Cancel културата - тричане на авторитети или новият другарски съд
След като се обявиш за абсолютното добро, всяка грешна стъпка те прави съучастник на сатаната
Доскоро можеше да се твърди, че селфитата в социалните мрежи са само и единствено в сферата на младежкия културен тренд. От няколкото дни обаче сме свидетели на последствията от дебюта на селфитата на родната политическа сцена - дебют, който предизвика смях у едни и оставка при други.
Така една поначало шеговита снимка на зеления депутат от “Демократична България” Владислав Панев, който си направи селфи с Делян Пеевски в кулоарите на парламента, му навлече гнева на поддръжниците на “Демократична България”, като в рамките на часове Панев бе подложен на публичен онлайн линч.
Вследствие на натиска депутатът изтри снимката си, извини се в социалните мрежи, а на следващия ден подаде оставка като зам.-председател на парламентарната група на ДБ.
Реакцията сред поддръжниците е очаквана - през годините, особено след кабинета “Орешарски”, партиите в “Демократична България” успяха да
изградят образ на
Делян Пеевски като
еманация на всички пороци
на българската политическа и икономическа система. И по този начин той се превърна в централния злодей, срещу когото така наречените градски десни концентрираха всички сили. И ако последният бе абсолютизираният образ на злото, то борците срещу него си изградиха ореола на абсолютното добро.
Вторачването в Пеевски дори провокира Христо Иванов да опита силите си срещу него във Велико Търново. С цел спечелване на тази историческа битка и (морална според Христо Иванов) историческата столица бе облепена с призиви да не се гласува за депутата от ДПС. Едно е обаче идеологическата омраза на партийците и най-тесните симпатизанти, а
съвсем различен се оказа
вотът на широкия избирател
Моралната битка на Иванов срещу реалните резултати на Пеевски във Велико Търново бяха с почти двойна разлика - 6663 гласа за ДПС срещу 3664 за “Демократична България”. Така лидерът на “Да, България” не влезе откъм старата столица.
В книгата си “Психология на тълпите” френският психолог и историк Густав Льобон твърди, че тълпите познават само простите и крайни чувства, а мненията, идеите и вярванията, които са им вдъхнати, се приемат или отхвърлят от тях в цялост и са считани
за абсолютни истини
или абсолютни грешки
Истерията, както и мобилизацията на хейта в социалните мрежи към Панев е доказателство именно за това. Освен това напомни на подобни случаи на остракизъм в САЩ, когато някоя публична личност или авторитет в своята област си позволи да изрази непопулярно мнение или действие, несъответстващо на общоприетия дискурс. Неслучайно
този вид тричане
носи името Cancel culturе
или “култура на отхвърлянето”.
Началото на този процес почва в САЩ и е свързано с отхвърлянето (canceling - отхвърлям, б.р.) и/или бойкотирането и уронването на образа на популярни личности или хора с влияние, позволили си неуместен коментар по обществено чувствителна тема. Обикновено гневната обществена реакция се случва в рамките на часове, а понякога и за минути заради скоростта на циркулирането на съдържанието в социалните мрежи, заради които светът се превърна в глобално село, в което няма нищо скрито, а понятия като “близо” и “далеч” с времето стават условни термини. Затова малко след като зеленият депутат публикува снимката във фейсбук, тя предизвика моментална реакция, която продължи дори и след изтриването ѝ - тя вече беше препечатана и оставила следата си в българското интернет пространство.
Едва ли има по-благородна почва за развитието на подобен вид сблъсъци от САЩ, където обществото изначало е дълбоко политизирано, а културното му многообразие гарантира обособяването на общности, групирани по различни признаци и интереси, всяка от които отстоява своите социални и политически каузи - от потиснати културни малцинства до религиозни водачи.
Самият сблъсък се основава върху желанието на всяка една от групите да
наложи своя разказ в
дневния ред на обществото
Тази хипотеза важи особено при наличието на висок градус на обществените вълнения, което е предпоставка за мобилизация на различни групи.
