Стотици на опашка пред БНБ за монетата на Гоце Делчев
Дълга опашка се е извила пред сградата на Българската народна банка, където днес започна продажбата на монетата, посветена на 150 години от рождението на българския национален герой Гоце Делчев, съобщава БГНЕС.
Опашката се изви още от ранни зори, часове преди Централната банка да отвори врати. Гражданите, сред които преобладават млади хора, чакат да си закупят сребърната монета с номинал от 10 лева. Това е първата монета, която БНБ пуска тази година, припомня агенцията. Тя е отсечена в тираж 3000 броя и е с проба 999/1000.
Гоце (Георги) Николов Делчев (1872–1903) е идеолог, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско, останали в пределите на Османската империя след Освобождението на България.
Роден в Кукуш през 1872 г. той учи в родния си град и в Българската мъжка гимназия в Солун, а после във Военното училище в София (1891), но заради участието си в социалистически кръжок е изключен и от 1894 г. е учител в Щип. Там той среща Даме Груев, който го приобщава към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Гоце създава канали за прехвърляне в Македония на литература, куриери и оръжие, развива и укрепва мрежата на ВМОРО, а по време на Солунския конгрес (1896) участва в изработването на организационен устав и правилник. Арести, предприети от турската власт, го принуждават да напусне Щип.
Назначен от Българската екзархия за учител в Банско (1896), той допринася и за напредъка на учебното дело. Всеотдаен и харизматичен, Гоце се превръща в неоспорим организационен и военен ръководител на ВМОРО и като един от авторите на програмните ѝ документи (1902) оказва решително влияние върху нейните идейни принципи.
Той вярва, че освобождението на Македония и Одринско от османска власт ще стане с въоръжено въстание, за което е необходима продължителна и всестранна подготовка. Макар да счита за прибързано решението на Януарския конгрес на ВМОРО (1903) „за повсеместно стратегическо въстание“, Гоце се включва в подготовката, но предлага ограничаване на масовостта му.
Сред главните негови заслуги е създаването на чети, които пропагандират и подготвят бъдещото народно въстание и се готвят за негови основни ядра. На път за конгрес на Серския революционен окръг той попада в обкръжение и загива в сражение при с. Баница. Гибелта му е тежък удар за ВМОРО и за националноосвободителното движение.