданската война в бивша Югославия. Тогава видях техни съвети как да говорим с децата си за войната, които УНИЦЕФ превърна в ръководство. Не му обърнах внимание, защото си мислех, че това никога няма да се случи у нас и няма да се сблъскаме с подобен проблем. Видях колко много съм се лъгал. Дойде време да го извадя и се оказа, че то е много актуално и днес.
- Кои са основните съвети?
- Първото, което трябва да направим, е да разберем какво знаят децата за войната изобщо и за конкретната война. За тази цел първо трябва
да решим на какво място
да проведем разговора
Трябва да е спокойно, децата да бъдат предразположени да споделят. Добре е например да се случи на вечеря, когато има повече хора, в позната среда. Не е подходящо да е преди сън. Добрата отправна точка за това е да попитате децата как се чувстват и какво знаят. Някои деца може би нищо не знаят. Тогава не е нужно да продължавате разговора. Ако обаче се чувстват тревожни или трупат негативни емоции, може да ги накарате да нарисуват нещо. Това ще ви помогне да започнете разговора. Трябва обаче да сте наясно, че по-малките деца невинаги правят разлика между това, което се показва, и собствената им реалност. Някои смятат, че са под непосредствена опасност. Ако детето попита например: “Мамо, всички ли ще умрем?”, уверете го, че това няма да се случи. Най-важното обаче е да разберете какво са чули те по този въпрос. Когато знаете, по-лесно ще може да намерите верните думи. Не забравяйте да приемате чувствата им такива, каквито са.
- Трябва ли да се прави още нещо?
- Второто задължително е да говорите спокойно за това, което знаете, като се съобразявате с езика на тялото. Децата много лесно усещат кога техните родители и близки хора са притеснени или се страхуват. Така те може да засилят тревожността си, защото ние сме такива. Затова първо трябва да овладеете собствените си емоции и след това да говорите с децата внимателно на техния език. За да успокоите децата, може да им кажете, че има хиляди хора по света, които се борят тази война да спре, всички държави в момента се опитват тя да свърши. Трябва да се говорят такива неща, които да дадат позитивна картина за бъдещето за децата.
Следващата стъпка, която е много трудна дори за самите възрастни, е да не дискриминираме. И аз говоря за руснаците и аз говоря за Русия. Трябва да помогнем на децата да не дискриминират народа, а по-скоро да говорим, че има хора, които искат да нарушат мира заради своите интереси. Не казвайте, че руснаците са лоши хора. По-скоро насърчавайте емпатията - че те страдат и ще страдат в бъдеще също толкова много, колкото тези, които са ударени от тази война. Хората и от двете страни страдат.
Тогава стигаме до четвъртото - да се фокусираме върху подкрепата. Когато говорим на децата, да се фокусираме върху това, че за да спрем войната, трябва да подкрепяме първо тези, които са страдащи. Събират се дрехи, подготвят се жилища. Малкото дете може да нарисува нещо, да съчини стихотворение за мир.
Когато тръгнете да приключвате разговора, бъдете внимателни. Уверете се, че детето наистина се е успокоило. Това са основните неща, които може да направите в първия момент.
- А след това?
- Важно е да продължите, защото войната няма да свърши утре. Не забравяйте, че по-големите деца, имайки достъп до социалните мрежи,
виждат неща, които никога
преди това не са виждали
Аз виждам в мрежата снимки с разкъсани войници, със страдащи жени и деца. Опитайте се по някакъв начин да ограничите този поток. Да не забравяме, че между истинските новини има и много фалшиви. По-добре да говорим за някакви позитивни неща.
- Коя е най-деликатната възраст?
- Всяка възраст е деликатна и всяко дете е различно. Тези в пубертета са най-уязвими, защото емоционалната им сфера е най-небалансирана.
- Добре ли е за войната да се говори в училище, когато децата на една възраст са заедно?
- В училище трябва да се говори, но не хаотично. Правилата, които описахме, важат и за разговорите на учителите с децата.
- Вие лично как се справяте?
- Покрай националния празник се събрахме с внуците ми. Големият ми внук, който вече е на 13 години, се интересува от оръжия. Покрай тази тема му обясних, че има хора, които
стават герои по време на война,
но не защото убиват,
а защото защитават. Показах картинки как хора с голи ръце препречват пътя на войната. Той наистина се успокои по този начин.
Не на последно място трябва да се грижим и за себе си. Стресът е като при пандемията. Първата ѝ фаза беше точно такава. Най-страшно е очакването, когато не знаеш какво може да се случи. Така че всички ние сме тревожни и напрегнати, но нека не го предаваме на децата.
Аз отдавна следя събитията в Русия, а и жена ми е от смесен брак. В Москва писах магистърската си работа. Там имам приятели и роднини. Винаги съм смятал, че Путин е заплаха, но не очаквах, че ще стигне дотук. Разумът ми все още не може да го приеме.
CV
Иван Игов е завършил психология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той е един от основателите на училищната психология в България с над 30-годишен консултативен и преподавателски опит. Автор на много програми, статии, книги и учебници в сферата на детската и училищната психология. Член на: Дружеството на психолозите в България, Консултативния съвет по въпросите на децата в България, Европейската федерация на психолозите в образованието (EFPTA) и др.
Учител: По-малките
се страхуват, че може да
убият бащите им на фронта
“Има деца сред най-малките, които се притесняват заради войната. Някои дори се плашат, че бащите им ще бъдат отделени от семействата и ще загинат на фронта. Те смятат, че войната е тук или отсреща, нямат представа, че военните действия се водят на стотици километри от България. Вероятно причината е, че чуват, че у нас пристигат бежанци и всичко им се струва близко.”
Това разказа Симеон Ангелов, който е заместник-директор на столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” и отговаря за началните класове. Той уточни, че случаите са единични, но не могат да бъдат неглижирани или подминати.
Екип от психолози и педагогически съветници ще мине във всички паралелки от 1-и до 4-и клас, за да поговори с най-малките по темата и да се опита да внесе спокойствие. Децата ще могат открито да споделят страховете си.
Винаги сме реагирали адекватно в ситуации, които могат да изплашат децата, обясни още Симеон Ангелов, който преподава на 3 трети класа.