Предизвикателства пред жените страдащи от синдром на поликистозни яйчници(СПКЯ)
Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е често срещано състояние на нарушен хормонален баланс при жените в репродуктивна възраст. СПКЯ засяга всяка десета жена в репродуктивна възраст. Повече от 100 000 жени в България страдат от този синдром.
Има различни теории за възникването на СПКЯ, но точната причина за СПКЯ засега остава неизвестна.
Диагностицирането и лечението на СПКЯ все още представлява предизвикателство, поради разнообразието от клинични симптоми, което затруднява поставянето на диагноза. Често се налагат консултации с различни специалисти (гинеколози, ендокринолози и др.). Това бави окончателното становище, което е една от причините, поради които до 70% от жените със СПКЯ остават недиагностицирани и в момента.
СПКЯ е предизвикателство и за жените, които страдат от този синдром.
Най-честите прояви, с които те се сблъскват, са нередовен менструален цикъл или неговата липса, трудности при забременяване, повишено окосмяване в областта на лицето и други части на тялото, наднормено тегло и акне. Наднорменото тегло и трудностите при забременяване могат да доведат до психологически проблеми като тревожност и депресия.
Поради това, че СПКЯ засяга жената в репродуктивна възраст както физически, така и психически, е наричан още „Крадецът на женственост“.
СПКЯ може да доведе до усложнения по време на евентуална бременност. Липсата на лечение на СПКЯ води до повишен риск от артериална хипертония, дислипидемия, диабет тип 2, метаболитен синдром и повишен риск от рак на ендометриума.
Не е задължително при всяка жена в репродуктивна възраст, страдаща от СПКЯ, да се проявят всички изброени симптоми.
Критериите, на база на които може да се постави диагноза СПКЯ, са три:
- поликистозна структура на яйчниците, наблюдавана на ултразвук;
- нередовен цикъл и липса на овулация;
- хиперандрогенизмът (повишени нива на мъжките полови хормони), който може да бъде изразен външно (повишено окосмяване, акне, оплешивяване) или да се докаже с биохимично изследване.
Диагнозата се поставя съгласно т. нар. Ротердамски критерии, когато са изпълнени два от горепосочените три критерия. Възможно е жената да страда от СПКЯ, без да се наблюдават кисти в яйчниците, но за сметка на това са налице други симптоми.
Нарастват доказателствата за важната роля, която инсулиновата резистентност и последващата я хиперинсулинемия играят за хормоналния дисбаланс и нарушената яйчникова функция при жените със СПКЯ. В проведените проучвания на жени със СПКЯ инсулиновата резистентност е документирана при 70% от слабите жени и при 95% от жените с наднормено тегло. Покачването на телесното тегло влошава ситуацията и води до повишаване на нивата на мъжките полови хормони в яйчниците, което пък е причина за допълнитеното влошаване на състоянието.
Наблюденията доказват, че жените със СПКЯ имат по-ниско качество на живот в сравнение с останалите. При тях се наблюдават по-високи прояви на тревожност и често изразени депресивни симптоми, отколкото при жените без СПКЯ. От изключителна важност в такъв момент е подкрепата на близките на тези жени хора.
Лечението на СПКЯ е предизвикателство не само за лекаря, а най-вече за страдащата жена. Трябва да се знае, че симптомите на СПКЯ могат да се управляват и контролират, ако се вземат навременни мерки. А това само по себе си изисква постоянство и търпение в лечението на СПКЯ.
Началото е свързано с вземане на решение за промяна в начина на живот. Здравословното, разнообразно и балансирано хранене и редовната физическа активност са сред основните фактори за поддържане качеството на живот при тези жени. Проучванията показват, че дори намаляването на телесното тегло с 5% има метаболитни, репродуктивни и психологически ползи за пациентите. СПКЯ може да съпровожда жената по-време на целия йрепродуктивен живот, а и след това като евентуални последици от нелекуването на синдрома. Постоянството на страдащата жена в лечението на СПКЯ остава крайъгълният камък в рецептата за успех.