България е сред страните с най-мръсен въздух в Централна Европа
Докато запрашаването и вредните газове в Западна Европа се дължат основно на автомобилния трафик и промишлеността, в Централна и Източна Европа те се свързват предимно с изгарянето на твърди горива за отопление на дома. Босна, Турция, Полша и България са сред страните с най-високи нива на замърсяване. В западната част на континента замърсяванията са най-високи в Германия и в Люксембург и се дължат най-вече на автомобилния транспорт.
По-голямата част от хората в европейските градове живеят сред вредни за здравето нива на замърсяване на въздуха, въпреки подобренията през последните две десетилетия и намалението на произведените газове заради COVID-19 пандемията. Това съобщи Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), цитирана от Ройтерс.
Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на околната среда в Европа, като фините прахови частици са причинили 307 хил. преждевременни смъртни случая в ЕС през 2019 г. Това е с около 33% по-малко смъртни случаи, отколкото през 2005 г., според EAОС. Излагането на замърсяване на въздуха е свързано с рак на белите дробове, сърдечно-съдови заболявания и астма.
Около 97% от градското население на ЕС е било изложено на нива на фини прахови частици, надвишаващи насоките на Световната здравна организация през 2019 г., докато 94% са били изправени пред нива на азотен диоксид (NO2), надхвърлящи препоръчителните лимити СЗО, се казва в годишния доклад на агенцията.
Предварителните данни за 2020 г., които не са напълно потвърдени, сочат известни подобрения, като според EAОС това вероятно се дължи на метеорологичните условия и карантините заради COVID-19. 95% от станциите за наблюдение на качеството на въздуха в ЕС и в Турция регистрираха концентрации на фини прахови частици над указанията на СЗО през 2019 г. При азотния диоксид превишения да отбелязани в 79% от станциите. За 2020 г. те са съответно в 92% и 71% от станциите в сравнение с миналата година. Само 1% от станциите за наблюдение на качеството на въздуха са регистрирали или фини прахови частици, или нива на NO2, които са по-високи от тези за преходната година.
Докладът подчерта пропастта между препоръчителните норми на СЗО - които тя затегна тази година, след като прегледа научни доказателства за това как замърсяването на въздуха вреди на здравето - и собствените ограничения за качество на въздуха на ЕС, които са далеч по-ниски. Европейската комисия обяви, че ще предложи нови стандарти, но досега това не е направено.