Бразилец открива лития на шведски остров
За 1 тон от метала отиват 1,9 милиона литра вода
Минералът петалит (LiAlSi4O10) е открит през 1800 г. от бразилския химик и политик Хосе Бонифацио де Андрада е Силва в мина в шведския остров Юто. Чак 17 години по-късно обаче Йохан Аугуст Арфведсон, който работи в лабораторията на химика Йонс Якоб Берзелиус, открива новия химичен елемент. Този елемент формира съединения като тези на натрия и калия, но неговите карбонати и хидроксиди не се разтварят във вода и са по-малко алкални. Берзелиус го нарича литион от гръцката дума за камък. Защото е открит в твърд минерал, а не като калия, който е намерен в пепелта от фабрики, и натрия - в кръвта на животните. Металът в материала получава името литий.
Арфведсон след това открива, че новия елемент го има в минералите сподумен и лепидолит. През 1818 г. Кристиан Гмелин първи открива, че литиевите соли дават ярък червен цвят на пламъка. Арфведсон и Гмелин така и не успяват да изолират чист елемент от неговите соли.
Чистият елемент се изолира чак през 1821 г., когато Уилям Томас Бранде го получава след електролиза на литиев оксид по метод, разработен от сър Хъмфри Дейви. Бранде установява, че литиевият оксид съдържа около 55% от метала, неговата атомна тежест е около 9,8 g/mol (при реална 6,94 g/mol). През 1855 г. по-големи количества литий се добиват след електролиза от Роберт Бунсен и Аугустус Матиесен.
Така се стига до първото промишлено производство на германската фирма Metallgesellschaft AG, която използва електролиза върху течна смес на литиев хлорид и калиев хлорид.
Най-големият проблем и до днес остава запазването на природата. Производственият процес все още представлява голяма опасност. Екстракцията на литий може да бъде фатална за живота във водата заради огромния риск от замърсяване. Известно е, че може да се отрови дори водата за пиене. Стига се до деградация на екосистеми и нарушаването им при откритите мини.
Най-големият проблем е консумацията на вода. За един тон литий са необходими 1,9 милиона литра вода. След добиването му остават и огромни количества магнезий и вар, които не стават за ползване.
В САЩ например има сериозно загърбване на откритите мини, като се предпочитат за добив тези със солена вода, където се оставят съединенията да се изпарят. Така обаче страда капацитетът на производство. Доказано е замърсяване с арсеник и антимон, както и отделяне на сярна киселина при някои процеси. Други пък оставят след себе си бипродукти на радиоактивен уран.
Въпреки че литият е широко разпространен на Земята, той не съществува в природата заради високата си реактивност. Например в морската вода има около 230 милиарда тона литий, като там елементът е в концентрация от 0,14 до 0,25 частици на милион, или 25 микромолара. По-високи концентрации се намират край изворите за минерална вода.
Според изчисленията литият е около 0,002% от земната кора. Заради това се разчита на добива му през минерали като сподумен и петалит.
Литият е синтезиран по време на Големия взрив (заедно с берилия и бора). Това е според последните космологически теории.
Тогава са се появили и неговите стабилни изотопи - литий-6 и литий-7.