Харвардците в Скопие и София ще икономизират преговорите, за да се стигне до компромис
България сама да финансира железопътната връзка, предлага българският министър-председател
Новият македонски премиер Димитър Ковачевски с обещание да не преговаря за идентичност и език, и той обаче иска повече бизнес по коридора от Дуръс до Бургас
Обръщане на отношенията между България и Северна Македония към развитието на бизнес и инфраструктурни проекти ще е фокусът на разговорите на премиера Кирил Петков с новия македонски министър-председател Димитър Ковачевски.
Но без ангажименти какви да са сроковете за изпълнение на общите проекти и тези, в които България ще вдигне ветото си в Европейския съвет за начало на присъединителните преговори на западните ни съседи.
Премиерът Кирил Петков отива в Скопие на 18 януари заедно с външната министърка Теодора Генчовска и транспортният Николай Събев, обявиха от българското правителство в събота. Посещението на Петков в столицата на Северна Македония бе под въпрос, след като премиерът бе поставен под карантина. Това стана заради участието на болния от COVID председател на парламента Никола Минчев на продължилото 6 часа заседание на Консултативния съвет по национална сигурност миналия понеделник. На съвета бе обсъждана именно рамката, която да изпълнява премиерът Петков в разговорите за отблокиране на българското вето. На министър-председателя
категорично му бе забранено да поема ангажименти за срокове
въпреки първоначалните му уверения, че до 6 месеца би могло да има решение на проблема със Северна Македония.
Карантината на българския премиер отпадна в петък, след като той се възползва от новите правила за ваксинираните с три дози контактни - да се освобождават от изолация след третия ден, ако си направят отрицателен PCR.
“Не идвам с никакъв анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а с конструктивен тон и готовност за ново начало, което ще бъде по-динамично, по-практично, освободено от досегашните декларативни стремежи и насочено към конкретните важни въпроси, които засягат всекидневието на гражданите на двете страни”, коментира целта на посещението си в Скопие Кирил Петков пред македонската държавна информационна агенция МИА.
Всички документи нямат смисъл, ако не им дадем истинска мотивация, че трябва да свършим работа, добави още Петков пред македонската агенция. Според българския премиер първата задача е да се започне работа, за да има какво да пише след това в документите.
Петков вече е разговарял по телефона с новия македонски премиер Димитър Ковачевски и бил сигурен, че
двамата като хора от бизнеса имат сходни енергия и виждания
как да бъде свършена работата.
Правителствата в София и Скопие да сформират пет нови работни групи - за икономика, инфраструктура, евроинтеграция, култура и история, ще настоява премиерът Петков при посещението си в Скопие.
България не се е отказала от искането си българите да бъдат включени в македонската конституция като държавотворен народ, стана ясно от думите на българския премиер. През вчерашния ден освен за МИА той говори и пред Би Ти Ви и БНР, отново засягайки преговорите със Северна Македония. За българския министър-председател обаче доста по-важно е развитието на икономическите връзки между двете страни.
“Ние трябва постоянно да общуваме, да напредваме. Надеждата ми е следващите месеци това да е реално и това се опитвам да договоря по време на посещението. Не искам само политиците да идват и да говорят. Когато говоря за икономика, искам да видя всички наши фирми, които искат и имат интерес към Република Северна Македония, всички ваши фирми, които имат интерес към България. На тази среща
политици не са необходими, на тази среща са необходими хора, които искат да работят,
да правят бизнес заедно”, добавя Петков, който напомня, че той лично като премиер не може да разбере как все още между Со9фия и Скопие няма пряка авиолиния.
Такава авиолиния всъщност е договорена още от 2007 г., но така и не е експлоатирана, защото няма интерес от компания, която да лети по нея. През 2013 г. пък се появи идея за самолетни полети с четири спирки - Бургас-София-Скопие-Тирана, но отново до полети не се стигна.
Подобна визия за разговорите очевидно има и новият македонски премиер Димитър Ковачевски, стана ясно от неговите изявления, след като бе избран за премиер.
Новото македонско правителство няма да се откаже от досегашната позиция за идентичността и езика, стана ясно от думите му пред депутатите в Скопие. Късно вечерта в неделя 120-членното събрание на Северна Македония трябваше да одобри новото правителство.
