Прогноза 2022: видеорекламите по 10 секунди и без звук
5 важни тренда, които ще променят търговските клипове онлайн
254 милиарда долара се очаква да бъдат изхарчени за реклама в света към края на 2022 г. Така рекламните разходи ще се върнат към нивата отпреди пандемията, след като спаднаха видимо през 2020 г., прогнозира американският сайт explodingtopics.
Ще го направят обаче през трайната тенденция и по света, и у нас, според която дигиталната реклама се увеличава спрямо всички останали медийни канали. “Дори и да забележите отсъствие на някой познат играч от телевизионния ефир, това най-вероятно е, защото е решил да пренасочи инвестициите си в дигитални канали. Въпреки трудностите и настъпващата инфлация рекламните инвестиции се завръщат към нивата от 2019 г. и прогнозите са да ги задминат”, обяснява Весела Апостолова, главен изпълнителен директор на Publicis Groupe България.
Прогнозата за ръст в дигиталната реклама изобщо не е единствената новост на този пазар. Растежът ще бъде съпроводен и с промяна в самата реклама. За нея американските специалисти очертават 5 важни тренда.
1. Видео-
рекламите
ще стават
все по-къси
Разходите за мобилни видеореклами в САЩ се оценява да достигнат 51,5 милиарда долара към 2025 г., като голяма част от тях ще се насочат към кратките форми. Днешните потребители нямат търпение да гледат дълги клипове. Над 25% от възрастните казват, че биха спрели видео само след 10 секунди. Повече от половината твърдят, че ще го затворят след 20 секунди.
Американско изследване показва, че видеата в инстаграм не трябва да са по-дълги от 30 секунди, туитър трябва да ги ограничи до 45 секунди, а видеата във фейсбук трябва да спрат до 1 минута.
Все повече рекламни специалисти се придържат към тези времеви ограничения, като клиповете вероятно ще стават още по-кратки през следващите години. Някои брандове се насочват към изключително къси, но много привлекателни реклами, за да предотвратят натискането на ужасяващия бутон skip (от англ., пропусни) в ютюб. Така например американската компания Hefty е пуснала 6-секундни клипчета, насочени към разпознаване на марката.
2. Видеореклами
без звук
66% от хората мразят видеорекламите да се включват автоматично със звук, а 85% от потребителите във фейсбук гледат видеа без включен звук, показват изследвания. Затова една от популярните алтернативи вероятно ще стане т.нар. видео извън стрийминга (outstream video). То е интегрирано в съдържанието, което потребителят чете. Включва се без звук, когато човек преминава през него, и спира, когато е извън полезрението. Според статистиката видеорекламите извън стрийминга имат по-висока честота на кликване и по-дълго са разглеждани.
3. Мобилните
игри променят
рекламните
бюджети
През 2020 г. свалянето на приложения за мобилни игри се увеличава с 45% в сравнение с 35-процентния ръст през 2019 г. Така те бързо се превръщат в удачен рекламоносител, като за това помага и фактът, че по-голямата част от играчите инвестират невероятно много в играта си. Почти 70% от тях биха се отказали от социалните медии или телевизията, преди да изоставят мобилните игри. В същото изследване потребителите обясняват, че два пъти повече биха обърнали внимание на рекламите на дисплея по време на игра, отколкото на рекламите в интернет.
Сред индустриите, които все повече правят кампании през рекламни формати в игрите, са здравната грижа, пакетираните стоки и автомобилният бизнес. Доскоро някои рекламодатели пренебрегваха маркетинга през мобилните игри заради приетото мнение, че голяма част от играчите са от една- единствена демографска група - момчета в тийнейджърска възраст.
Данните обаче показват, че 46% от играчите са жени и те наброяват 1 милиард. Същевременно 40% от играчите са на възраст между 25 и 44 години.
Затова и големите световни компании като Unilever, Coca-Cola и Ford вече се обръщат към този тренд в рекламата, показва изследване на американската рекламна агенция AdColony. Една от причините е, че много от младите на възраст между 21 и 24 години започнаха да играят през мобилните си устройства в отговор на пандемията. Затова и брандовете променят рекламния си бюджет, за да уловят тяхното внимание.
4. Революцията
на изкуствения
интелект
Индустрията на изкуствения интелект е оценявана на 9,5 милиарда долара през 2018 г., достига 27 милиарда долара през 2019 г. и се очаква да нарасне до над 250 милиарда долара през 2027 г.
През 2020 Interactive Advertising Bureau - най-голямото глобално сдружение на медии и технологични компании, отговорни за дигиталния бизнес, прогнозира, че 80% от маркетолозите на дигитални медии ще използват изкуствения интелект по някакъв начин. В маркетинга и рекламата той има реално влияние върху анализа на данни и ефикасността. Както се изразяват някои специалисти, изкуственият интелект разбира потребителите по-добре, отколкото те самите се познават.
5. За да е
успешна в
социалните
мрежи, трябва
да е достоверна
Докато рекламистите търсят по-голяма ефективност чрез технологични източници, потребителите - особено поколението Z и милениалите, са в другата крайност. Над 75% от тях вярват на съдържание, произведено от обикновени хора, а не подадено от брандовете. Така това се превръща в нишата на инфлуенсърите, чиято цел е да работят за очовечаването на марките.
През 2022 г. се очаква маркетинговата индустрия в света, свързана с инфлуенсърите, да достигне 15 милиарда долара. За да съкратят разходите си обаче, много компании разчитат на лоялните си служители, които безплатно да представят марката в социалните мрежи и така да изпълняват ролята на псевдоинфлуенсъри. Още повече че за разлика от платените те са автентични и звучат достоверно.
Впрочем по този начин е измислена и кампанията на в. “Ню Йорк Таймс”, подета през септември, в която вестникът насочва вниманието към журналистите си. Тя е наречена “Истината струва един журналист” и е поглед към историите, които стоят зад написването на конкретна статия. Те разкриват редица лични преживявания и се разпространяват в множество платформи като телевизия, аудиоканали, TikTok, стрийминг и други.