Българи и румънци живеят най-кратко в Европейския съюз
Краят на 2021 г. донесе лоши новини както за България, така и за Румъния, след като последният Здравен доклад на Европейската комисия постави двете страни на последните места по обща продължителност на живота на гражданите им, пише EUObserver.
Докладът показва, че заради Covid-19 българи и румънци сега умират дори по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. заради пандемията с Covid-19 – двойно повече от средните 0,7 години на европейско ниво.
Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, подобно на Румъния, „пандемията от Covid-19 временно обърна години напредък в продължителността на живота, която вече бе най-ниската в ЕС през 2019 г. Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие влиянието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани плащания и прекомерно фокусираната в болниците грижа продължава да възпрепятства работата на системата“, се казва в доклада.
Продължителността на живота в Румъния и България се увеличи съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средното за ЕС съответно с 6 и 8 години.
В Румъния жените средно живеят 8 години по-дълго от мъжете (78,4 години спрямо 70,5), което е една от най-големите разлики по продължителност на живота между половете в ЕС.
Основна причина, която скъсява живота на много българи и румънци, е болната система на здравеопазване.
Разходите на глава на населението за превенция в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа. Здравната система е с недостатъчно финансови ресурси и се представя слабо.
Въпреки увеличаването на бюджетите напоследък здравното финансиране за първична медицинска грижа е най-ниското сред страните от ЕС. Слабото представяне на първичната здравна грижа и превенцията може да обяснят високите нива на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, така и по лечими причини.
Според доклада в България „оценките показват, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, отивайки директно в болничните спешни отделения“.
Здравеопазването в двете страни през последните години неизменно се класира на последните места в индекса за потребителско здраве Euro Health Consumer в ЕС. Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за медицинската си система от всяка друга страна от ЕС, показват данни на Евростат, и са доста назад спрямо лидери като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на жител всяка година.
Друг проблем, идентифициран в доклада, е липсата на медицински персонал.
За Румъния „миграцията на медицински персонал допринесе за недостига на здравни работници в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава на населението е доста под средното за ЕС. Това се отразява негативно върху достъпа до медицинска грижа и увеличава времето за изчакване“.
В България „няколко фактора допринасят за недостига на медицински сестри, включително ниският брой на завършили медицински сестри, липсата на обучени сестри заради емиграцията, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и условията на работа“.
Това е проблем, с който бившите комунистически страни в ЕС се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри напуснаха, за да работят в други страни членки, за да потърсят по-добро заплащане и по-добри условия на работа, бягайки от липсата на инвестиции в медицинската система, широкоразпространената корупция и политически назначените мениджъри на болниците.
Освен лошото състояние на здравна система докладът на ЕК показва, че нездравословните навици допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.
„Румъния отчита по-висока употреба на алкохол и по-нездравословни диети от средното за ЕС“, се казва в доклада.
Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за смъртността в страната, а ракът на белия дроб е водеща причина за смъртността от рак.
„Пушенето, нездравословните диети, употребата на алкохол и ниската физическа активност са причина за почти половината от смъртните случаи в България. Нивата на пушене сред пълнолетните и юношите са най-високите в ЕС“.