“И българските, и македонските граждани се интересуват от икономиката, от обмен на култура и образование, от инфраструктура. Трябва да работим повече по тези теми. Историята принадлежи на историците, но въпросите за идентичността се основават на хората и държавата. За правителството няма дилема – никой не трябва и
никой няма да преговаря за идентичността на македонския народ
и за исторически и научно потвърдената специфика и уникалност на македонския език”, подчерта в изказването си Димитър Ковачевски.
В областта на инфраструктурата новият северномакедонски министър-председател посочи като приоритет Коридор 8. Връзката изток-запад с Албания и България е стратегически ангажимент и фокус на правителството до 2024 г., каза още кандидатът за премиер.
Коридор номер 8 трябва да свърже Черно море с Адриатическо по оста Дуръс-Тирана-Скопие-София-Бургас.
Именно с изграждането на транспортния коридор е свързан единственият компромис, който би могла да направи България, обяви пък министър-председателят Кирил Петков пред Би Ти Ви. Като компромисът бил България сама да започне изграждането на жп връзката между София и Скопие с българско финансиране.
Според думите на Петков пред Би Ти Ви от неделя сутринта това решение можело да бъде взето и да започне да се работи още в рамките на февруари.
За български отстъпки и отпадане на ветото за преговорите на Северна Македония с ЕС обаче започнаха да настояват в навечерието на посещението на Петков в Скопие от САЩ.
Съединените американски щати работят заедно с българското правителство за правата на македонското малцинство в България, обяви в интервю за македонската секция на радио “Гласът на Америка” помощник държавният секретар на САЩ Габриел Ескобар, който е и пратеник на Вашингтон за Западните Балкани.
Наложи се в края на миналата седмица американското посолство в София специално да го опровергава и да уточнява, че правителството на САЩ никога не е повдигало въпроса за македонско малцинство в България.
Такова малцинство няма и дори не може да се говори за него, коментира вчера и българският премиер Кирил Петков. Той също опроверга информацията на финансираната от правителството на САЩ медия.
България да бъде санкционирана, защото бави започването на преговори на Северна Македония с ЕС, настоя обаче Клаудия Тени - представител в Конгреса на САЩ на Републиканската партия. (Виж повече за нейните думи долу).
Посещението на премиера в Скопие е
прибързано, обявиха пък бившите външни министри в правителствата на ГЕРБ Даниел Митов и Екатерина Захариева. Според вицепремиерката в третия кабинет на Бойко Борисов българският премиер е трябвало да изчака поне македонското правителство да бъде официално избрано, преди да обяви визитата си.
“Ще има едни протоколни разговори и пресконференция, предполагам, че ще се говори за инфраструктура, защото в делегацията е и транспортният министър”, посочи Захариева в интервю за Би Ти Ви.
“Нека да видим първо дали в Северна Македония ще имат правителство, твърде прибързано е това посещение”, коментира още бившата външна министърка. Тя припомни, че участниците в КСНС при президента са препотвърдили позицията, която правителството на ГЕРБ беше приело. “Имаше становище, което не е лошо, но не знам г-н Петков с какви послания ще отиде. Позицията на България остава същата”, каза Захариева.
“Изпълнение на договора от 2017 г. е това, което трябва да се изисква от Скопие. Този договор засега остава само на хартия за северномакедонската страна. Създаде се впечатление у нас, че беше подписан, за да кажем “да” за НАТО, за да бъдем активни по време на нашето европейско председателство, но от там нататък за тях договорът остана на хартия. Вече забравих броя на споразуменията, на програмите към тях, които сме предлагали на Република Северна Македония. По договора има текстове, които засягат не само историческата комисия, но има и за туризъм, инфраструктура, за езика на омразата, за образование и култура. Предлагали сме конкретни инициативи и много често отговорът на наши проекти за споразумение се бави повече от една година”, каза още Екатерина Захариева.
Посещението на Кирил Петков е прибързано и е редно страната, която иска отстъпки, да бъде активната, категоричен бе пък зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов. Според него
Петков е трябвало да изчака новия македонски премиер Ковачевски първи да посети София
“Много хора питат защо отивам в Скопие първи, защо не чакам те да дойдат. Искам да покажа, че тези, които се чувстват силни, разбиращи позицията и общия ни интерес, трябва да са проактивни. Всички се обединихме затова, че влизането на РСМ в ЕС, когато позицията на България е съобразена, това е най-доброто нещо за нас. Искаме гаранциите, които всеки гражданин на ЕС иска - нулева толерантност към дискриминацията. Не може някой, без значение с какво самосъзнание е, да се чувства дискриминиран в ЕС. Какъв е точният механизъм да се постигне това, ще коментирам с отсрещната страна. Това ще се постигне не със сила и с извиване на ръце, а с диалог и с допустими компромиси от двете страни”, коментира тези критики Кирил Петков.
