Скопие обвърза признаването на българите с падане на ветото (Обзор)
Може да ги впишем като малцинство едва когато отворим конституцията си за влизането в ЕС, обяви премиерът Димитър Ковачевски
Отказваме рокади в комисията по историята
Спортният ни министър кани македонците на мач
България трябва да вдигне ветото си върху старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС и тогава Скопие ще отвори конституцията на държавата, за да бъдат евентуално вписани сънародниците ни там. Това е условието на Скопие, стана ясно след срещата между правителствата на двете държави, която се проведе в София във вторник.
Точно обратното обаче е условието на страната ни - ще вдигне ветото, когато българското малцинство бъде признато наравно с останалите.
Българите в Северна Македония може да бъдат вписани в конституцията на страната, когато тя бъде отворена за законодателни промени за влизането в Европейския съюз, уклончиво обеща премиерът на РСМ Димитър Ковачевски. Отварянето на конституцията обаче се прави едва в края на преговорния процес за членство на една страна в съюза.
Стартът на преговорите на Скопие е блокиран от София именно с това искане, както и за решаване на въпроса с общата история, майчиния език и с настояване страната да не предявява териториални претенции към нас. Само последното вече е факт с изпратената македонска нота до ООН.
Дори да се избърза с искането на София за даване на официален статут на сънародниците ни в РСМ, подобна промяна в македонската конституция трудно би минала. Причината е, че в момента партията на Ковачевски - СДСМ, и албанските политически сили нямат достатъчно депутати и ще им трябват поне 10 гласа от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. А македонските националисти са най-върлите противници на подобни промени във върховния закон на страната.
В Северна Македония индивидуалните права са колективни права, освен македонския има албански и други народи, които са в състава на конституцията. И ако има други граждани, които се определят по друг начин, може да поискат да са част от конституцията, това е процес и има много стъпки. Когато се отвори конституцията за поправки спрямо ЕС, ще се отвори и тази глава, коментира Ковачевски след срещата вчера.
София и Скопие ще продължат да работят по т.нар. протокол 5+1, който вече стана 4+1, след като македонските власти изпратиха нотата до ООН, че няма да предявяват териториални претенции към България, увери пък българският премиер Кирил Петков. Именно в протокола трябва да се разпишат правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите ангажименти в Договора за добросъседство от 2017 г., които включват българите да бъдат записани наравно с останалите народности в конституцията, да спрат фалшификацията на историческата истина и преследването на хората, които се самоопределят като българи, и други.
Цел номер едно на македонците е да им вдигнем ветото за преговори с ЕС,
призна Ковачевски. Това пък минава пред междуправителствено заседание, с което ще се отбележи стартът на преговорите на Скопие за съюза.
“Критерий за успех е, ако постигнем договор и в бъдеще време да имаме междуправителствена конференция с ЕС”, посочи той.
България засега не коментира конкретен срок, в който може да промени позицията си и да одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС. Решението на КСНС при президента от началото на месеца бе да не се поставят срокове.
Румен Радев, който се срещна с Ковачевски по-късно през деня, също поиска премахване на езика на омразата и уважение за българското културно минало. Ако тези неща станат факт, това ще отвори вратата на РСМ за ЕС. Президентът отново - както и след визитата на Кирил Пеков в Скопие, предупреди, че на фона на форсирането на икономичеките въпроси не бива да не се изоставя решаването на политическите. Вчера Ковачевски се видя и с шефа на НС Никола Минчев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
“Не се страхуваме от кризи. Това, че в момента има доста сериозни въпроси - и коронавируса, и напрежението между НАТО и Русия, и високите цени на газа и тока, това са все факти, но когато в тази трудна обстановка, в ден като днешния, се види прогрес по една от темите, която е била криза доскоро, но вече е работен процес с конструктивна посока,
човек чувства, че има защо да става сутрин
и да върши работата си”, коментира още Петков.
След срещата членовете на двете правителства подписаха и общо 3 меморандума за сътрудничество. (Какво съдържат те - виж долу.)
Когато още на първата среща имаме сключени три меморандума по три много важни въпроса, това е пример за новия подход, който даваме с нова енергия и нови резултати, обяви Петков. Според него с общите комисии добросъседството се слагало на пиедестал, “което гражданите на двете страни ще усетят с измерими подобрения в стандарта на живот”.
Между различните групи, които ще работят по договореното, ще има общ секретариат и много къси срокове за изпълнение. Първата среща предстои само след седмица и това щяло да бъде нивото на динамика, отбеляза Петков.
Три срещи ще има и комисията за историята в следващите 4 месеца. В нея
няма да се правят кадрови промени,
стана ясно от изказването на премиера. Скопие изрази очакване за рокади от българска страна , така както те сменили свои членове, след като комисията тя буксува вече 2 г.
Българските представители обаче алармират, че македонските историци вече дори се отказвали от постигнатото преди години съгласие за цар Самуил, общия произход на азбуките ни и честването на светите братя Кирил и Методий.
Имаме много време да наваксваме, но с този устрем и енергия се надявам, че това ще стане бързо, каза заседанието българският премиер.
“Със срещата, която имахме в Скопие преди 7 дни, открихме нов процес на диалог и работа. Както виждате, групите се водят от министрите, което показва политическата воля да вървим напред, но ще бъдат включени и хората от бизнеса и институциите”, допълни Ковачевски.
Футболен мач между отбори на двете правителства предложил министърът на спорта Радостин Василев. Дал идея да се организират и различни съвместни спортни инициативи, което се приело радушно от македонците, съобщиха от министерството.
Правим нов ГКПП между Струмяни и Берово, ще струва 10 млн. евро
Между България и Северна Македония ще има още един гранично-пропускателен пункт - Клепало, който е между Струмяни и Берово. За ускоряване на изграждането му, за което са отделени 10,3 млн. евро, се договориха във вторник вицепремиерът Гроздан Караджов и колегите му Благой Бочварски и Горан Милевски. Парите са осигурени от програмата за трансгранично сътрудничество между България и Северна Македония за периода 2021 - 2027 г.
България вече е започнала процедури за рехабилитация на 20 километра от довеждащия път до новия ГКПП.
Предстои и разширение на вече съществуващия пункт Станке Лисичково между Благоевград и Делчево, за да може да поеме нарасналия трафик. Там ще има нова сграда за граничния и митнически контрол и допълнителни трасета за преминаване.
Транспортният министър Николай Събев и Благой Бочварски пък подписаха меморандум за жп линията София-Скопие, който предвижда оценка на инвестицията и проучване на възможностите за финансиране. Подписан бе и меморандум за разбирателство между двете земеделски министерства.