27 януари е Международен ден в памет на жертвите на Холокоста
Никола Минчев ще участва в отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста
Председателят на Народното събрание Никола Минчев ще участва в отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Събитието ще се проведе на 27 януари 2022 г. от 16.00 часа в Аула Магна.
Честването е организирано от посолството на Държавата Израел и Софийския университет съвместно с Народното събрание, Министерството на външните работи и Организацията на евреите в България „Шалом“.
Слово ще произнесат ректорът проф. Анастас Герджиков, посланикът на Израел Йорам Елрон, посланикът на Германия Кристоф Айххорн, представители на българските институции.
След изказванията на официалните гости е предвидена церемония по запалване на свещи в памет на жертвите на Холокоста и представяне на изложбата „Шоа: Как е било възможно това от човешка гледна точка?“ на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем.
27 януари е Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Милиони евреи от цяла Европа загиват в нацистките лагери на смъртта.
На днешния ден през 1845 г. малцината оцелели в концентрационния лагер Аушвиц са били освободени. Това се случва след победата на съюзническите войски на Хитлер и влизането на червената армия в лагера. Създадена на територията на окупираната от нацистите Полша, този канцлер се превръща в символ на местата за осъществяване на Хитлеровото "окончателно решение на еврейския въпрос".
В Аушвиц са депортирани няколко милиони души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност загиналите могат трудно да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население в Европа - около 6 милиона души. В нацистките лагери на смъртта освен евреи и военнопленици, загиват и критици на Хитлер - хуманисти, демократи и други политически опоненти на нацистите.
Първоначално лагерите са създадени за политическите опоненти, но са избивани и хомоксесуални, роми, славяни и хора с физически и психически увреждания, както и пастори, отказали да проповядват расовите теории в църквите си. Геноцидът срещу евреите става част от нацистката идеология и никой не е подминат - бедни, богати, атеисти, бебета, старци и религиозни. Достатъчно е било да си евреин.
Експерти твърдят, че ако Хитлер беше спечелил войната, съдбата на евреите щяха да последват и други нисши народи като ромите или славяните. Холокостът е знаков не само за броя на избитите евреи, безпрецедентната жестокост, но и с факта, че това е геноцидът, който поради размерите получава получава най-голяма гласност.
Затова и споменът за този срамен момент от историята на човечеството действа като напомняме докъде могат да стигнат идеологии, основани на расизъм или идеята за превъзходство на една етническа или национална общност над друга. Геноцидът над евреите поражда първия шок на модерния свят, убеден в своя хуманизъм.
Смразяващо е съзнанието, че дори в развиващите се демокрации, цяла етническа група може да се превърне в жертва на системно физическо изтребление, защото Хитлер идва на власт след закон и избори, но Нацистка Германия начело с Фюрера създава прецедент. От онова време не е минал и век. Тази пролет се навършват 80 години от отварянето на Аушвиц и неслучайно светът повтаря фразата: "Никога вече!".