Европейски банки и пенсионни фондове взеха дълга ни от американските бабички
Ще има нови заеми до 9 млрд. лв. годишно, но с тях погасяваме стари задължения
От 2002 г. досега географската структура на българския дълг значително се е изменила, сочат последните данни на БНБ. Дотогава по-голямата част от него се държеше от американските баби - пенсионни фондове от САЩ бяха преобладаващата част от притежателите на български ценни книжа.
Сега вече 80% от книжата са притежание на европейски банки и пенсионни фондове.
Нови заеми с таван до 9 млрд. лв. годишно планира финансовото министерство в следващите три години.
Нетният дълг обаче няма да расте с толкова, тъй като с тези суми ще погасяваме стари задължения и ще покриваме дефицити в хазната. Така например от предвидените 7,3 млрд. лв. таван за тази година с 2,4 млрд. лв. ще погасим стар външен дълг, и около 600 млн . лв. вътрешен или по държавно гарантирани заеми. Което означава, че
дългът ни расте
не с близо
8 млрд. лв.,
а с около
5 млрд. лв.
Плановете са записани в актуализираната бюджетна прогноза на финансовото министерство и в новата стратегия за управление на държавния дълг до 2024 г. Като резултат към декември 2024 г. държавният дълг ще бъде малко над 47 млрд. лв., или малко над 29% от БВП. В момента задлъжнялостта ни е 31,2 млрд. лв., или 24% от БВП.
Дори и тогава България
ще остане
в дъното на
таблицата по
задлъжнялост
на държавите на фона на такива, при които дългът стига и до 55% от БВП, а в отделни кризисни за тях години - и повече. Съотношението дълг към БВП е един от критериите за приемането ни в еврозоната, като ограничителният таван е държавният дълг да не е над 60% от брутния вътрешен продукт на страната.
Свиването на дефицита през идните години до 2024 г. също ще задържи темповете на дълговата задлъжнялост. За 2023 г. дефицитът ще бъде около 5 млрд. лв., или 3,3% от БВП, а през 2024 г. той ще се свие до изискваните за еврозоната 3% от БВП. Плащанията по стари дългове обаче ще натоварват бюджета средно с 3,5 млрд. лв. годишно главно от пласирани преди години еврооблигации.
Спорът задлъжняваме ли повече възникна и при обсъждането на бюджета в ресорната комисия. “Това е бюджет на задлъжнялостта. Такъв ръст на задлъжнялостта не е имало много отдавна”, заяви бившият финансов министър, сега депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев.
“Всякакви тези за дългови спирали са безпочвени”, опонира сегашният финансов министър Асен Василев. И обясни, че реално допълнителният дълг над плащанията по стари борчове и планиран дефицит са за инвестиции в инфраструктура и човешки капитал, за да има растеж.
Брутният външен дълг - частен и държавен, продължава да расте като част от брутния вътрешен продукт, показват данните на БНБ. В края на ноември 2021 г. той е 37,474 млрд. евро, което е годишен ръст от 6,4%. Към същата дата дългосрочните задължения достигат 29,913 млрд. евро и нарастват с 12,5% (3,313 млрд. евро) на годишна база.
Краткосрочният външен дълг през ноември намалява с 12,1% в сравнение с година по-рано. Външните задължения на банките са 4,003 млрд. евро и намаляват с 18,5% за една година. Външните задължения на бизнеса и домакинствата в края на ноември са 11,018 млрд. евро и за една година нарастват с 0,5% . Към 30 ноември вътрешнофирменото кредитиране е 15 млрд. евро и се повишава с 8,2%.
Нетният външен дълг в края на ноември е 3,011 млрд. евро, като намалява с 1,888 млрд. евро (168,1%) спрямо края на 2019 г. Данните показват, че за една година нетният ни външен дълг намалява с 1,872 млрд. евро.
