Почина последният от семейството, наричано "Гордостта на българската кауза в Македония"
Днес сутринта в Скопие на 93-годишна възраст почина адвокатът Саво Коцарев, последният от семейство Коцареви, които са наричани гордостта на българската кауза в Македония. Това съобщава северномакедонското издание "Трибуна". То припомня накратко историята на семейството и на Сава Коцарев. Той е роден през 1928 година в Охрид в екзархийско българско патриотично семейство. Най-старият му член Илия Коцарев е кмет на Охрид по време на Втората световна война и успява да спаси града от всички разрушения и разорения, които войната носи.
"Той организира посрещането на българските войски в Охрид и е инициатор на свалянето на германското знаме от центъра на града и замяната му с българското, знамето на войската и държавата, която охридчани чакаха в продължение на 23 години, заради което знаме и държава беше вдигнато славното Охридско-Дебърско възстание, познато в албанската историография като българо-албанско въстание", припомня "Трибуна".
Илия Коцарев е кмет на Охрид по време на германското управление на града и след 9 септември 1944 г., когато германското командване иска да изгори града, защото охридчани охраняват избягалите български войници и не искат да ги предадат на германците. Градът е спасен с откуп, а по-късно откупът е върнат, всичко това благодарение на кмета Илия Коцарев.
"Краят на войната бележи обрат в идеологията и националността на повечето македонци и това се усеща най-вече в Охрид", пише още изданието. Старият Коцарев е арестуван и отведен в затвора, а синовете на брат му Саво, Люпчо и някои техни братовчеди, са арестувани, съдени като държавни врагове и получават тежки присъди. Братята Саво и Люпчо Коцареви са преживели всички несгоди на Централния следствен затвор в Скопие, затвора в Идризово, както и кариерите в босненския град Добой в тогавашна СФРЮ Югославия.
Най-старият Илия Коцарев, полусляп и осакатен е пуснат от затвора, за да умре в дома си.
"Саво беше последният от представителите на семейството. Той беше последният от всички македонски пленници и мъченици за българското дело в Македония. Той си тръгна горд, както живееше, горд със себе си, горд със семейството и историята си и горд с каузата, към която принадлежи... до последния си дъх вярваше в правилността на собствените си и семейни убеждения, до последния си дъх вярваше че македонският народ ще попадне в историческите рамки на великата българска цивилизация!
Саво, лека ти пръст и пътят ти да бъде озарен от светлината Божия върху праведните!", пише още "Трибуна"