Юристи: Притискат Гешев за оставка с екстравагантни идеи
Адвокат Михаил Екимджиев:
Необичайната ситуация
предполага и
необичайни подходи
В публичното пространство се лансират екстравагантни идеи, които да притеснят и уплашат главния прокурор Иван Гешев и да го накарат сам да подаде оставка. Това няма как да стане, защото човек, който се е захванал да работи нещо седем години, психологически се е подготвил да изкара целия си мандат, освен ако не направи някой голям гаф, а той до момента такъв не е извършил.
Така конституционалисти коментираха идеята за отстраняването на обвинител №1, предложена от видния адвокат и правозащитник Михаил Екимджиев.
“Има един принцип, че извънредните ситуации предполагат и извънредни мерки и извънредни решения. Не е нормално в държавата ни да имаме такъв главен прокурор и да стоим като кротки идиоти, тоест необичайната ситуация предполага необчайни подходи”, каза адвокат Екимджиев пред “24 часа”.
Според него отстраняването на Иван Гешев може да стане през Конституционния съд (КС), който първо трябва да каже дали Висшият съдебен съвет (ВСС) работи в съответствие с конституцията, след като е без двама членове в съдийската колегия.
“В тезата ми има конституционна логика, а това, че я определят по-друг начин, по-скоро е проблем на ограничен манталитет”, добави известният правозащитник.
“Не казвам, че няма логика, но адвокат Екимджиев познава ли и други органи освен главния прокурор и ВСС”, репликира шефът на Катедрата по конституционно право в СУ проф. Пламен Киров. Той добави, че в момента “почти цялата държава работи с изтекъл мандат”.
“Държавата
я няма,
а на преговорите не се чу има ли коалиционно споразумение как ще се попълват съответните квоти”, каза още проф. Киров. Той даде за пример Инспектората към ВСС, главния съдебен инспектор Теодора Точкова и Иван Иванов от КЕВР, които отдавна са с изтекъл мандат. Конституционният съд също не е с попълнена бройка от 12 души, а са 11.
Изборът на нов главен прокурор обаче е първата и засега най-категорична точка, по която се договориха на разговорите в сектор “Правосъдие” четирите партии - “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”.
“Това е повече политическо говорене, отколкото реално да се случи”, смятат някои юристи.
Смяната на когото и да било от тримата големи в съдебната власт - председателите на ВКС и на ВАС и на главния прокурор не е лесна работа, която става за дни или седмици. За противниците на Гешев е ясно, че евентуалното му отстраняване минава през прекратяването на мандата на ВСС. Той изтича през октомври догодина, тоест след 11 месеца.
Има
два начина да
бъде сменен ВСС
- единият е чрез промяна в Закона за съдебната власт. В предишния парламент проект внесе Христо Иванов от ДБ. Другият - евентуално по начина, който предлага Михаил Екимджиев, през КС.
“Това е една стратегия с няколко хода, при това някои от тях са несигурни”, обясни той.
Според него първо Народното събрание “с възможно най-голямо мнозинство” трябва да излезе с декларация, с която да призове Иван Гешев и Сотир Цацаров да подадат оставки. “Това е жест, който в една нормална правова държава несъмнено би предизвикал ефект”, смята известният правозащитник. Не е изключено в първите дни на парламента, който ще се събере в петък, да има подобна декларация.
Тя обаче може да бъде изтълкувана и като намеса на законодателната власт в работата на съдебната.
“Следващият ход е някой от субектите, които могат да сезират КС (президент, ВАС, ВКС, Министерският съвет, една пета от депутатите - б. р) да поиска тълкуване на ситуацията дали миниконституционната криза в рамките на ВСС е съвместима с разделението на властите, с върховенството на правото”, смята адвокат Екимджиев.
Под “миниконституционна криза” той разбира това, че от юни тази година съдийската колегия е без двама членове, след като Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки. Те бяха излъчени от съдийската общност. Така съдиите са представени от четирима членове във ВСС, а парламентарната квота - от шестима.
“В самата конституция императивно са заложени квотите от страна на съдиите и Народното събрание, които формират мнозинство. Моята теза е, че това не е банален проблем с мнозинство за вземане на решения, това е проблем с представителството на две власти - законодателната и съдебната в състава на ВСС”, каза Михаил Екимджиев.
Според него балансът не може да бъде поправен, още повече, че и Общото събрание на съдиите отказа преди месец да избере нови членове.