Приетата от кабинета стратегия за управление на държавния дълг за периода 2022 - 2024 г. залага на това, че вътрешният пазар има малък капацитет да поема нови емисии ДЦК и затова в следващите три години
държавата
ще търси
финансиране
и на външните
пазари
Последната ни емисия на чуждите капиталови пазари бе за 5 млрд. лв. през есента на 2020 г., а емитираният дълг тогава също бе използван за рефинансиране на стари задължения и за да се държат 3% бюджетен дефицит през 2020 г. Според стратегията пласирането на дългови инструменти ще е с различна срочност, което намалява риска, разпределяйки го във времето.
Експертите на финансовото министерство ще подготвят графика така, че да няма и концентрация на големи плащания през годините, предвижда стратегията.
В мотивите е посочено, че независимо от увеличаването на държавния дълг съотношението “дълг до 1 година към данъчно - осигурителни приходи”, което е измерител на ликвидния риск пред държавата, ще намалява до 2024 г. от 7% на 5,2%.
Планира се и намаляване на държавните гаранции с около 600 млн. лв. - от 1,9 млрд. лв. през 2022 г. до 1,3 млрд. през 2024 г.
От данни на БНБ и на финансовото министерство за валутната структура на дълга се вижда, че
основната част
е в евро,
следват щатски долар, левове, британски паунд, швейцарски франк, японска йена и специални права на тираж.
Преобръщането стана след 2002 г., когато страната замени преобладаващата част от старите брейди облигации с глобални еврофондове.
Така през годините до 2020 г., за която има данни към момента, дългът ни в евро се движи между 80 и 82%, този в долари - между 6,9 и 8%, в българската валута - между 3,6 и 4,3%.
Дълговете ни в британски паунди са относително постоянни и не надхвърлят 0,3%, задълженията в японски йени – 0,1%, а специалните права на тираж към МВФ – около 0,5-1,2%.
Има и малък, но постоянен дял под 0,3%, който се държи от офшорни зони. Независимо от това, че все още сме в чакалнята пред еврозоната, на международните пазари
България се
радва на
значителен
интерес от
инвеститорите
и получава лихви като за богата държава.
Последната засега емисия бе, когато успешно продадохме облигации по външен дълг на стойност 2,5 млрд. евро.
Тогава бе договорено книжата да са на два транша - за 10 и за 30 години, заявките надвишиха четири пъти очакванията от 2 млрд. евро и затова пакетът книжа бе увеличен на 2,5 млрд. По 10-годишните облигации постигнаха лихва 0,4%, а по 30-годишните – 1,4%. Тогавашният финансов министър Кирил Ананиев съобщи, че сред купувачите има централни банки, държавни пенсионни фондове и други инвеститори от Германия, Великобритания, САЩ, Нидерландия, Швейцария и други.
Около 16% от общия обем на емисиите са купени от български инвеститори. Това е почти традиционна структура на дълга ни по географско разпределение.
Данните на БНБ свидетелстват, че дългът ни от ръцете на американски бабички през техните банки и пенсионни фондове, който преобладаваше до 2002 г., постепенно се е променил. Така над 80% от него вече е в европейски бабички. Ограничени по дял са притежанията на ценни книжа от български външен дълг от Индия, Япония, Русия, Швейцария, Канада, Китай и дори Хонк Конг, както и минимален процент - под 1%, притежание на собственици в офшорни зони.
Реално дори и част от емисиите държавни ценни книжа не са българска собственост, доколкото основни купувачи остават банки и пенсионни фондове, а повечето банки у нас са собственост на чужди финансови групи.
Преди 2000 г. значителна част от дълга ни бе към Парижкия клуб. На 12 юли 2000 г. тогавашният финансов министър Муравей Радев
успя да договори
прецедент в
отношенията
на клуба
с неговите длъжници. Администрацията на клуба се съгласи страната ни да се договаря с всеки от 14-те си официални кредитори за прилагане на схемата дълг срещу инвестиции.
Държавите, на които България дължеше пари, бяха Япония, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Италия, Белгия, Великобритания, Канада, Швеция, Финландия, Холандия, Дания и Испания. Споразумението даде възможност с всяка от тях нашето правителство да се споразумее, че вместо да ѝ плаща годишната вноска по дълга, ще инвестира съответната сума у нас. По тази схема бе изчистен основно дългът ни към Германия, която бе един от най-големите ни кредитори от клуба.