Ангел Няголов: Като дете яхах табуретки вкъщи, всичко го обръщах на езда
Имам реална възможност да вляза във финал на световното първенство. Основното предизвикателство е, че съм и състезател, и треньор
Ангел Няголов е една от емблемите на българския конен спорт на световно ниво. От дълги години се доказва като най-успешния роден състезател в дисциплината прескачане на препятствия. Продължава да го прави на високо ниво, макар да се е захванал успоредно и с друга мисия - да обучава талантите и звездите на бъдещето на конния ни спорт. 2021 г. бе изключително успешна за Ангел. Българинът спечели състезанието от веригата Гран при 3 звезди в Атина, триумфира и на Гран при от същия ранг в Будапеща, стана победител и на Гран при 2 звезди в Ебрехсдорф (Австрия), а с България спечели второ място в отборното класиране в купата на нациите на Световната купа в Божурище.
- Ангел, изпращаш успешна 2021 година, каква оценка би дал лично ти на представянето си?
- Годината наистина е успешна, тъй като конете, с които участвам в състезанията, нямат много опит, сравнително млади са всички, които скачаха. Като за първа година с тях на състезания от такъв ранг мина доста добре. Като цяло това ми беше подготвителна година за 2022-а, когато ще участвам на световното първенство през август в Хернинг (Дания). Затова изминалата година беше и за изграждане на конете, които са сравнително млади - единият на 8, другите два на 9 години. През тази година те се изграждат за по-големи състезания и паркури.
- Коя от победите ти през годината е най-ценна?
- Може би първото място на Гран при в Атина, тъй като беше с най-трудния паркур и само моят кон го преодоля без наказателни точки. Също и на полуфинала в Будапеща, и на Купа на нациите той скочи два пъти чисто и много ме зарадва. Мисля, че за в бъдеще имам много добър партньор и мога да ходя на сериозни състезания.
- Какви са амбициите ти за световното първенство през 2022 г.?
- Първо - да се подготвя добре. Да си запазя групата от конете. В момента имам три коня, поне два да успея да запазя дотогава и да участвам с най-добрия. Ако всичко мине по план, имам реална възможност да вляза във финала.
- Кое е най-голямото ти предизвикателство в момента?
- Основното предизвикателство е, че освен състезател съм и треньор. Грижа се за доста коне, което си е доста голяма отговорност - не мога да се концентрирам единствено върху моите скачания, правя планове и за останалите състезатели, повечето от които са в националния отбор. Имам отговорност за още петима-шестима състезатели, което си е доста голямо предизвикателство. Но се справям. Никак не е лесно, но си заслужава усилията, защото работя с млади състезатели - деца, юноши, все още ученици. И с мисията в бъдеще да имаме добри спортисти, тъй като малко страдаме от кадри и трябва да произвеждаме и да обучаваме. И определено си струва. Децата, с които работя, са много талантливи.
- Как съчетаваш успеха като състезател и успеха като треньор?
- Трудно. Най-сложно е със самия план на подготовката и протичането ѝ. Когато започне самото състезание, ако не сме добре подготвени, няма какво толкова да помогнеш. Старая се да се концентрирам върху дадения момент - дали като треньор, или като ездач. И мисля, че към момента успявам.
- Виждаш ли ентусиазма в очите на децата, с които работиш?
- В нашия спорт всички са доста мотивирани, има вътрешна конкуренция, но всичко е на приятелска основа и винаги става дума за добрата конкуренция. Нещо, което много помага за развитието и за добрия спортен дух. Децата работят много, много всеотдайни са. И това ме радва изключително.
- Разказвал си как ти си пленен от конния спорт, след като дядо ти те е завел на празник за Тодоровден. Какви са най-ранните ти спомени, свързани със спорта, превърнал се в твоя съдба?
- Помня, че още като малък яхах табуретки вкъщи. Представях си, че яздя коне. Ходех на село, където имахме магарета и коне - всичко го обръщах на езда. Бях много ентусиазиран. Още от малък знаех, че това е моето нещо. Сега ситуацията е малко по-различна, навремето беше по-достъпно. В моя случай - наистина бях запленен. В Стара Загора имаше две бази. Към завода за роботи “Берое” имаше спортен клуб. Там започнах да тренирам.
- Забелязва се сериозен потенциал сред младите български национални състезатели по конен спорт, подрастващите започнаха да печелят много престижни медали за България. Как виждаш бъдещето заради тези родни таланти?
- Имах удоволствието да им бъда водач на последните състезания, на които участваха като деца - бяха Ая Митева, Ивана Ангелова, Елиза Чолакова и Ася Петрова, също и Милко Кочев, който е малко по-голям. Това е много добро поколение, всички деца яздят страхотно и са много мотивирани. От малки с тях се работи много добре, развиват се и имат бъдеще.
- Може ли да кажем, че в близко бъдеще България има достойни последователи на Ангел Няголов и най-добрите в историята ни състезатели по конен спорт?
- Силно се надявам, че е така. Ако сравним как яздят тези деца, както са на по 14, 15, 16 години, ние навремето на тази възраст изобщо не сме били толкова добри и не сме имали такива възможности. Наистина има бъдеще в тях. Полагаме много усилия за обучение на треньори, за по-добра система за тренировки и мисля, че дава резултат. Както дадохме за пример децата от това поколение, което имаме. Вярвам, че в скоро време ще имаме много добри ездачи за националния отбор.