В България не стои точно така въпросът.
Според медийния експерт доц. Георги Лозанов противопоставянето между отделните групи е черта на силно конкурентните общества, а у нас няма честна конкуренция. Защото у нас повечето противопоставяния не минават през публичния сблъсък на интереси, а други фактори влияят при изграждането на йерархиите.
Въпреки това винаги, когато отдадеността към защитата на една кауза се сведе до сляпо поклонничество или фенство, именно най-пламенните “фенове” се превръщат в злите запалянковци, готови да линчуват инакомислещите и прегрешилите спрямо каузата. Защото колективният двигател на омразата вече не е разумът, а емоцията от радикалното разделение на света между “нашите” и “вашите”. Което пък видяхме при шеговитото селфи преди няколко дни.
И в САЩ, и в България екзекуцията, или “отхвърлянето”, се изпълнява от онлайн агитките на съответните групи за натиск, които чрез атаки в социалните мрежи се стремят да уронят образа на човека или общността, която считат за враг. А в най-крайните си проявления може
да се стигне до интернет
тормоз, както и до
открит терор
Засега у нас обаче тази форма на остракизъм си остава в интернет, тъй като няма случаи на физически посегателства. На обратния полюс е ситуацията отвъд океана, където бдителността на тълпата може да доведе до обществени и културни сблъсъци - от обвинения към Харви Уайнстийн за сексуално насилие през сблъсъците около смъртта на Джордж Флойд до опитите за “отхвърляне” или “затриване” на цели исторически личности.
Самата cancel култура или нейните производни се нуждаят от определени предпоставки, за да се определят като такива. Една от тях е презумцията за виновност. Ако в самото общество съществува принципът на презумпцията на невинност, това не важи за социалните мрежи, защото там се прилагат неписани закони.
Втората необходимост е абстрактната нападка - има разлика между твърденията “Владислав Панев си направи шеговито селфи с Пеевски в кулоарите на парламента” и “Владислав Панев се снима с Пеевски”. Казусът за отрицателно време еволюира до “Владислав Панев се снима с лошия Пеевски” ерго
“Владислав Панев е лош
и се гаври с усилията на ДБ
да демонтира модела “Пеевски” и трябва да бъде укорен за постъпката си”.
Тук идва мястото и за третия елемент - аргументите ad hominem, т.е. аргументи не по съществото на проблема, а за личността. Така реакцията не се насочва към действията на конкретния човек, а към самата му личност. Едно е да се каже “действията на човека Х са лоши”, а друго “човекът Х е лош”.
Интересното е, че това не е единственият случай, в който двама депутати от две различни враждуващи партии се снимат. Така на 16 декември в пленарната зала на НС изплува още една снимка, която за разлика от селфито на Панев и Пеевски не предизвика такава истерична реакция, въпреки че пак става въпрос за депутати от “Демократична България” и ДПС. Така
ген. Атанас Атанасов
и Хамид Хамид
бяха заснети
в приятелска прегръдка,
а на метър разстояние от тях е подалият оставка като лидер на “Да, България” Христо Иванов.
Все още е пресен споменът за личната вражда между бившия лидер на НФСБ Валери Симеонов и Волен Сидеров от “Атака”. Първоначално приятели от младежките години в Ямбол, след време Симеонов, освен че бе избран за председател на общинския съвет в Бургас от листата на “Атака”, бе и кум на Сидеров на сватбата му с Капка Георгиева.
В крайна сметка политическият им път се разделя след 2009 г., когато Симеонов напуска общинския съвет заради несъгласие с тогавашното поведение на “Атака” в НС. През това време и двамата подеха кампания на взаимни обиди и личностни борби, което се подсилваше от факта, че бяха основни конкуренти в националистическото поле. Седем години по-късно обаче заедно с Красимир Каракачанов създават коалицията “Обединени патриоти”, която в крайна сметка влиза в отделна коалиция с ГЕРБ.