Кирил Петков обсъди с Борис Джонсън как да задържат младите в родината си
Премиерът Кирил Петков и колегата му от Обединеното кралство Борис Джонсън обсъдиха двустранните отношения и значимостта на създаването на възможности за добро образование, и за задържане на младите хора в двете страни, тъй като те са бъдещето им. Това съобщиха от Министерски съвет.
Това се случи по време на двустранни срещи с европейски лидери в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.
По-рано през деня в Мюнхен българският премиер проведе двустранни срещи с президента на Молдова Мая Санду, с държавния глава на Украйна Володимир Зеленски и с премиера на Грузия Иракли Гарибашвили.
Премиерът Петков и президентът Санду очертаха общи цели в борбата срещу корупцията и в спазването на върховенство на правото, както и в сферата на енергийната сигурност.
Министър-председателят акцентира върху многобройната българска общност в Молдова, която също е от изключително значение за отличните отношения между народите на двете страни. В тази връзка двамата лидери изразиха подкрепа за българското малцинство. Българският премиер получи покана от молдовския президент да посети град Тараклия, населяван от българската общност.
По-късно премиерът Петков и президентът на Украйна Володимир Зеленски подписаха съвместна декларация в подкрепа на европейската перспектива на Украйна. Заради развитието на ситуация между Русия и Украйна Петков и Зеленски споделиха опасенията за енергийната сигурност, но също така изразиха надежда за деескалация на напрежението в региона.
Българският министър-председател проведе среща и с грузинския премиер Иракли Гарибашвили. Двамата обсъдиха възможностите за икономическо сътрудничество в областта на информационните технологии, на координацията в логистиката в рамките на Черно море и подкрепата за евроатлантическия път на Грузия.
Програмата на премиера Петков във втория ден от Мюнхенската конференция продължава с двустранни срещи с министър-председателя на Косово Албин Курти и с вицепрезидента за правителствени въпроси и обществена политика на „Гугъл“ в Европа Анет Крьобер-Рийл.