Шест града със спецстатут на стари столици (Обзор)
Държавата да финансира опазването им, предлагат в специален закон депутати от “Има такъв народ”
Така обособяват общ туристически маршрут в Северна България
Шест града - Плиска, Велико Търново, Велики Преслав, Видин, Силистра и Никопол, да получат специален статут и допълнително финансиране за опазването им. Това предвижда законопроект за старите столици, внесен от депутати от “Има такъв народ” начело с Пламен Николов, който през лятото бе кандидат за министър-председател на партията на Слави Трифонов.
Свой закон за старите столици в 44-ото народно събрание готвеше и ГЕРБ.
Историческите части на тези шест града да са обект на специална защита, а държавата да финансира опазването им, предвижда проектът на ИТН.
Така за Плиска под защита попадат Голямата Базилика и ранносредновековният град, за Преслав също защитата е на целия средновековен град.
Царевец,
Трапезица и
Момина
крепост,
както и старият град пък ще са под специалния статут във Велико Търново.
Във Видин защитата ще е върху Баба Вида и Бонония, в Никопол - старата крепост, а в Силистра - крепостните стени на Дуросторум, патриаршеската базилика и дворецът на хан Омуртаг.
Финансирането на старите столици ще става през министерствата на културата и на регионалното развитие и трябва да е на солидарен принцип, като
субсидията е
равна за
всеки от
шестте града,
предлагат още вносителите. А всяка от общините ще трябва да включва развитието и опазването на старите столици в годишната си програма.
Към общинските администрации да бъде създадено специализирано структурно звено, което да се занимава с управление на недвижимото културно наследство, координацията, планирането, финансирането и опазването му.
Управлението на недвижимите културни ценности пък ще се осъществява от общините, но след сключен договор с Министерството на културата.
Приходите от входни такси на средновековните столици също ще могат да се ползват за тяхното опазване и развитие, залагат депутатите от ИТН.
Освен това за опазването им могат да се ползват европейски проекти и дарения от физически и юридически лица. Всички тези средства заедно с държавната субсидия и общинските бюджети ще влизат в специален фонд за опазване на средновековните столици.
Законопроектът обаче няма финансова обосновка, от която да става ясно какъв размер на държавна субсидия за поддържане на историческите и културни паметници в 6-те града планират депутатите.
2 май да се
чества като
Ден на старите
български
столици,
предлагат още хората на Слави Трифонов. Това е денят на св. цар Борис Кръстител, а покръстването на българите е станало именно в Плиска.
Основната цел на закона е да се създаде нов туристически маршрут в Северна България, който да обединява старите столици, обясняват в мотивите към проекта Пламен Николов и останалите депутати от ИТН.
Планира се старите столици да се побратимят с градове извън територията на България, които също са били български столици.
Проектът на ГЕРБ отпреди 5 г. бил спрян заради желанието на Видин да бъде включен в списъка
Сегашното предложение обаче не било консултирано с местната власт
Законът за старите столици, предложен от ГЕРБ през 2017 г. е бил спрян заради желанието на Видин да бъде сложен в списъка на градовете със специален статут. Това разказаха тогавашни депутати пред “24 часа”.
Текстовете бяха работени в диалог с местната власт и гражданското общество и целта им бе популяризиране на Плиска, Велики Преслав и Велико Търново с богатото им културно наследство, а не само като туристическа дестинация.
“Този законопроект дава надежда, че ще има по-специален акцент върху старите столици и ще даде възможност държавата да подпомогне културния туризъм”, заяви преди 5 г. шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.
“Реализираме идеята за такъв закон от 6 г., целта ни е да обединим усилия как да опазим старите ни столици. Тези градове са изключително богатство и културна ценност и трябва да имат особен статут”, обясни в края на 2016-а арх. Донка Колева, експерт в община Велико Търново. Тя и зам.-кметът на Велико Търново Ганчо Карабаджаков, вече покойник, участваха в работна среща за обсъждане на текстовете на новия нормативен акт. Своите мнения изказаха също архитекти, историци и археолози от старопрестолния град.
“Има една характерна особеност, която отличава Велико Търново от останалите стари български столици - че архитектурният резерват е част от градската среда. И музейните обекти от Средновековието, и цялата стара част, представяща Възраждането, са изпълнени с живот.
Този характер и тази роля на Велико Търново следва да бъдат подчертани чрез новия законопроект”, коментира Карабаджаков.
В закона трябваше да бъдат разписани ангажиментите на държавата, за да се подпомогнат тези градове целево и с необходимите средства за инфраструктура.
“Нужно е целево държавно финансиране за старите ни столици, да станат приоритетни обекти на развиващия се туризъм. В сферата на културата има икономически ръст между 3,5-4%, така че всяка инвестиция ще има възвръщаемост”, бе идея на бившия шеф на комисията по култура Вежди Рашидов.
Новият проект на ИТН обаче не е консултиран с местната власт, показа проучване на “24 часа”. А според запознати стъпва на старите текстове на ГЕРБ. Очаквали обаче вносители да са ПП заради преминали към новите управляващи градоначалници, работили по текстовете преди 5 г.