НАТО се развива "в агресивна насока", а Москва иска право на вето, пишат руски издания
Приключилата вчера в Рига среща на външните министри на страните от НАТО "потвърди агресивната насока в еволюцията на алианса", заявява "Росийская газета".
Московският официоз припомня "твърдия отговор" на руския външен министър Сергей Лавров след "заплахите" на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг да бъдат разположени ядрени оръжия по източния фланг на алианса. В слово пред горната парламентарна камара вчера Лавров нарече думите на Столтенберг "безотговорни" и криещи риск от "горещ конфликт". И ако Западът допуска мисълта за разполагане на натовски ядрени оръжия "в Полша, Румъния или още някъде съвсем близо до Руската федерация", ще се наложи Москва "да показва с контрапримери безперспективността на кроежите от този род".
Тази недвусмислена позиция на Москва би трябвало да отрезви "горещите глави" в брюкселската главна квартира на НАТО, като ги накара да се замислят колко са опасни по-нататъшната ескалация и влошаването на руско-натовските отношения. Но уви - сред главните теми на министерската среща на пакта отново бе тезисът, че НАТО трябва да се противопоставя на Русия. Наричайки "руския режим" наравно с Китай "агресивен" и "подкопаващ международния ред, базиран на правила", Столтенберг между другото потвърди курса към превръщане на алианса в организация с глобален обхват, изтъква "Росийская газета".
Основната претенция на Русия към пакта е разширяването на НАТО в източна посока. Както заяви на 30 ноември президентът Владимир Путин, възможното присъствие на инфраструктура на алианса в Украйна е червена линия за Русия. На другия ден, приемайки акредитивните писма на чуждестранни посланици, той предложи преговори за неразширяване на НАТО, пише "Известия".
"Специално ще отбележа, трябват ни именно правни, юридически гаранции, тъй като западните ни колеги не изпълниха поетите съответни устни ангажименти", подчерта Владимир Путин.
За да даде юридически гаранции, НАТО би трябвало да промени своя устав и да отмени т. нар. принцип на отворените врати. А всички разширявания в източна посока досега бяха по-скоро инициативи на съответните страни, посочва пред "Известия" Павел Шариков, научен сътрудник в руския Институт за Европа.
Кремъл твърдо си е поставил за цел Русия да получи право на вето върху разширяването на НАТО, коментира изявлението на Путин "Независимая газета".
На министерската среща на НАТО Украйна и Грузия се опитваха да издействат конкретни срокове за присъединяване към пакта и гаранции за защита при евентуално настъпление на Русия срещу тях. Не получиха първото; затова пък НАТО и държавният секретар на САЩ Антони Блинкън обещаха на Русия сериозни последици, ако нахлуе в Украйна. Украинската ситуация ще бъде обсъдена днес в Стокхолм, където Лавров и Блинкън ще разговарят в кулоарите на форум на ОССЕ, посочва изданието.
Блинкън прикани алианса да се готви за "всякакви възпиращи мерки" при изостряне на ситуацията в Украйна. Това наподобява вече американски гаранции за Киев - нещо, което всъщност така и не бе му дадено от НАТО, добавя "Независимая газета".
"Путин настоява за юридически гаранции от Запада с цел да затвърди един ключов принцип - Русия няма вече да се примирява с автоматизма на решенията на НАТО. А по-нататък - както се случи", предупреждава пред "Взгляд" политологът Фьодор Лукянов.
Според него, в момента никой от страна на НАТО няма да води никакви преговори за гаранции или забрани за по-нататъшно разширяване на алианса. Вътрешнополитическата ситуация в Америка например напълно изключва това и дори ако президентът Байдън поиска да обсъди тази възможност, "никакъв Конгрес, никой в САЩ" няма да го подкрепи, смята експертът.
Европеистът Станислав Ткаченко вижда в думите на Путин предложение за връщане към руската идея да се разработи договор за европейската сигурност. НАТО никога не би дала тържествена клетва да не се разширява на изток, но е "напълно възможно да се сключи договор, споразумение или конвенция за режим на евросигурност" и "неразширяване на съществуващите военни блокове", казва той.
Проектът, предложен през 2008 г. от тогавашния руски лидер Дмитрий Медведев, предвижда да бъде създадено "в сферата на военнополитическата сигурност в Евроатлантика единно, неразделено пространство", за да се ликвидира окончателно наследството от студената война.
"С тази цел Дмитрий Медведев предложи да се затвърди в международното право принципът за неделимост на сигурността. Става дума за юридическо задължение, според което никоя държава и никоя международна организация в Евроатлантика не могат да укрепват сигурността си за сметка на сигурността на други страни и организации", цитира "Взгляд" пояснение от сайта на Кремъл.
"Това е единственият начин да се осъществят на практика съображенията, изказани от Путин днес. Може би не чрез стария договор (. . .), а чрез принципно нов", твърди руският аналитик. "Неразширяването на НАТО към Източна Европа е частен случай от една по-широка система на европейска сигурност - такава, каквато я вижда Русия", резюмира той
.