US конгресмен плаши София със санкции
Налагането на санкции на България заради наложеното от нея вето върху започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС е възможен вариант, особено ако София не промени позицията си. Това обяви пред македонската редакция на “Гласът на Америка” конгресменът от Републиканската партия Клаудия Тени.
Преди 2 месеца представителката на Конгреса от Кънектикът и още 12 конгресмени изпратили на посланика на България в САЩ Тихомир Стойчев писмо с призив да бъдат премахнати пречките пред европейското членство на РСМ.
Според Тени българският дипломат не е отговорил на посланието, което тя тълкува като неуважение към Конгреса на САЩ.
Относно възможното налагане на санкции срещу България Тени казва следното:
“Не съм сигурна дали санкциите в момента са подходящи като вариант, но биха могли да бъдат. Това е нещо много ефективно, особено ако те продължават да създават пречки и излъчват негативизъм спрямо Северна Македония и Албания”, уточнява тя.
Конгресменката заяви още, че българското правителство трябва да третира уважително всички малцинства, включително македонското.
Тени, която е член на Камарата на представителите от Кънектикът, е съпредседател на групата за приятелство със Северна Македония и на Македоно-американското общество.
Защо американците ни натискат?
Разположена в средата на Балканския полуостров, Северна Македония е на 9228 км път по въздух от САЩ. Въпреки че географски страната принадлежи към Европа, геополитически тя се намира в рамките на евро-атлантическото пространство, което кара Вашингтон да има сериозен интерес към нейното бъдеще. Страхът от руско и китайско влияние винаги е карал американците да подкрепят евроинтеграцията на Западните Балкани.
Именно и затова сега администрацията на Джо Байдън започна да оказва все по-голям натиск върху България, призовавайки я да се откаже от ветото си върху присъединяването на Северна Македония в ЕС. Това сочат и скорошните изявление на американски официални лица.
Започването на преговори със Северна Македония и Албания за членство в ЕС е от геостратегически интерес на САЩ. Това обяви миналата година помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Карън Донфрид.
Последна по темата се изказа и представителката на Конгреса от Кънектикът Клаудия Тени, която дори заговори за санкции срещу София. Малко преди нея за Скопие се застъпи и представителят на Държавния департамент за Западните Балкани Габриел Ескобар.
“Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС трябва да бъде решен от Европа. Ние обаче силно подкрепяме кандидатурата на Северна Македония за ЕС, смятаме, че страната свърши огромна работа, тя вече е европейска държава, културно и исторически е европейска държава. Затова искаме процесът на присъединяване да започне възможно най-скоро”, каза Ескобар. Той допълни, че Вашингтон остава на позицията, че Северна Македония и Албания не трябва да бъдат разделяни в процеса на присъединяване към ЕС.
Натискът върху България е осезаем, което е странно, тъй като от гледна точка на дипломацията Вашингтон не може да се бърка в присъединяването на страните в ЕС. РСМ вече официално е член на НАТО, което не трябва да тревожи властите зад океана за влиянието Русия над македонците.
И все пак мнозина анализатори определят съседите ни като за слабо звено в НАТО и лесен избор за противник. А в самата Северна Македония Русия финансира фабрики за тролове, които, наред с други неща, бяха използвани за насочване на президентската кампания на САЩ през 2016 г. с дезинформация и може би са донесли победата на Доналд Тръмп. Факт, който може би сега притеснява Вашингтон предвид идващите в края на годината междинни избори в страната.
Москва също се опита да повлияе на референдума в РСМ за членство в НАТО през септември 2018 г., използва своето посолство и консулства там като бази за операции за събиране на разузнавателна информация и разпространява пропаганда, описваща в детайли предполагаеми западни заговори за разбиване на страната.
Стратегия, която мнозина смятат, че Москва използва и в София, за да спре преговорите. Преди време руското посолство в Скопие обяви, че грамотността в Русия идва от “македонската земя”. Владимир Путин пък поздравяваше “братския македонски народ” с 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий.
С тези ходове Кремъл умело печели националистите и разпалва българите да засилят опозицията си срещу започване на преговори за присъединяване към ЕС.