14 години затвор за беглеца Петко Митевски за най-големия банков обир
Втората инстанция намали наказанието на бившия главен касиер на „Алфа Банк“ заради забавяне на делото във ВКС
Бившият главен касиер на „Алфа Банк“ Петко Митевски е осъден вече на 14 години затвор за присвояването на над 21,2 млн. лева от банката, показа проверка на „Лекс“.
Софийският апелативен съд (САС) намали наказанието му, след като миналата година Върховният касационен съд (ВКС) върна делото за ново разглеждане. Причина за редуцирането на наказанието е, че ВКС е умувал повече от година, за да реши да отмени предишната му присъда и да върне делото на САС, като така е станал причина за забавяне на процеса.
В момента обаче размерът на наложеното наказание едва ли притеснява Петко Митевски, който още през лятото на 2017 г. се укри и делото продължи без негово участие. До този развой се стигна, след като той остана на свобода срещу „подписка“, когато през май 2017 г. градският съд го осъди на 15 години затвор. Два месеца по-късно апелативните съдии поискаха да бъде задържан, но вече беше късно, тъй като Митевски се беше укрил. Тогава адвокатът му Георги Варамезов обясняваше, че не е избягал и дори отишъл да се предаде в полицията, откъдето обаче го върнали, защото още не били получили акта на съда. До днес обаче бившият банков касиер е в неизвестност, както и милионите, за чието присвояване е осъден на две инстанции.
Според обвинението Митевски е присвоил парите в периода от 2008 г. до 2010 г., като ги изнесъл на три пъти от банката в чанта за лаптоп. Той бил улеснен и от занижения контрол и липсата на камери. За да прикрива присвояването на парите, Митевски използвал неистински документи, с които удостоверявал, че липсващите пари са изпратени с т.нар. “ценни пратки“. След като на служители направили впечатление съмнителни поредни номера на няколко протокола за „ценни пратки“, била възложена внезапна проверка с броене на парите на Главна каса. Митевски веднага признал участието си, като показал лист с точния размер на липсващите пари и пред ръководството на банката обяснил, че дал милионите, за да помогне на своя близък приятел Петър Цабалас, който обещал да ги възстанови до няколко месеца. От банката се свързали с Цабалас, но той отричал да е получавал пари от Митевски, а междувременно ръководителите на банката в България Сотириус Петру, Одисеас Захаракис и Оливие Хол напуснали страната.
Още в мотивите на градския съд беше подчертано, че и ръководството на банката е бездействало и дълго дори не е уведомило за изнесените пари, а след това и разследващите не са се постарали да ги открият, като Цабалас само е бил разпитан.
При повторното гледане на делото в САС, съдебният състав с председател Вера Цветкова и членове Владимир Астарджиев (докладчик) и Виолета Магдалинчева пише, че не може да се приеме, че Митевски е имал намерение да върне парите, за да се изключи умисъл за присвояване и да се говори за т.нар. „самокредитиране”.
Според съда огромната присвоена сума, продължителността, в която Митевски е изнасял парите, както и липсата на каквито и да е разумни гаранции, че могат да бъдат върнати, изключват тази версия на защитата. Това според съдебния състав можело да се обясни само при невменяемост на подсъдимия, но такива данни по делото няма.
„Подсъдимият Митевски е бил достигнал достатъчна степен на психофизическа зрялост и е имал необходимия житейски и професионален опит като дългогодишен главен касиер на банковата институция, за да е наясно, че не може да възстанови 21 201 430 лв., изнесени от касата на банката. Твърденията, че разчитал на приятелските си отношения с лицето, на което бил предал паричните средства бяха обсъдени и по-горе, но отново следва да се подчертае, че те са недостоверни и нелогични при липсата на съмнение във вменяемостта на подсъдимия“, пише в решението на САС.
Адвокатът на Митевски е изтъкнал пред съда и продължителността на делото, но САС напомня, че забавянето е основно по негова вина заради бягството му. Апелативните съдии обаче приемат, че има едно забавяне и по вина на съда, което е допуснато от ВКС. Това е станало, след като на 12 юни 2019 г. върховните съдии са обявили делото за решаване, а решението е публикувано чак на 30 юли 2020 г. Тогава ВКС реши, че оценката на доказателствата по делото е била избирателна, не са били обсъдени всички доказателства, а извънсъдебните признания на Митевски пред ръководството на банката и заявката да върне парите, недопустимо са били тълкувани в негова вреда като недоказана защитна теза.
Според апелативния съд забавеното произнасяне на ВКС налага да бъде намалено и наказанието на Митевски с една година. За посоченото извънсъдебно признание, САС пише, че е „някакво смекчаващо обстоятелство“, което показва преоценка на стореното.
„Посоченото „самопризнание” е направено след установяването на липсата от органите на банката, не е било подкрепено от подсъдимия с каквато и да било конкретика, която да позволи покриване дори на минимална част от причинените щети за банката или установяване на евентуални трети лица, съпричастни към деянието на подсъдимия Митевски“, пише апелативният съд в мотивите си.
От решението му става ясно още, че на бившия главен касиер неправилно е била наложена забрана да заема сходна длъжност само за 3 години и е постановена конфискация само на половината му имущество. САС отбелязва, че в случая минималното лишаване от права трябва да е за толкова години, колкото е и наложеното наказание лишаване от свобода, а Митевски имал допълнителни вещи, които е можело да бъдат конфискувани, но в тази част прокуратурата не е протестирала присъдата и съдът не може да влошава положението на подсъдимия.
Решени