Как добротворците виждат страната ни след 10 години
На 25 януари в. “24 часа” ще благодари за 19-и път на специална церемония на онези сънародници с големи сърца, които със своите дела са ни карали да се чувстваме горди, че сме българи. Помагали са без корист на бедстващи и страдащи. Отстоявали са добри каузи. Спасявали са, щедро са дарявали, градили са безвъзмездно. Имали са куража да променят.
Гледайте церемонията онлайн днес от 13 часа на сайта на “24 часа” и във фейсбук.
Попитахме номинираните за достойни българи на годината “Как си представяте България и българите след 10 години?”. Вижте какво казват те тук и в следващите броеве.
Отличията “Достойните българи” се връчват от 2003 г. и през изминалите 19 години инициативата се наложи като каузата, която изтъква обикновените хора, давали вдъхновяващ пример, и намира новите герои на нашето време.
Мариана Векилска: България ще е светлина!
С екипа на “Бг в 60 минути” по БНТ тя се потапя в живото туптящо сърце на страната, показва градивното, но и проблемите, работи за каузи. През последната година Мариана и екипът ѝ работиха за промяна на законодателството за децата със синдром на Даун, помогнаха да се дарят кислородни бутилки на болници, да се обезопасяват гнездата на щъркелите, да се популяризират забележителностите в малките населени места.
Вярвам в добрата сила на нас, българите, и на България. Вярвам, че препятствията, през които минаваме, са уроците, които ще ни извисят. Историите, които разказват репортерите в моето предаване, доказват, че сред нас има будни, градивно мислещи и действащи хора, които не се оплакват, а работят здраво както за себе си, така и за благополучието на общността. Всеки ден разказваме вдъхновяващи истории на хора от цяла България на всякаква възраст, които дерзаят, борят се, носят светлината у себе си и осветяват пътя и на другите. Затова вярвам, че след 10 години в България ще е светлина. Да бъде!
Дафинка Димитрова: Позитивни и сплотени - да направим живота по-добър
Ватманката Дафинка Димитрова спаси мъж от горяща кола в София. Пред очите ѝ таксиметров шофьор се забива в стълб. За секунди машината е обхваната от пламъци. Ватманката спира и отива да помага. Шофьорът е бил в безсъзнание. Изваден е невредим. В такъв момент не мислиш, просто действаш, казва Дафинка Димитрова.
Очаквам от всички българи да бъдат позитивни и сплотени, за да направим живота си по-добър. С по-добри условия на труд, процъфтяваща икономика, добро здравеопазване и с достойни заплати и пенсии.
Красимира Димитрова: Столицата и провинцията - на една скорост
Докторът на инженерните науки Красимира Димитрова, която работи в Българо-германската индустриално-търговска камара в София, осинови мозайка на Александър Терзиев от Чинията на Бузлуджа. От нейния род е Дафина от кюстендилското село Шишковци, нарисувана от Владимир Димитров-Майстора в “Българска мадона”. А мозайката на Терзиев много ѝ напомняла картините на Майстора.
България е с много потенциал, но неизползван, страна на две скорости - София и провинцията. В София се бърза, но хаотично, а в провинцията скоростта е повече или по-малко ограничена от обезлюдените региони. Надявам се за 10 г., скоростите да се поизравнят.
Пред земеделието и туризма като че ли е сложен знак “Стоп” вместо “С предимство”. Време е да ги сменим. Зависи от нас и от държавата. Дано след 10 г. няма мъгла в здравната, социалната и образователната система. От тази мъгла не виждам посоката на развитие.
И дано се изгради/доизгради качествена база, за да може и новото, което сега се създава, да е на мястото си. Иначе то ще е като пришита нова кръпка върху стара дреха - няма да ни стои добре, нито ще ни е удобно.
Георги Милушев: Много малка светлина в тунела
Пенсионираният счетоводител Георги Милушев, на 94 г., е инициатор, проектант и автор на бюст-паметника на Апостола в стария център на Смолян. Самоукият творец създаде паметника, без да иска и стотинка. И го дари на общината.
Честно казано, не очаквам да се случи нищо съществено, което да подобри хала на хората. Тридесет години чакаме обещаното светло бъдеще от новите, умни и красиви политици, а то все не идва. Напротив, благодарение на тяхната алчност все повече затъваме в блатото. От най богатата, просперираща държава на Балканите, дори в Европа и света - 2-о7 място по жизнен стандарт, държавата ни се срина до най-бедната в ЕС.
Една държава, която принуди населението да търси прехрана в други страни - една част като висококвалифицирани специалисти, други като бели роби по плантациите на Англия, Испания, Италия. Една държава която закрива културни и научни институти, училища, читалища, художествена самодейност. Иречек и Алеко Константинов много точно са характеризирали нравите и навиците на управляващите ни - “келепира, глупако”.
Има малка светлина в тунела с новите управляващи млади хора, които с младешки ентусиазъм искат да променят досегашния начин на управление. Това може да се случи, ако целият народ им помага и съдейства, подкрепя хубавите инициативи. Но, както се видя, още не са седнали на столовете си, неразумни, алчни, недорасли пишман политици - и не само те, но и отлъчените от държавната ясла предишни управляващи започнаха да слагат прът в колелата на идващата промяна. Това са просташки прояви срещу живота на хората.
Но надежда винаги има! Дано ни споходи навреме!