Млади актьори играят с виртуалната Стоянка Мутафова в Сатирата (снимки)
Актрисата гостува за вековния си юбилей на любимата си сцена от небето
Когато рано сутринта на 6 декември 2019 г. Стоянка Мутафова си отиде от живота, нейният личен мениджър Евгени Боянов с тъга казва: “След Мутафова вече театър няма!”.
Уви, това негово предчувствие се оказва пророческо, защото 3 месеца по-късно коронавирусът покоси актьори, трупи, представления, зрители, театри...
Прекрасният поет сатирик Васил Сотиров се шегуваше през сълзи за приятелите си: "Надяваме, че сколаса, да ни запазиш горе маса!?
Стоянка не само запази само маса - тя запази сцена, запази духът на един театър... И ще продължи да го пази.
Поклон!
Когато майка ѝ си отива от този свят, дъщерята Муки издава изключително проникновен некролог година по-късно . “Преживях най-тежката година в живота си - първата година без теб. Никой не умира на земята, докато живее в сърцата на тези, които остават.”
Чрез метода на т. нар. добавена реалност млади актьори ще имат възможност да си партнират с голямата комичка Стоянка Мутафова на 2 февруари - навръх юбилейното “столетие нейно”, научихме от Калин Сърменов - директора на Сатиричния театър “Алеко Константинов”.
Спектакълът продължава да се обмисля и уговаря с дъщеря ѝ Мария Грубешлиева.
Как ще бъде наречен?
Няма друго име освен “Стоянка Мутафова”, убеден е Калин Сърменов.
Засега сигурните елементи са филмът “Умно село” с участието на актрисата, уникални кадри от Българската национална телевизия, ще се четат и кратки откъси от книгата на Муки за майка ѝ. (Когато през лятото паднаха някои противоепидемични забрани, Муки представи в няколко града новото допълнено издание на книгата си “Добър вечер, столетие мое”, което се търси много. Защото тя е истинска и искрена пред живота и изкуството на майка си - б.а.)
Поканени са и много близки и приятели на г-жа Стихийно бедствие.
“Вратите са отворени за всички”, казва директорът Сърменов, който даде идеята в Сатирата да има поименни столове за всички велики актьори, а виртуални билети да показват и разказват за изявите им.
(Няма яснота кой ще поеме поста директор на Сатирата и дали тези намерения ще се реализират, но иначе програмата на г-н Сърменов е готова - включва много текстове на български драматурзи, премиерите предстоят - б.а.)
“Това с поименните столове е жест, но е скромен, а Стояна е сред основателите на трупата - убеден е Боянов. - Смятам, че трябва да има награда на нейно име. Не е необходимо да е ежегодна. Нека се връчва на 5 години веднъж, но наистина да бъде отличие, равно на сатиричен “Оскар”, за нейните колеги.”
Като начало в памет на именитата актриса ще излезе
юбилейна медна
монета, чиято
номинална стойност
е 2 лева
Но ще се продава за 30 лв. на гишетата на банките от 24 януари, уточни БНБ. Автори на релефа са едни от нашите най-добри медалиери - Елена и Тодор Тодорови, а често в екипа се вписва и техният син, научихме от Минетния двор. Монетата е част от серията “Български творци”.
(Не успях да разбера логиката защо за нестинари, кукери и отдавна мъртви царе има златни и сребърни юбилейни монети с доста по-висока стойност - 10 лв е предпочитаната цена, а за Мутафова - медна, но явно банката си знае приоритетите - б.а.)
Още не е ясно кога ще е готова пощенската марка с лика на Мутафова, но неин автор ще бъде големият Георги Чапкънов, издават запознати.
Другата интересна новина около вековния юбилей е идеята за паметник на Стоянка Мутафова и Георги Парцалев на Централните софийски гробища, за да могат хората да си спомнят за тях и да се усмихнат, макар и с сръбта си, убеден е нейният дългогодишен мениджър Евгени Боянов. Той вече е в преговори както с общината, така и с хора от родното място на Парцалев - гара Левски, как да се работи по тази идея. Представя си двамата актьори, седнали на пейка в стил “братя Славейкови”, които сладко си хортуват и помежду си, и със своята вярна публика, даряват я със смях и настроение...
Още нещо, за което Стоянка мечтае приживе - да се полагат по-добри грижи за гроба на родителите ѝ - Екатерина и Константин Мутафови. Годините и времето не ѝ дават тази възможност, но сега мястото е почистено, за него се грижат Муки и Евгени. “Това би я направило наистина щастлива”, казва Боянов.
Самата велика актриса не обичаше рождения си ден и не го празнуваше - освен на сцената!
Защо?
Най-приказното в това събитие е, че тя ще работи на сцената, както го е правила на всяко представление от 1956 г. насам. (За съжаление, не и 100-годишнината си).
Това е годината, в която актрисата постъпва в току-що открития Сатиричен театър.