Кандидатите Деян Денев от Окръжния съд във Варна и Марина Михайлова от Върховния административен съд (ВАС) обжалваха решението за започване на нова процедура за избор на членове.
В момента жалбата им е изпратена на председателите на ВКС и ВАС, които трябва да сглобят съдебен състав от петима върховни съдии от двете съдилища - трима от ВКС и двама от ВАС, които да бъдат излъчени на случаен принцип и да решат дали ще има трето гласуване.
Затова противниците на идеята на адвокат Екимджиев смятат, че трябва да се изчака решението на този казус.
“Ако КС каже, че този състав на ВСС е противоконституционен, идва следващият въпрос, който възникна и при казуса с Кирил Петков - какво става с актовете на ВСС. Признавам си, нямам отговор на този въпрос, но и не ме вълнува на фона на голямата цел”, казва Михаил Екимджиев.
Други юристи пък са на мнение, че дори и КС да тълкува казуса “ВСС”, това няма да стане за седмица или две, а ще е нужно време. “Въпросът е обаче кой е органът, който е компетентен да прекрати пълномощията на ВСС. Би трябвало да са отново органите, които организират избора на съдиите, а те така или иначе ще чакат избора и решението на ВАС и ВКС за двамата членове - или ще насрочат нов избор, или ще повторят същия”, е другото мнение.
Според това становище може да се обяви нещо за противоконституционно, но това нямало да доведе до прекратяване на мандата на всички от ВСС, а трябвало на всеки поотделно.
“Ако се тръгне към прекратяване на мандата на всички, може да стане само със закон, например ВСС от постоянно действащ да стане с работещи магистрати или с намаляване на мандата от 5 на 3 г.”, е противоположното мнение.
“Възможни са промени в Закона за съдебната власт, но те биха били на ръба на конституцията и при сезиране на КС може да не се сбъднат”, смята адвокат Екимджиев. Според него вариантът, който предлага, не представлява крайна намеса и това би спестило критики от Европа, която след законовите промени в Полша и Унгария е много чувствителна по отношение на съдебната власт.
Големият въпрос е обаче ще се събере ли мнозинство за избор на членове на ВСС от парламентарната квота. Те се излъчват с конституционно мнозинство от две трети, тоест от 160 народни представители.
Така че партиите, които се готвят да управляват, трябва
да търсят
подкрепа от ГЕРБ
или ДПС
Тук мненията също са противоположни. Някои смятат, че НС първо трябва да се опита да избере съдебен инспектор и членове на инспектората, както и да попълни прокурорската колегия, която също е в непълен състав.
“Ако ГЕРБ достатъчно дълго време бъдат държани на хигиенна дистанция от корупционната хранилка, по-прагматични и гъвкави хора като Тома Биков, Деница Сачева, Даниел Митов, Любен Дилов-син може да сформират нещо като ГЕРБ с човешко лице. И дали под формата на фракция, или на разцепление, да допринесат за сформирането на мнозинство и за избор на членове на ВСС, които да отстранят Гешев”, смята адвокат Екимджиев.
Процедурата е само във ВСС
Процедурата по отстраняването на тримата големи в съдебната система е сложна и може да отнеме месеци. Тя протича само във ВСС, който отправя предложение до президента, който обаче няма много ходове. През есента на 2019 г. този състав на съвета избра Иван Гешев на поста с категорично мнозинство - 21 гласа. Отстраняването му може да бъде поискано от минимум трима членове на прокурорската колегия. Същата колегия преди 2 г. единодушно го предложи за поста. Така че малко вероятно е хората, които през 2019 г. го подкрепиха, сега да се отметнат от него, защото новото политическо мнозинство иска да го махне.
Чака се и решение на КС, който да каже дали правосъдният министър може да иска отстраняване на тримата големи в съдебната система, каквото питане отправи бившият правосъден министър Янаки Стоилов. До него се стигна след разгорещени дискусии във ВСС през лятото, след които кадровиците решиха, че искането е недопустимо.
Настоящият правосъден министър Иван Демерджиев вече каза, че щом излезе решението, ще внесе ново искане за отстраняването на главния прокурор. Самият Гешев пък заяви, че няма да подава оставка, че искането е политически акт, чиято цел е компрометиране и делегитимиране на ВСС, овладяване на част от съдебната власт или цялата и нарушаване на върховенството на закона. (24часа)