Проф. Сербезова: Антимикробната резистентност е сред най-големите заплахи за общественото здраве
Проблемът с антимикробната резистентност няма да се разреши с новите лекарства, а чрез трайни политики. Около това твърдение се обединиха експерти в националния пресклуб на БТА по време на кръгла маса "Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност".
За да се реши проблемът с антимикробната резистентност, трябва стратегия на национално ниво, в която има конкретни индикатори и измерители, каза във видеообръщение фармацевтът проф. Асена Сербезова. По думите й антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи за общественото здраве. По думите й процентите на резистентност към някои антибиотици са много големи. През последната година и половина определена група антибиотици се предписваха масово и трябва да се анализира как това се е отразило на резистентността, допълни тя. В бъдещата стратегия срещу антимикробната резистентност трябва да залегне повишаването на осведомеността и вредните последици, а пациентите да използват тези лекарства отговорно и рационално, в съответствие с диагнозата, добави още тя. По думите й са нужни ясни механизми за управление на проблема "антимикробна резистентност", необходимо е и да се подобрят мерките за превенция и контрол на инфекциите при хора и животни, да има достъп до адекватно лечение, до първични и вторични грижи, нужни са и инвестиции в медицински технологии, каза още тя. За някои продукти антимикробната резистентност достига до 72 процента, посочи още проф. Сербезова.
Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести посочи, че България е сред четирите европейски страни, в които още няма стратегия за справяне с антимикробната резистентност, като другите държави са Полша, Естония и Литва. По думите й трябва да се повиши осведомеността сред обществото, но и сред лекарите. По данни на Европейския център по контрол на болестите през последната година и половина в европейските държави има спад в количеството на използваните антибиотици, но в България има многократно повишаване на консумацията на макролиди, а в Румъния се е запазило нивото от преди този период, допълни проф. Христова.
През миналата година в България с 40% се е повишила консумацията на макролиди, а с 30% - на тетрациклините, каза доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория за контрол и мониторинг на антимикробната резистентност. Заради това може да се очаква ръст на рецидивиращи инфекции от хеликобактер пилори, трудно лечение на сексуално предавани инфекции и др., добави доц. Иванов. Антибиотиците не могат да се използват за лечение на простудни заболявания, вътреболнични инфекции, напомни той.
Страната ни се нуждае от нова стратегия за антимикробната резистентност, обявиха експертите. Според тях е необходимо отделно финансиране за антибиотиците за болнична употреба.
Предложенията на експертите ще бъдат предадени като декларация на Министерството на здравеопазването и ще бъдат внесени в бъдещата парламентарна комисия по здравеопазването.