“Ако празнувам нещо,
си празнувам между
свои хора
Никакви такива събираници и не знам какво си. Аз съм малко особен човек. Винаги съм мразила, когато се събират много хора да честват нещо. Ако е починал някой, аз самата ще му отдам почит, но няма да се завра в калабалъка. Аз съм бамбашка от света. От дете не обичах неделите, празниците. Тогава хората се наконтват, отиват на разходка, а аз се затварях вкъщи. Обичам единствено Коледа и Великден. Най-вече Коледа, защото е романтично навън да вали сняг, а вътре да е топло, да има елха... Но ние си я празнуваме вкъщи. И Лазаровден ми беше интересен, навремето имаше много лазаруване. Лазарки ходеха по дворовете из София, ромски банди свиреха, момичетата играеха и беше интересно като в театъра. Но рожден ден, имен ден, да ти дойдат гости и да се водят банални приказки - това не!”, признава тя в едно свое интервю.
Така се случи и на юбилейния ѝ 90-и рожден ден. Тогава колегата Димитър Стайков написа:
“Стоянка е искрена, непревзета, държи се без капчица суета, не като голяма звезда!”, изненадва се Полин Лалова, която репетира с великата актриса в Сатиричния театър. Режисьорът Владимир Петков я взема в екипа на постановката си “Столетие мое”. Пиесата е на френската авторка Мишел Лоранс и предлага вкусна роля за Стоянка Мутафова, която навършва 90 години.
Стоянка репетира ролята на прабаба на Полин Лалова. В нейния дом са дошли дъщеря ѝ Марел (Йорданка Стефанова), внучката Нина (Росица Александрова) и правнучката ѝ Фортин (Полин). Те ще честват 100-годишнината на прабаба Ману. Така все едно, че френската пиеса е писана в чест на Стояна Мутафова, която е 10 години по-млада от героинята си. (Вече - не!) Най-интересно ми е, когато Стоянка дава предложения как да се изиграе дадена сцена с примери от собствения си живот - добавя Полин. - Моята героиня Фортин е на прага на важни решения, след като не е намерила сигурност нито в ученето си, нито в работата си, нито в любовта. Може би защото е пряма и конфликтна, непрекъснато попада в недоразумения. И прабаба ми Ману ме съветва най-напред да си поставя цел в живота. Тя разказва, че не всичко в нейния живот е било прекрасно, но е преодолявала трудностите, защото е имала ясни цели.
Страхотна е тази жена! - възкликва Йорданка Стефанова. - Откъде я вади тази енергия, не знам! Могат да ѝ завиждат и двайсетгодишните! Винаги ме е впечатлявала, още от дебюта ми в театъра с “Одисей пътува за Итака”, където и тя играеше. Колкото Стоянка повече расте - не казвам остарява, толкова по-енергична става. Не мога да опиша с думи, защото изглеждат банални, как ни облъчва с тази своя енергия!
“Е, на 100 няма
да съм фурия”,
смееше се актрисата с наближаващия юбилей.
Е, тази година няма как ние да пропуснем юбилея ѝ! Един век! А и няма как да я има на сцената с поредната премиера... Нашата великолепна Стоянка! Да си спомним възможността да влезе в книгата на “Гинес” като най-дълго играещата на сцена актриса в света. Архивите помнят, че преди 8 години Сатирата организира “Месец на Стоянка” на своята сцена.
Началото
“Кариерата ми в Сатирата започна с баба Гицка в “Големанов”, може би ще кажа гудбай с тази роля, шегуваше се актрисата. - Баш сега му е времето да изиграя баба Гицка, а не както преди 50 години, когато ме “сбабичосаха”. Тя от раз приела предложението на Славчо Пеев да влезе в нова постановка на прочутата пиеса на Ст. Л. Костов
Стояна няма нужда
от репетиции -
все още може да “измърмори” любимия рефрен на щурата бабичка: “Не съм добре, добре съм” и десет пъти да попита къде ѝ е шапката, която се оказва на главата ѝ. Когато поставят “Големанов”, Стояна е на 36 години - първата ѝ голяма роля в новосъздадения Сатиричен театър. Постановката се играе 400 пъти. С нея гостуват в Югославия.
Критици и ценители отиват да се срещнат с гостите зад кулисите и виждат една очарователна жена. Перли, ярко червило, чаровна усмивка.
Всички се чудят: “Госпожа, вие в коя роля бяхте”? “Ами беззъбата бабичка”, отвръщала Стоянка Имало по това време там един критик, чиято дума била закон
Та той писал: “Ово е велико!”
Актрисата с най-
много прякори
Комедийна прима
Тайфун с нежно име
Хулиганката на българския театър
Всенародна любимка
Грандамата на
българския театър
Вечната Амбър
Фурията
Виелицата
Халата
Щурата
Г-жа Стихийно бедствие
Осмото чудо на света
Първата дама на българския смях
Свещеното чудовище на Сатиричния театър
Диагнозата Мутафова