Проучване на ЦИД: Битовата престъпност най-силна в Монтана, Враца, Варна, София-град, Бургас, а най-слаба в Кърджали, Смолян и Благоевград
Най-засегнати от битовата престъпност са най-големите градове, а усещането за несигурност е по-силно в малките населени места, се посочва в изследване "Противодействие на битовата престъпност и повишаване доверието към полицията" на Центъра за изследване на демокрацията, представено днес.
През 2020 г. битовата престъпност е най-висока в областите в Северозападна България - Монтана и Враца, следвани от Варна, София-град и Бургас. Най-ниско е нивото в Южна България, по-специално - в областите Кърджали, Смолян и Благоевград, се казва в изследването. Допълва се, че в периода 2019 - 2021 г. доверието на българските граждани в полицията за пръв път изпреварва недоверието.
Според данните в изследването през 2019 г. над 60 на сто от жертвите на престъпления не са заявили това в полицията. Посочените от гражданите основни причини са, че: полицията не може да направи нищо; не е било толкова сериозно; полицията няма да направи нищо. За сравнение през 2015 г. 46 на сто от гражданите не са заявили, че са били жертва на престъпление. В изследването е включена и статистика на Евробарометър, според която България е в дъното на таблицата за доверие в полицията от страните в Европейския съюз.
Изследването акцентира и върху проблема с регистрацията на престъпленията. Като причините за това са липсата на обратна връзка за хода на разследването, липсата на отчетност и прозрачност от местните структури на МВР и недостатъчно мерки за насърчаване на гражданите да съобщават за престъпления.
Според Националното изследване на престъпността, общият брой престъпления през 2019 г. е съпоставим с този през 2014 г., но полицията е регистрирала над два пъти по-малко престъпления през 2019 г. в сравнение с 2014 г. - най-ниският процент регистрирани престъпления. Политически и управленски натиск за отчитане на по-ниска престъпност е най-често дискутираната причина в България, казват изследователите. При процеса на регистрация на престъпления се посочват два проблема - недостатъчна информираност на гражданите и липса на електронизация при отделни етапи от регистрацията на престъпления от полицията.
Зам.-главният секретар на МВР Стоян Темелакиев заяви, че ведомството полага големи усилия за подобряване на работата по противодействие на престъпността и по отношение на информираността на гражданите. По думите му процесът върви в положителна посока. Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ Станимир Станев посочи, че има създадена организация и е разпоредено на областните дирекции на МВР да изпращат писмено информация до гражданите, подали сигнал през тел. 112, за това какво се случва и какво е свършено по него. Той добави, че МВР редовно се опитва да информира обществото за по-сериозните случаи на престъпления. По неговите наблюдения никой от ръководството на полицията не оказва натиск на по-нисшестоящите служители - нито професионален, нито да крият престъпления, нито политически.
По данни, изнесени от директора на ГДНП за първите 11 месеца на 2021 г., сравнявайки изминалата 2020 г., нивата на престъпност са по-ниски с осем процента.
Главният прокурор Иван Гешев коментира, че и в прокуратурата също има проблем с обратната връзка по повод сигналите от граждани. Той добави, че е имало добър синхрон с МВР миналата година, но в момента той не е налице. Гешев даде за пример, че през 2020 г. прокуратурата и МВР са провели по линия на битовата престъпност 1249 съвместни действия в над 3000 населени места, разкрити са над 2000 престъпления и са обвинени над 1186 души.